О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
гр. София, 27.10.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 4580 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Производството е образувано е по частна жалба с вх. №145242/04.12.2014г., подадена от Я. Б. С., Н. Г. З. и С. М. С., чрез адв. Д., и частна жалба с вх. №147789/09.12.2014г., подадена от С. Л. Л., и двете срещу определение №23857/20.11.2014г. по гр.д. № 10665/2011г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-в с-в. С обжалваното определение е допълнено решението от 07.08.2014г. по гр.д. №10665/2011г. по описа на СГС, ГО, ІV-в с-в в частта му за разноските, като е осъден С. Л. Л. да заплати на Н. Г. З., София М. С., Я. Б. С. и И. М. М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски във въззивното производство за възнаграждения за вещи лица в размер на 660 лв. и е оставено без разглеждане искането по чл. 248 ГПК на Н. Г. З., С. М. С., Я. Б. С. и И. М. М. за изменение решението в частта за разноските, чрез присъждане на още 142 лв. за възнаграждения на вещи лица и още 2500лв. за адвокатско възнаграждение.
От оплакванията в жалбата с вх. №145242/04.12.2014г., подадена от Я. Б. С., Н. Г. З. и С. М. С., чрез адв. Д., следва, че с нея иска отмяна на определението на СГС в частта, с която искането им с правно основание чл. 248 ГПК е оставено без разглеждане. Твърди се, че направените разноски за адвокатско възнаграждение на адв. Д. им се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Прилагат се изложение на основания за допускане на обжалването и преписи от съдебни актове.
Ответната страната по жалбата – С. Л. Л. в срок е подал отговор, в който излага становище за нейната неоснователност.
С подадената жалба с вх. №147789/09.12.2014г. С. Л. Л. обжалва определението на СГС в частта, с която решението от 20.11.2014г. по гр.д. №10665/2011г. се допълва в частта за разноските и той е осъден да заплати на Н. Г. З., С. М. С., Я. Б. С. и И. М. М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски във въззивното производство за възнаграждения за вещи лица в размер на 660лв. Твърди се, че определението в тази част е недопустимо и се иска неговото обезсилване, евентуално, че е неправилно и се иска неговата отмяна.
Ответниците по жалбата Н. Г. З., С. М. С., Я. Б. С. и И. М. М. са подали писмен отговор чрез адв. М. З., в който се заявява, че обжалваното определение в тази част е допустимо и правилно. Отделно са изложени съображения относно необходимостта от ангажирането на друг адвокат по делото, както и във връзка с размера на заплатеното възнаграждение за вещи лица. Твърди се, че своевременно са представили списък на разноските във въззивното производство. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Частна жалба с вх. №145242/04.12.2014г. и частна жалба с вх. №147789/09.12.2014г. са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирани страни, поради което са процесуално допустими, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. В тази връзка не следва да се разглеждат предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото производството по частните жалби не е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и съображенията на жалбоподателите в тази част са ирелевантни.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
Софийски градски съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от С. Л. Л. и М. Т. Л.-Д./починала в хода на въззивното производство, като на нейно място по реда на чл. 227 ГПК е конституиран единственият й наследник – С. Л. Л./ срещу първоинстанционното решение от 10.06.2011 г., постановено по гр.д. №19351/2009г. по описа на СРС, ГО, 32 с-в, с което исковете им с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР/в ред. преди изменението с ДВ бр.49/13.06.2014г./. срещу Н. Г. З., С. М. С., Я. Б. С. и И. М. са отхвърлени като неоснователни. С решение №16179/07.08.2014г. по гр.д. №10665/2011г. съдът е потвърдил първоинстанционното решение от 10.06.2011г., постановено по гр.д. №19351/2009г. по описа на СРС, ГО, 32 с-в и е осъдил С. Л. Л. да заплати на Н. Г. З., С. М. С., Я. Б. С. и И. М. М. направените разноски във въззивното производство в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. С молба от 15.09.2014 г., уточнена с молба от 03.10.2014 г., Н. Г. З., С. М. С., Я. Б. С. и И. М. М. са поискали постановеното решение да бъде изменено в частта за разноските, като бъдат присъдени допълнително разноски в размер на сумата от 3302 лв., представляваща 802 лв.- разноски за вещи лица и 2500лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощените адвокати от Н. Г. З., С. М. С., Я. Б. С..
С обжалваното определение № 23857/20.11.2014г. по възз.гр.д.10665/2011 г., Софийски градски съд е приел, че искането за допълване на постановеното решение в частта за разноските, представляващи възнаграждение за вещи лица е процесуално допустимо и основателно. Констатирал е, че в мотивите на постановеното решение съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК за ангажиране на отговорността на С. Л. Л. за направените от ответниците по въззивната жалба разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 660 лв., но е пропуснал да отрази тази своя вола в диспозитива като присъди тази сума. При тези съображения е допълнил постановеното решение, съобразно изложеното. По отношение на искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските чрез присъждане на допълнително сумата от 2500лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение от Н. Г. З., С. М. С., Я. Б. С. на адв. А. Д. и адв. М. Д., и на сумата още 142 лв. за възнаграждения на вещи лица, съдът е преценил, че същото е процесуално недопустимо. Този извод въззивният съд е обусловил с констатацията, че молителите не са представили списък на сторените разноски по смисъла на чл. 80 ГПК, в резултат на което е оставил искането по чл. 248 ГПК без разглеждане в тази част.
При проверка на законосъобразността на постановения акт, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Макар Софийски градски съд да е квалифицирал предявеното искане на София М. С., Я. Б. С., Н. Г. З. и И. М. М. за присъждане на сторените разноски за вещо лице в размер на 660 лв. като такова за допълване на постановеното решение в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, в действителност, видно от мотивите му, е приел и разгледал искане за поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като е констатирал, че е налице явно несъответствие между мотивите и диспозитива на решение №16179/07.08.2014 г по възз.гр.д. №10665/2011г. по описа на Софийски градски съд, ІV-в с-в. Съдът е приел, че сумата от 660 лв. е дължима на ответиците по въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но е пропуснал да се произнесе в решението. Затова с обжалваното определение в тази част, с която С. Л. Л. е осъден да заплати на Н. Г. З., С. М. С., Я. Б. С. и И. М. М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждения за вещи лица в размер на 660 лв. е поправена тази фактическа грешка. Допуснатата неточност при отразяване на действителната правна квалификация на искането в тази част не се отразява на валидността, допустимостта и правилността на акта. Искането по чл.247 ГПК не е обвързано със срок, може да се инициира и служебно от съда, насрещната страна е взела отношение по това искане. Самата поправка на очевидна фактическа грешка по естеството си е искане за изменение на решението в частта, засегната от нея, в случая чрез допълване на диспозитива с оглед формираната за това воля в обстоятелствената част на решението. Изложеното обосновава извод, че тази част на обжалвания акт е правилна и законосъобразна, а частната жалба с вх. № 147789/09.12.2014г. на С. Л. Л. е неоснователна.
Определението в частта, с която е оставено без разглеждане искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските – допълнително присъждане на 142 лв. за вещи лица и 2500лв. за адвокатски хонорар, също е правилно и законосъобразно. Съгласно т. 9 на ТР №6/2012г. на ОСГТК, когато не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, молбата за изменение в частта за разноските е недопустима. Както правилно е посочил Софийски градски съд представянето на списък е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на искането по чл. 248 ГПК, т.е. тя определя валидността на правното действие. Настоящият състав на ВКС констатира, че действително по делото не се съдържа списък на сторените от Н. Г. З., С. М. С. и Я. Б. С. разноски. Макар в отговора на частната жалба, подадена от С. Л. Л., процесуалният им представител да навежда твърдения, че списък е представен, същият не се съдържа по делото. Отделно следва да се отбележи, че и в протокола от последното открито съдебно заседание по въззивното дело не е отразено да е представен списък, а съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В заключение на изложеното частна жалба с вх. №145242/04.12.2014г., подадена от Я. Б. С., Н. Г. З. и София М. С. също е неоснователна.
Ответниците по частна жалба с вх. №147789/09.12.2014г., подадена от С. Л. Л., а именно: Н. Г. З., С. М. С., Я. Б. С. и И. М. М. са претендирали заплащане на сторените разноски за адокатско възнаграждение в частното производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Видно от приложения договор за правна помощ същите са заплатили адвокатски хонорар 300лв. за защита по подадената от тях жалба и за защита по жалбата на насрещната страна чрез изготвяне на отговор. Доколкото не е посочено нещо различно в самия договор следва да се приеме, че уговореното и заплатено възнаграждение е в размер 150лв. за защитата по подадената тяхна жалба и 150лв. за защитата по жалбата на С. Л.. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя С. Л. Л. следва да бъдат възложени сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, изплатени в брой, съгласно приложения договор за правна помощ. Предвид изхода по подадената от тези жалбоподатели частна жалба, сторените във връзка с нея разноски следва да останат за тяхна сметка. Жалбоподателят Л. не е претендирал разноски и за това съдът не присъжда такива в негова полза за защита по жалбата, по която той е ответник.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 23857/20.11.2014 г. по гр.д. №10665/2011 г. по описа на Софийски градски съд, ІV-ти „в” с-в.
ОСЪЖДА С. Л. Л. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. Г. З., С. М. С., Я. Б. С. и И. М. М. сумата от 150лв. съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: