4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
гр. София, 20.10.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27 септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №891/17г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. В. срещу решение №258 от 11.11.2016 г. на АС-Варна по в.т.д. №456/2016 г., с което е: обезсилено първоинстанционното решение №319/10.05.2016 г. по т.д. № 630/2015 на В. , В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-София за осъждане на последния да заплати сумата от 100 000 лева на основание чл.93 ал.2, изр.2 ЗЗД и лихва за забава в размер на 7 321,36 лева и е потвърдено същото решение, В ЧАСТТА с която са отхвърлени исковете за сумата от 100 000 лева-платен депозит по предварителен договор за продажба от 22.08.2011 г., в последствие развален по право на 01.08.2014 г. и сумата от 7 321,36 лева-лихва за забава от тази дата до предявяване на иска, както и законната лихва върху главницата до окончателното плащане .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице такива по чл.280 ал.1,т.1 ГПК-обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК. Претендира разноските за всички инстанции.
Ответната по касационната жалба страна изпраща писмен отговор, с доводи за липса на основания за допускане до касация. Претендира като разноски платено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 4 800 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение №319/10.05.2016 г. по т.д. № 630/2015 на В. , В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] да бъде осъден последният да заплати сумата от 100 000 лева на основание чл.93 ал.2, изр.2 ЗЗД и лихва за забава в размер на 7 321,36 лева и е потвърдено същото решение, В ЧАСТТА с която са отхвърлени исковете за сумата от 100 000 лева-платен депозит по предварителен договор за продажба от 22.08.2011 г., в последствие развален по право на 01.08.2014 г. и сумата от 7 321,36 лева-лихва за забава от тази дата до предявяване на иска, както и законната лихва върху главницата до окончателното плащане, съставът на въззивния съд се е позовал на следните установени по делото факти:
В ИМ ищцовото дружество се позовава на сключен между страните предварителен договор за продажба от 22.08.2011 г., по който, същото като купувач е платило на ответника [фирма]-продавач сумата от 100 000 лева като част от договорената продажна цена. В последствие продавачът по предварителния договор и ответник по иска е апортирал имота-предмет на предварителния договор в капитала на друго дружество, поради което, според ищеца, процесният договор е развален по право/чл.89 ЗЗД/ и платената по него сума се дължи на продавача като платена в хипотезата на чл.55 ал.1, предл.2 ЗЗД-на отпаднало основание. С допълнителна ИМ ищецът е предявил като евентуален и втори обективно съединен частичен иск за заплащане на същата сума като платен задатък на основание чл.93 ал.2, предл.2 ЗЗД, по който първоинстанционният съд също се е произнесъл като го е приел за разглеждане и го отхвърлил. Съставът на ВАС е счел, че предявяването на този втори иск с допълнителната ИМ е недопустимо, доколкото е извън уредените изчерпателно в чл.372 ал.2 ГПК процесуални действия, които ищецът може да осъществи с допълнителна ИМ, поради което и е обезсилил първоинстанционното решение в тази част като недопустимо.
За да счете за неоснователен първоначално предявения иск за връщане на сумата от 100 000 лева, претендирана като получена на отпаднало основание-развален по право предварителен договор, решаващият спора въззивен състав се е позовал на съдържанието на уговорката в чл. 2 ал.2 във връзка с ал.1 от предварителния договор, според която задължението на продавача да продаде, съотв. на купувача, да закупи имота до 30 септември 2011 г. възниква и е валидно само в случай, че в срока на договора, споменат по-горе, бъде потвърдено от Министерство на културата и НИНКН или друга компетентна институция, че по отношение на недвижимия имот-предмет на проданта е допустима промяна в предназначението му от кинотеатър-сграда за култура и изкуство в обект с търговско предназначение. Тази уговорка, тълкувана и във връзка с уговорката в чл.3 ал.8 относно възникване в горната хипотеза на задължение за връщане на сумата по депозита на купувача, е възприета като уговорка под отлагателно условие за настъпване действието на договора и доколкото уговореното в нея бъдещо несигурно събитие не се е сбъднало, то е налице хипотезата в нормата на чл.55 ал.1 предл.2 ЗЗД- неосъществено основание, а не тази, на която ищецът е основал претенцията си: отпаднало основание-разваляне на договорната връзка при условията на чл.89 ЗЗД. Неосъщественото основание, т.е липсата на породил своето действие договор изключва неговото разваляне. Ето защо, доколкото липсва иск за неоснователно обогатяване в хипотезата на неосъществено основание, а само на отпаднало такова и той е неоснователен по изложените съображения, то същият следва да се отхвърли, ведно с акцесорната претенция по чл.86 ал.1 ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи като значим за спора правен въпрос: Съставляват ли конкретните правни доводи, с които ищецът по иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на даденото без основание обосновава липсата на валидна договорна връзка, предпоставяща разместването на блага, елемент на основанието на този иск, съответно следва ли да се квалифицират новоизтъкнатите правни аргументи за недействителност на договора, послужил като формална причина за даването, като изменение на основанието на иска.
Горният въпрос е некоректно формулиран , което води и до неговата неотносимост към произнасянето на съда в обжалваното решение по следните съображения: Искът е отхвърлен, не на база правни доводи, а поради установени юридически факти:съдържанието на съответните уговорки в предварителния договор за възникване на задължения по договора след сбъдване на отлагателно условие. Също така, никъде в обжалваното решение, съдът не се е позовал на недействителност на договора, а на неосъществено основание по смисъла на чл.55 ал.ал.1,предл.2 ЗЗД. Липсата на коректно формулиран въпрос, чийто отговор, да е обусловил произнасянето на съда по изхода по спора, само по себе си, е основание за недопускане на касационно обжалване, тъй като ВКС не разполага с възможност да редактира и преформулира правния въпрос. В тази насока са задължителните указания в ТР №1/2010 г. на ОСГТК-т.1.
В полза на ответника по касация , следва да се присъди като разноски платено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 4 800 лева.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №258 от 11.11.2016 г. на АС-Варна по в.т.д. №456/2016 г..
ОСЪЖДА [фирма]-гр. В. да заплати на [фирма]-гр. София разноски, представляващи платено възнаграждение за процесуално представителство, в размер на 4 800 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.