О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 19.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1120/ 2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] чрез процесуален представител адв. П. Ж. срещу решение № 388/24.11.2017 г. по гр.д.№1326/2017 г. на Окръжен съд-Стара Загора с което е потвърдено решение № 39/10.05.2017 г. по гр.д.№ 30/2017 г. на Районен съд-Гълъбово. С него предявеният от ищеца М. Д. Д. срещу касатора иск с правно основание чл. 200 КТ, е уважен частично до размер на сумата 6400 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането 05.08.2013 г. до окончателното плащане. Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 6400 лв. до целия претендиран размер от 16000 лв., както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на ищеца обезщетение в размер на сумата 1600 лв. за причинените неимуществени вреди в резултат на същата трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането 05.08.2013 г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се поддържа оплакване за нарушение на чл.201, ал.2 КТ, тъй като пострадалият е създал реална възможност за настъпване на вредата, като не се е погрижил за собствената си и на колегите си безопасност в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 и чл. 35 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения. Касаторът намира, че пострадалият е проявил груба небрежност. Твърди, че е налице злоупотреба с правото на пострадалия на обезвреда за претърпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, която по съществото си представлява опит за неоснователно обогатява. Счита, че въззивният съд е определил прекомерно висок размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и иска отмяна на въззивното решение в обжалваната му част.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:
-1.Като се има предвид многообразието на извършваните от хората трудови дейности, какъв следва да бъде общият разграничителен критерий, по който да се определя грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната трудова дейност, за да бъде приета допуснатата от пострадалото лице небрежност за груба небрежност при хипотезата на чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда? Може ли за такъв критерий да се приемат елементарните житейски правила за самоопазване и до каква степен.
-2.Кои са основните обективни обстоятелства, които съдът следва да отчита при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост след претърпяна трудова злополука и какви материални жалони трябва да се следват от съдилищата при това определяне? Спадат ли към тези обстоятелства материалния, професионален и обществен статус на пострадалото лице, както и поведението на същото и след злополуката.
-3.Следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът да взема под внимание поведението на пострадалото лице след трудовата злополука и как следва да се постъпва при наличието на доказателства за злоупотреба от страна на това лице с правото му на обезвреда по чл. 200 КТ? Как следва да постъпва съдът при определяне на обезщетението при наличието на необосновано високи искови претенции, които по съществото си представляват опит за обогатяване.
Касаторът изтъква, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди, че понятието „груба небрежност“ е абстрактно, не са установени единни реални критерии за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, независимо от наличието на тълкувателни решения. Счита, че по тези въпроси е налице нееднозначна и противоречива практика на съдилищата.
Ответникът по касационната жалба М. Д. Д. не взема становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът М. Д. Д. е претърпял трудова злополука, изразяваща се в срязване на ахилесовото сухожилие на десния крак от електрическа ъглошлайф-машина, довело до увреждане на здравето. Назначените съдебно-техническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза са дали заключение, че не е налице съпричиняване, тъй като не е установено пострадалият да е допринесъл за резултата, проявявайки груба небрежност. Пострадалият не е работил с ъглошлайф-машината, която го е наранила, спазвал е правилата на ЗЗБУТ и другите нормативни актове за здравословни и безопасни условия на труд, както и вътрешните за предприятието инструкции, притежавал е висока квалификационна група по безопасност и е издържал изпитите по правилата за безопасна работа по неелектрически и електрически уредби. Въззивният съд е счел, че работодателят от своя страна не е изпълнил своите задължения за осигуряване безопасни условия и е поставил ищеца в рискова обстановка, като не е обезопасил работното място на от наличието на пара и гореща вода, което е основната причина за настъпване на трудовата злополука.
Относно размера на дължимото обезщетение въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, като е счел, че първоинстанционният съд го е определил обосновано, законосъобразно и в съответствие със съдебната практика при аналогични случаи в региона и в страната, както и със стандарта на населението в района на работа на пострадалото лице- [населено място], област Стара З.. Прието е, че с оглед продължителността на лечението и възстановяването на пострадалия сумата 8000 лв. е справедлив еквивалент на търпените болки и страдания. Тази сума следва да бъде заплатена от касатора и втория ответник съобразно с дяловото им участие в работодателя Д. Консорциум „А.“. Въззивният съд е приел още и че в продължение на 2-годишен срок след датата на злополуката ищецът е изпълнявал подобна по същността си работа по трудово правоотношение, съобразно с квалификацията си, прекратено едностранно от него на основание чл. 327, ал. 1 КТ, но този факт не е основание за намаляване на дължимото обезщетение за претърпените вреди.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
За да бъде селектирана касационната жалба, е необходимо обосноваване на общо основание за допускане на касационно обжалване, чрез извеждането на обуславящ изхода на делото правен въпрос и на допълнително основание- развитието на този въпрос с оглед някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК.
Първият въпрос не е релевантен, тъй като е поставен в хипотеза на сравняване на различните трудови дейности и действията, които не би осъществил и най-небрежният човек, по отношение на житейски правила за самоопазване, каквато не е разглеждана от въззивния съд. За да изпълни приложното поле на общо основание въпросът трябва да произтича от решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на делото. Той не трябва да засяга проблеми, които касаторът намира за важни, но които не са намерили разрешение в атакувания съдебен акт. Третият въпрос също не изпълнява изискванията за обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не е приел, че са налице необосновано високи искови претенции, които по съществото си представляват опит за обогатяване, нито че има доказателства за злоупотреба от страна на пострадалото лице с правото му на обезвреда по чл. 200 КТ. Това е въпрос –становище за допуснати нарушения по чл.281т.3 ГПК,който не може да бъде обсъждан в производството по допустимост. Той трябва да обуславя изводите на въззивния съд, а не становището на касатора.
Релевантен е единствено вторият въпрос в първата му част. Не е обосновано обаче наличието на сочените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по т. 3 ГПК. Касаторът не е посочил и не е приложил тълкувателни решения на ВС и ВКС и практика на ВКС, в противоречие с които счита, че е постановен обжалваният съдебен акт, нито е изложил подробна аргументация какви разрешения са дадени по поставените въпроси и в какво се изразява отклонението на въззивния съд. Не е направен и опит за аргументиране на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а само е цитирана правната норма. За да бъде селектирана касационната жалба, освен общо основание за допускане на касационно обжалване, чрез извеждането на обуславящ изхода на делото правен въпрос, касаторът следва да обоснове наличието и на допълнително основание- развитието на този въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Необосноваването на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК ще има за последица недопускането на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 388/24.11.2017 г. по гр.д.№1326/2017 г. на Окръжен съд-Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: