О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 21.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №5343/2016 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№11192/14.11.2016 г., подадена от А. Б. М. от [населено място], против определение №418/07.11.2016 г. по ч.гр.д.№3142/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на частната жалбоподателка в настоящото производство, за допускане на обезпечение на основание чл.389, ал.1 ГПК, чрез спиране производството по изп.д.№20158490400711 по описа на ЧСИ А. П..
Решаващият състав на ВКС, III г.о., е приел, че молбата за допускане на обезпечение е процесуално недопустима, основавайки се разпоредбата на чл.389, ал.1 ГПК, че във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Съдът е установил, че искането е направено след постановяване на въззивните определения, чиято отмяна се иска в частното касационно производство.
Срещу определението на тричленния състав на ВКС, III г.о., е подадена частна жалба от А. Б. М., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Сочи се, че справедливото разрешаване на спорния казус изисква преосмисляне на разбирането на ВКС по ТР №1/2001 г. ОСГТК, за допустимостта на обезпечението, и в съответствие с нуждата и действителния смисъл на закона. Моли се за отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Изводите на съдебния състав на ВКС, III г.о., са правилни. Същите са съобразени с установения от процесуалния закон ред предвиден в разпоредбата на чл.389, ал.1 ГПК. Противното би означавало съдът да наруши грубо закона, чиято норма ясно и категорично предвижда, че „Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне на обезпечение по иска.“. Искането в частната жалба визира законодателна промяна на посочената правна норма, което не е от компетентността на Върховния касационен съд, а от органите, които имат законодателна инициатива и същото не може да бъде предмет на настоящото производство.
Поради това частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт – потвърден.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №418/07.11.2016 г. по ч.гр.д.№3142/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: