4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
гр. София 15.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 535/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на А. А., подадена чрез адв. П. Б. и адв.В.К., против въззивно решение № 2713/21.11.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд по възз.гр.д. № 876/2018 г., с което е отменено решение № 5939/15.08.2017 г. по гр.д. № 3430/2016 г. по описа на Софийски градски съд и е допуснато изпълнение на решение от 17.03.2015 г., постановено по дело № 24.П.3845/12 на Районен съд Ниш на Република Сърбия, с което А. А. е осъдена да заплати на Н. В. обезщетение за действителна щета във връзка с изплащане на задължение на ответницата на основание Договор за кредит ЛД[ЕИК], сключен между ответницата и „О. б.“ АД обща сума в размер на 1 185 547, 48 динара, както следва: сумата от 1 040 978,75 динара с полагащата се законна наказателна лихва, считано от 10.06.2014 г. до окончателното изплащане, на основание платени вноски по кредита и сумата 144 568, 73 динара на основание законна наказателна лихва върху платената сума, считано от датата на внасянето на всяка отделна сума на вноските по кредита до 10.06.2014 г.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно решение поради неприлагане на относим към правоотношението международен договор, а прилагане на норма на вътрешното право. Поддържа се, че липсата на удостоверение, че решението на сръбския съд е влязло в сила, е пречка решението да бъде изпълнено.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което се поддържа, че решението е „очевидно неправилно“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Повдигнат е въпроса „При приложение по аналогия на практиката по чл. 119, ал. 2 КМЧП, че удостоверение за влизане в сила на признаваното решене не е необходимо, когато са налице изключителни обстоятелства, счита ли се, че са налице изключителни обстоятелства, когато няма данни съдът по произход да е отказал по някаква причина издаване на особено удостоверение, че решението е влязло в сила и че подлежи на изпълнение, когато правомощието за издаване на това удостоверение е изрично създадено с нарочна разпоредба от международен договор?“, за който се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация Н. В., подаден чрез адв. Д. К.. Поддържа се, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение е правилно и законосъобразно. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Въззивното решение е постановено по предявен от Н. В. срещу А. А. иск с правно основание чл. 119 КМЧП за допускане изпълнението на решение от 17.03.2015 г., постановено по дело № 24.П.3845/12 на Районен съд – Ниш на Република Сърбия. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска поради непредставяне на удостоверение от съда, постановил решението, че същото е влязло в сила. Въззивната инстанция е отменила решението на СГС, като е приела, че са налице предпоставките за уважаване на иска, тъй като в самото решение на сръбския съд на първа страница най-отгоре се съдържа удостоверяване, че същото е влязло в сила на 13.11.2015 г. – датата на постановяване на решението на апелативния съд, с което е потвърден процесния съдебен акт, както и че подлежи на изпълнение. При това положение Софийски апелативен съд е приел, че не се налага прилагане на нарочно удостоверение и не са налице основанията по чл. 117 КМЧП за отхвърляне на иска. Посочил е, че останалите възражения, направени от ответната страна, а именно, че ответницата не е осъденото лице, че не познава ищцата, че преводът на решението е некоректен са останали недоказани.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/ и тяхното разграничение следва да личи ясно. Формулираният от касатора въпрос е хипотетично и неясно зададен, поради което за настоящия състав е невъзможно да го уточни и конкретизира. Правят се препратки към оплакванията в касационната жалба във връзка с приложимото право, като се акцентира върху обстоятелства, които не са били нито установени, нито изследвани по делото. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение е достатъчна, за да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Само за изчерпателност на мотивите следва да се посочи, че бланкетното посочване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно, за да се аргументира наличие на това основание,а жалбоподателят следва да мотивира защо повдигнатия въпрос е от значение за общото прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК.
В случая твърдението на касатора е, че решението е очевидно неправилно поради неправилно приложен закон и както беше изрично посочено не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Освен това изискването на чл. 46, ал. 2, б. „б“ от Договора между НР България и ФНР Югославия за взаимна правна помощ /ратифициран с Указ № 167 на Президиума на Народното събрание от 8.06.1956 г. – изв., бр. 16 от 1957 г. обн., изв., бр. 16 от 22.02.1957 г. в сила от 26.01.1957 г./ за представяне на удостоверение, че решението, чието изпълнение се иска е влязло в сила, съответства на изискването на чл. 119, ал. 2 КМЧП, като въззивният съд е приел, че удостоверяването на заглавната страница на решението изпълнява това изискване, в какъвто смисъл е и решение № 180/02.02.2018 г., постановено от ВКС, I т.о. по т.д. № 340/2017 г.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2713/21.11.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд, по в.гр.д. № 876/2018 г.
ОСЪЖДА А. А., ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. В., ЕГН [ЕГН] сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща съдебни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: