О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
гр.София, 09.09.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговско колегия ІІ-ро отделение в закрито заседание на девети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 383/2009 година
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „З” А. гр. С. подадена срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV Д състав № 401/24.10.2008 год. постановено по гр.д. № 1809/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Софийски районен съд от 07.11.2007 год. по гр.д. № 24004/2006 год. въззивният съд е решил спора по същество и е уважил предявеният от „А” Е. гр. С. частичен иск по чл.93 ал. 2 ЗЗД като е осъдил ответника-касатор да заплати сумата 8000 лева представляваща част от двойния размер на подлежащ на възстановяване задатък поради разваляне от срана на наемателя на сключения между страните наемен договор по причина на проявени скрити дефекти в наетия обект, които правят невъзможно използуването му по предназначение ведно със съответните съдебни разноски за двете инстанции.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че наемателят е приел обекта кафе-сладкарница в добро общо състояние и не е направил никакви възражения по отношение вида на помещенията и намиращото се в тях оборудване. Твърди се, че наемателя-ищец съм се явява неизправна страна по договора, тъй като не е изплатил втората вноска от дължимия наем, напуснал е обекта без предизвестие при което положение договорът се счита автоматично прекратен на основание чл.10 ал. 2 от същия.
В допълнителното изложение към касационната жалба се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т. 2 ГПК, като се твърди наличието на противоречива съдебна практика по въпроса за приложението на чл.230 ал. 2 ЗЗД във връзка с развалянето на договора за наем позовавайки се на приложените към молбата: решение № 5141/26.07.2000 год. по адм.д. № 8097/1999 год. на петчленен състав на Върховния административен съд и решение от 03.07.1996 год. по в.арбитражно дело № 9/1996 год. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата.
Ответникът по касационната жалба „А” Е. гр. С. не ангажира становище по наведеното основание за допускане на касационно обжалване и оплакванията на касатора.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящия съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280 ал. 1 ГПК предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е решил спора по същество, като е уважил предявения от наемателя частичен иск по чл.93 ал. 2 ЗЗД. Прието е след извършен цялостен анализ на събраните по делото доказателства, че след получаването на обекта се появяват скрити недостатъци – течове в канализацията, неприятна меризма в наетите помещения, които правят невъзможно ползуването му по предназначение. Тази невъзможност е по причина на бездействието на наемодателя да ги отстрани, който се явява неизправна страна по договора. Това е дало основание на наемателя да се възползвува от правото си по чл.230 ал. 2 ЗЗД да развали договора , както и да получи двойния размер на дадения задатък съгласно разпоредбата на чл.93 ал. 2 ЗЗД. Решаващият съдебен състав е постановил решението след обсъждане и анализ на всички доказателства по делото при съобразяване с разпоредбите на чл.188 ал.1 и чл. 127 ал.1 от действуващия към момента на гледане на делото ГПК /отм./ и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложи точно материалния закон.
Жалбоподателят не конкретизира същественият с оглед предмета на спора материалноправен или процесуален въпрос, от който зависи крайния изход на делото, а посочва най-общо, че това е въпросът за приложение на нормата на чл.230 ал.1 и ал. 2 ЗЗД във връзка с възможността наемателят да развали договора. Разрешаването на този въпрос е изцяло в зависимост от установените факти по конкретното дело, които са различни за всеки отделен случай. Подробно развитите оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Неправилно е позоваването на касатора на противоречива съдебна практика по приложението на чл.230 ал. 2 ГПК, тъй като едното от представените към жалбата решения е постановено по административно дело на ВАС, а другото е постановено по в. арбитражно дело от АС при БТПП, поради което са неотносими към настоящото дело. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК има предвид практиката на съдилищата произнесли се с влезли в сила решения по граждански и търговски дела, а не за решения по административни, арбитражни, наказателни или др. дела. Този извод следва категорично и от нормата на чл.291 ГПК уреждаща правомощията на Върховния касационен съд по уеднаквяване на съдебната практика.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 401/24.10.2008 год. постановено по гр.д. № 1809/2008 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛ