О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 05.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело № 2126/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Военно окръжие-В., приподписана от юрисконсулт Т. Т. срещу решение № 42/ 15.02.2016 г. по гр.д.№ 41/ 2016 г. на Окръжен съд-Враца.
Ответникът по касационната жалба Б. Т. Ц. в писмен отговор, подаден чрез адв.П. П., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е отменено решение № 972/ 07.12.2015 г. по гр.д.№ 3357/ 2015 г. на Районен съд-Враца и вместо него са уважени исковете, предявени от ищеца Б. Т. Ц.-ответник по касационната жалба в настоящото производство, като е признато за незаконно прекратяването на трудовото му правоотношение, отменена е заповед № ЛС-25/15.07.2015 г. , с която то е извършено на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност старши специалист във Военно окръжие- В., присъдени са разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че работодателят е предприел прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание валидно възникнало и действително съкращение в щатното разписание, като службата към която той е работил не съществува. Тъй като са съкратени всички бройки от едно структурно звено, работодателят е могъл да извърши уволнението без подбор. Посочил е, че ако правото на подбор бъде упражнено, то уволненият работник или служител може да оспори уволнението във връзка с него. Позовал се е на разрешението в ТР №3 /16.01.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГК, както и на решения по гр.д.№ 5811/ 2013 г., ІІІ г.о. , гр.д.№ 5184/ 2014 г., ІV г.о. и по гр.д.№ 461/ 2012 г., ІV г.о., според които правото на подбор подлежи на съдебен контрол, който обхваща и проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки. Преценява се обосноваността им, с оглед обективно проявените професионални качества и квалификация, както и включването на всички необходими участници в подбора. Тези обстоятелства се доказват с всички доказателствени средства. Въззивният съд е приел ,че назначената комисия е изложила информативно в изготвения протокол по какви критерии ще се извършва подбора, но липсват данни, че те са прилагани еднакво спрямо всички оценявани и по какъв начин се отразяват на преценката на работата им. В приложената оценъчна карта с изброени служители, сред които и ищецът, фигурира само крайната оценка, без да е ясно как е формирана. Не е посочено как се оценяват притежаваното образование, квалификация, допълнителни квалификации, трудов стаж по заеманата длъжност, трудов стаж в МО и останалите критерии по подбора, без да е въведен конкретен индекс и как се отразяват на крайната оценка, кои показатели я увеличават и кои я намаляват. Не става ясно дали са определяни едни и същи оценки например при еднакви критерии за образование или изпълнение на възложената работа. Освен това на комисията са вменени функции извън регламентираните от разпоредбата на чл.329 ал.1 КТ компетенции, а именно –да дава предложения за насочване на работа на оценяваните служители по длъжности от новото щатно разписание, без да са ясни критериите за това. Сключването на трудов договор е в резултат на работодателска преценка и извън компетенциите на комисията, тя не е страна по трудовото правоотношение и не би могла да преценява дали даден служител може да сключи споразумение за определена длъжност. В заключение въззивният съд е счел, че липсата на конкретизация не дава възможност да се осъществи съдебен контрол по отношение спазването на законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че е налице основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поставя въпроса: може ли на комисията, назначена със заповед на работодателя да извърши подбор, да бъде дадена и функцията да дава предложения за насочване на оценените служители за работа по длъжности от новото щатно разписание, когато са били закрити всички щатни бройки за съответната длъжност. Изтъква, че работодателят не е бил обвързан от предложенията на комисията, а тя е действала в интерес на служителите. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. То е законодателно уредено като селективно и се допуска, когато обжалващата страна докаже наличие на общо и допълнително основание за допустимост. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК-т.1, общо основание е правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото. Допълнителното основание се обосновава, като така поставеният въпрос се развие в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК.В случая изведеният правен въпрос може да бъде преценен като релевантен, макар да не произтича от най-същностните изводи на въззивния съд, но не е аргументирано допълнително основание. Когато се твърди такова по чл.280 ал.1 т.3 ГПК , касаторът следва да приложи съдебна практика по поставения въпрос , която счита за неправилна или несъобразена с измененията в закона и да обоснове насоката, в която тя трябва да се промени. Когато се твърди липса на съдебна практика , касаторът трябва да аргументира в какво се състои неяснотата, непълнотата или противоречивостта на правна норма, чието тълкуване иска. Допълнителното основание не може да се обоснове с възпроизвеждане на законовия текст, както е сторил касаторът.
Необосноваването на допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
При този изход на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в това производство за адвокатско възнаграждение,чието заплащане в брой е отразено в представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42/15.02.2016 г. по гр.д.№41/2016 г. на Окръжен съд-Враца.
ОСЪЖДА Военно окръжие- В. да заплати на Б. Т. Ц. сумата 600 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: