О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
гр. София 22.12.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 3989 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от М. В. Я., чрез пълномощника Р. Я. против определение от 31.05.2016 г. по в.ч.гр.дело № 224/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 29.03.2016 г. по гр.дело № 1580/2015 г. на Кюстендилския районен съд, с което не е допуснато възстановяването на гр.дело № 764/1997 г. по описа на същия съд. Поддържаните основания за неправилност на определението са незаконосъобразност. Неправилен е според жалбоподателката извода на въззивния съд, че събраните материали по ч.гр.дело № 1580/2015 г. на Районен съд [населено място] не са достатъчни за да се установи предмета на спора по изгубеното гр.дело № 764/1997 г. на Кюстендилския районен съд. Сочи също, че изводите на въззивния съд са необосновани, че от събраните по делото материали се установява, че предмета определен от ищцата и приет от съда на спора между страните по гр.дело № 764/1997 г. е иск с правно основание чл.109 ЗС. Искането е за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което се възстанови гр.дело № 764/1997 г. на КРС.
В изложението към частната жалба са поставени правните въпроси – относно реда, визиран в чл.90 от Правилника за администрацията в съдилищата за възстановяване на изгубено дело, чрез събиране на материали и използване на всички налични книжа, както и относно неточното тълкуване на недостатъчност на събраните материали по ч.гр.дело № 1580/2015 г. на Кюстендилския районен съд за да се установи предмета на изгубеното гр.дело № 764/1997 г. на КРС, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба В. Н. М. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че в конкретния случай производството е по реда на чл.90 от Правилника за администрацията в съдилищата за възстановяване на гр.дело № 764/1997 г. на Кюстендилския районен съд. Посочил е, че е образувано въз основа акт № 1/29.09.2015г. на съдебния администратор на КРС и заповед № РД-13239/29.09.2015г. на председателя на КРС, че по делото са събрани копия от документите: искова молба от 12.08.1997г., разпореждане за оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на нередовности, молба от 03.10.1997г. за отстраняване на нередовностите, молба за изменение на иска от 15.12.1997г., молба от пълномощника на ищцата – Р. Я. от 06.08.1998г. с искане за своевременно изпълнение на назначената експертиза, пълномощно на Р. Я.. Преценен е за правилен извода на първоинстанционния съд, че събраните материали са недостатъчни, за да се установи предмета на делото, поради което е невъзможно да се извърши неговото възстановяване.
Според въззивния съд процедурата по възстановяване на изгубено или унищожено дело се осъществява при констатирана липса на съдебни книжа от преписката по висящо или приключило дело пред съответния съд. Прието е, че при извършване на преценката дали съответното дело подлежи на възстновяване следва да извърши преценка дали събраните материали са достатъчни – чл. 90, ал. 7 П.. Посочил е, че не се изисква възстановяването на всички книжа по делото, а само материали, които да са достатъчни, за да се определи предмета на спора. Приел е, че когато е налице неяснота относно предмета на спора, то е налице обективна пречка за възстановяването. Прието е също, че при отсъствие на еднозначен извод относно предмета на спора е приложима хипотезата на чл. 90, ал. 7 П..
Съдът е приел, че в случая ищцата М. Я. е подала искова молба от 12.08.1997г., въз основа на която твърди, че тя и ответника В. М. са собственици на съседни имоти със заявено искане съда на основание чл. 109а ЗС да определи границите между имотите, че същото искане е потвърдено от ищцата и в молба 03.10.1997г. Прието е също, че с молба от 15.12.1997г. ищцата, чрез пълномощника си Р. Я. е поискала изменение на иска от установителен – за определяне на границите към осъдителен -за прекратяване на неоснователно действие от страна на В. Н. М.. Според съда ищцата се позовава на факти, въз основа, на които защитава становището, че В. М. извършва действия, с които й пречи да ползва необезпокоявано имота си. С оглед на това е посочил, че не е налице възможност да се определи еднозначно предмета на спора по делото, чието възстановяване е поискано. Въззивния съд е обосновал извода с липсата на протокол от 15.12.1997г., от която дата е и представената молбата за изменение на иска, че това препятства възможността за преценка дали поисканото изменение е прието от съда и какъв е предмета на възстановяваното дело. Посочил е, че при липсата на акт на съда, с който е допуснато изменението на иска няма основание да се предположи, че искането на ищцата е уважено. Посочил е, че не може категорично да се изведе извод и че искането е отхвърлено от съда, доколкото в описните книги приложени към първоинстанционното дело е отразено, че гр.д. № 764/1997г. е със страни М. Я. и В. М. и предмет чл. 109 ЗС.
При тези съображения е преценен за правилен изводът на първоинстанционния съд, че събраните материали са недостатъчни, за да се установи дали спорът между страните по гр.д. № 764/1997г. по описа на КРС се е свеждал до установяването на границите между имотите на ищцата М. Я. и ответника В. М. или до установяване на извършвано от ответника неоснователно въздействие върху имота на ищцата и осъждането му да го преустанови. Според въззивния съд, когато не са налице достатъчно материали, за да се установи предмета на спора, делото не се възстановява, а при новото му завеждане не се събират повторно държавни такси – чл.90,ал.7 от П.. С оглед на тези доводи е потвърдено първоинстанционното определение, с което не е допуснато възстановяване на гр.дело № 764/1997 г. на КРС.
По правния въпрос:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос от изложението – относно реда, визиран в чл.90 от Правилника за администрацията в съдилищата за възстановяване на изгубено дело, чрез събиране на материали и използване на всички налични книжа.
Съгласно разпоредбите на чл.90,ал.1 от Правилника за администрацията в съдилищата/П./ ако някое дело бъде изгубено или унищожено преди изтичане на срока за пазенето му, със заповед на административния ръководител на съда се възстановява. За целта се съставя акт от съдебния администратор или административния секретар, като се използват всички книжа, отнасящи се до делото, които се намират в съда, в други учреждения и у страните, включително документите от електронната папка на делото. Когато делото е изгубено или унищожено в първата инстанция, преди да е издадено решение по него, разпитаните свидетели и вещи лица могат да бъдат разпитани отново, ако не е възможно да се възстановят съответните протоколи – чл.90,ал.2 П..
Според чл.90, ал.3 П. след като се приключи събирането на материалите и се съставят проектите за възстановяваните книжа, съдът в открито заседание с призоваване на страните се произнася по възстановяването с определение, което подлежи на обжалване по съответния процесуален ред. Така предвидената процедура в чл. 90 от Правилника за администрацията в съдилищата определя и дължимите от съда процесуални действия – да даде възможност на всяка от страните да представи книжата, които са в нейно държане и за които твърди, че са се съдържали в изгубеното дело, както и да посочи такива книжа, намиращи се в държане на трети лица и начина, по който да бъдат приобщени. В това производство съдът може да предприеме и служебно действия по изискване на копия от тези документи, за които в наличните книжа съществуват данни, че са били събрани в хода на делото. След това съдът пристъпва към съставяне на проект на възстановяваните книжа, след като страните се заявили, че нямат други искания или са изтекли сроковете за вземане на становище, съответно призовава страните в открито съдебно заседание, за да изслуша становищата и възраженията им по съставения проект, и след обсъждане на последните пристъпва към постановяване на определението за възстановяване на изгубеното дело.
Като взема предвид отговора на поставения въпрос съдът намира, че подадената частна жалба е основателна. Неправилен е извода на въззивния съд, че в случая не е налице възможност да се определи предмета на спора по делото, чието възстановяване е поискано. Изводът е обоснован с отсъствие на протокола от 15.12.1997 г., от която дата е и представената молба от ищцата за изменение на иска и поради това е невъзможна според съда преценката дали исканото изменение на иска е прието от съда и какъв е предмета на възстановяваното дело – дали се касае за предявен иск с правно основание чл.109а ЗС или с правно основание чл.109 ЗС.
В настоящият случай е образувано производство по възстановяване на изгубено дело в първата инстанция – районен съд [населено място], преди да е постановено решение по него въз основа на акт № 1/29.09.2015 г. на съдебния администратор на Кюстендилския районен съд и заповед № РД-13239/29.09.2015 г. на Председателя на същия съд. По делото са събрани копие от документите – искова молба от 12.08.1997 г., подадена от М. В. Я. против В. Н. М. с отбелязване, че е регистрирана в деловодството на Кюстендилския районен съд на 12.08.1997 г., разпореждане за оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на нередовности от 04.09.1997 г., молба от 03.10.1997 г., подадена от ищцата за отстраняване на нередовностите, призовка, изпратена до ищцата за насрочено съдебно заседание на 15.12.1997 г., пълномощно, с което ищцата е упълномощила своя син Р.В. Я. да я представлява по гр.дело № 764/97 г. на КРС, молба, подадена от ищцата, чрез пълномощника Р. Я. от 15.12.1997 г., с която е поискано изменение на иска, молба на ищцата, чрез пълномощника от 06.08.1998 г.с искане за изпълнение на назначената експертиза.
Видно от приложената справка, издадена от районен съд [населено място], в същата е удостоверено, че по подадената искова молба от М. В. Я. против В. Н. М. на 04.09.1997 г. в Районен съд [населено място] е образувано гр.дело № 764/97 г. на основание чл.109а ЗС.Удостоверено е, че делото е насрочено в съдебно заседание на 15.12.1997 г. и е отложено за 25.03.1998 г. Според същата справка съобразно отбелязването в настолната книга на 06.01.1998 г. делото е взето от Бюро счетоводни експертизи за изготвяне на експертиза и до настоящия момент не е върнато в деловодството на съда и че не се намира в районен съд [населено място]. По делото е приложено ксероксно копие от описната книга на районен съд [населено място] от 1997 г. от което е видно, че по подадената искова молба от М. В. Я. срещу В. Н. М. е образувано гражданско дело № 764/1997 г. с предмет чл.109 ЗС.
В изпълнение на дадените указания от първоинстанционния съд ищцата, чрез пълномощника е представила ксероксно копие от вносна бележка от ТБ”Е.” клон К. от 03.10.1997 г. за внесена държавна такса от ищцата в размер на 335 лв. по гр.дело № 764/1997 г. на КРС, копие от жалба до Районна прокуратура [населено място], вх. № 1818/96 г. на районна прокуратура [населено място] един лист, копие от нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 13, том III, дело № 853/72 г.. с продавач Р. В. Г. и купувач В. Н. М., копие от скица № 2616/07.11.1972 г. на парцел № VI 2177 в кв.301 по плана на [населено място], издадена от Г. [населено място], копие от нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 77/1975 г. с продавач Р. И. Г. и купувач М. В. Я., копие от скица № 2532/17.09.1997 г. на парцел VI 311 в кв.301 по плана на [населено място] и копие от удостоверение за данъчна оценка № 5816/16.09.1997 г.
Ответникът В. Н. М. е заявил, че не знае дали е образувано процесното дело, не е бил призоваван за съдебно заседание, не знае за какво е образувано делото срещу него и няма документи, които да представи. В съдебно заседание, чрез адвокат пълномощник е изразил становище, че не следва да се възстанови процесното дело, тъй като представените книжа не са достатъчни за възстановяването, че не е изготвяна експертиза по същото дело, че не са налице всички предпоставки за възстановяването на делото. Ответникът не е оспорил, че това е исковата молба по изгубеното дело и приложените към същата и с допълнителната молба от 03.10.1997 г. писмени доказателства.
Представените от ищцата книжа са копия от исковата молба и от цитираните в същата и в допълнителна молба от 03.10.1997 г. писмени доказателства. Приложените книжа налагат извода, че по подадената искова молба е образувано гр.дело № 764/97. по описа на Кюстендилския районен съд с ответник В. Н. М..
Съдът намира, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд се е произнесъл по същество, като не е констатирал, че първоинстанционният съд не е предприел и служебно действия по прилагане на копие от срочната книга на Кюстендилския районен съд, от което да се установи насроченото гр.дело № 764/1987 г. за съдебно заседание на 15.12.1997 г. отложено ли е и в същата книга вписани ли са други данни, касещи делото. Следователно в случая не е приключила процедурата по събиране на находящите се в изгубеното дело книжа. Освен това от представените книжа по делото – копия от исковата молба, допълнителни молби и другите посочени по-горе документи е ясен предмета на делото. Според твърденията в исковата молба и заявеното искане е видно, че се касае за предявен иск с правно основание чл. 109а ЗС – за определяне на граници между имота на ищцата и съседен имот. Дали е допуснато от районния съд поисканото изменение на иска от ищцата в такъв с правно основание чл.109 ЗС въззивният съд следва да прецени след като изиска препис от срочната книга на първоинстанционния съд. Въззивният съд следва да съобрази, че в случая се иска възстановяване на дело в хипотезата на чл.90,ал.2 от Правилника за администрацията в съдилищата – изгубено дело в първата инстанция преди да е издадено решение по него. Ищцата е представила книжа за възстановяване на основните документи по делото – исковата молба, цитираните в последната писмени доказателства, както и писмени доказателства в подадена молба от 03.10.97 г. Освен това ответникът не е оспорил, че това е исковата молба и приложените към същата и с допълнителната молба от 03.10.97 г. доказателства по гр.дело № 764/97 г. на КРС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че, поради неприключилата процедура по събиране на находящите се в изгубеното дело книжа е възпрепятствана възможността да се произнесе по същество. С оглед на това обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на въззивния съд за продължаване на действията по чл.90 от Правилника за администрацията в съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на определение от 31.05.2016 г. по в.ч.гр.дело № 224/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 4767/17.06.2016 г., подадена от М. В. Я. от [населено място], [улица], чрез пълномощника Р. В. Я. – правоспособен юрист.
Отменя определение от 31.05.2016 г., постановено по в.ч.гр.дело № 224/2016 на Кюстендилския окръжен съд.
Връща делото на Кюстендилския окръжен съд за продължаване на действията по събиране на материалите, които са се намирали в изгубеното дело – гр.дело № 764/1997 г. на Кюстендилския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: