3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
гр. София, 19.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1896/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на ищеца Г. Б. срещу въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, в частта, в която му е определен режим за лични контакти с детето му В. Б. през лятната ваканция. Освен определения режим за лични контакти с детето през лятната ваканция съответно от 1 до 15 юли и от 15 до 31 август, касаторът иска и допълнително режим на лични контакти с детето си през периода от 15юли до 15 август, който период съвпада с времето на ползвания годишен отпуск на майката Е. Ф. през лятната ваканция.
Касаторът не е обжалвал въззивното решение в частта, в която родителските права са предоставени на майката и е определен режим за лични контакти на бащата с детето всяка първа и трета седмица от месеца от 17,00ч. в петък до 18,00ч. в неделя с преспиване, като в тази част въззивното решение е било постановено в съгласие с желанието на бащата. Обжалването е само в частта относно режима на лични контакти през лятната ваканция на детето. Касаторът излага съображения, че за период от един месец детето и бащата ще бъдат лишени от правото на личен контакт, което нарушава интереса на детето тъй като е от мъжки пол, има силно изградена връзка с бащата и бащата като мениджър разполага с богат родителски капацитет.
Във връзка с доводите в касационната жалба, бащата касатор твърди в Изложението за допускане на касационно обжалване, че в обжалваната част въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпросите за критериите, които определят интереса на детето при установяването на режима за лични контакти през лятната ваканция и длъжен ли е в този случай съдът да вземе предвид пола и възрастта на детето, родителския капацитет на родителя, на когото не са възложени родителските права и силната връзка между детето и бащата. Освен това според касатора отговорът на тези въпроси има значение за установяване точния смисъл на правната норма и за развитието на правото.
Касационната жалба е подадена в срок, но не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставените въпроси въззивният съд не е тълкувал и приложил закона в противоречие с практиката на ВКС.
Съгласно тази практика (ППВС№1-74) родителският капацитет, мъжкия пол и възрастта на детето, както и силната връзка между бащата и детето имат решаващо значение при възлагането на родителските права и при определяне обем на режима за лични контакти. Едва след това и вече при конкретизирането на режима за лични контакти, решаващите критерии са необходимостта режимът на лични отношения да създава нормална обстановка на тези отношения и необходимостта определените мерки да не стават допълнително източник за недоразумения и спорове между родителите.
В случая въззивният съд се е съобразил със задължителната практика като при възлагането на родителските права и определянето на обем на режима на лични контакти е взел предвид желанието на бащата, родителския капацитет, силната връзка между бащата и детето и мъжкия пол и възрастта на детето. А при конкретизацията на определените мерки относно родителските права водещо за въззивния съд е било създаване на нормална обстановка и избягване на недоразуменията и конфликтите между родителите. Воден от това тълкуване, съобразено със задължителната практика на ВКС и трайната съдебна практика, въззивният съд е приел, че е нормално през лятната ваканция детето да е с родителите си по време на отпуската им, както и че по този начин се избягват недоразуменията и споровете между тях. Включително, че най- благоприятното решение за децата и разделените родители е през лятната ваканция децата да са с родителите по време на отпуската им.
Тъй като въззивният съд се е съобразил със задължителната практика по тълкуването на закона по повдигнатите въпроси, а също така липсват основания за изменение на тази практика, то настоящия състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, ВКС ІІІ ГО
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №116/31.01.2017г., постановено по в.гр.д. 2615/2017г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: