О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София, 14.12.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 4423 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК (преди изм. ДВ, бр.86 от 2017) и е образувано по частна касационна жалба, подадена от „Б. т. к.“ (БТК) ЕАД, представлявано от изпълнителния директор А. Д., чрез юрисконсулт З. Ш., срещу определение № 21484/22.08.2017 г. на Софийския градски съд, постановено по ч. гр. д. № 5868/2017 г.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност.
Насрещната страна Н. Б. отговаря, че частната жалба е недопустима – обжалваното въззивно определение е постановено по гражданско дело с цена на иска 1000 лв., което го изключва от касационен контрол. Излага и съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е недопустима – подадена е срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. С него Софийски градски съд, като въззивна инстанция, се е произнесъл по частната жалба на БТК срещу определение на Софийски районен съд, с което производството по делото е спряно до приключване на преюдициален спор, предмет на друго гражданско дело. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, доколкото то е постановено по дело, по което решението подлежи на касационно обжалване. Касационното обжалване е ограничено по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК (преди изм. ДВ, бр.86 от 2017) за всички видове дела по оценяеми искове (изкл. исковете за собственост и вещни права върху недвижими имоти и облигационните искове, съединени с тях, имащи обуславящо значение за вещното право), независимо от вида на исковата защита, щом са постановени по искове с цена до 5 000 лв.
В случая Н. Б. е предявил частичен иск против БТК за заплащане на сумата от 1 000 лв. – обезщетение за неправомерно преминаващата през имота на ищеца мрежа на ответника. Въззивното определение попада в приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК (преди изм. ДВ, бр.86 от 2017) и по него е недопустимо да се развие касационно производство. Без значение е, че искът е заявен като частичен, защото цената на иска се определя от размера на сумата, която е потърсена. Тя определя родовата и функционална подсъдност, като и размера на държавните такси.
В заключение, частната жалба е недопустима и следва да бъде върната.
Погрешните указания във въззивното решение относно обжалваемостта му и последващото администриране на касационната частна жалба не обвързват настоящия състав, който и сам служебно е длъжен да извърши проверка за допустимостта на образуваното пред него съдебно производство.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА частна касационна жалба, подадена от „Б. т. к.“ (БТК) ЕАД, представлявано от изпълнителния директор А. Д., чрез юрисконсулт З. Ш., срещу определение № 21484/22.08.2017 г. на Софийския градски съд, постановено по ч. гр. д. № 5868/2017 г., на осн. чл. 274, ал. 4 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея ч.гр.д. № 4423/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: