О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№599
гр. София, 25.07.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 4231 по описа за 2014г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №67993 от 03.06.2014г., подадена от Х. С. З. чрез адв. М. от САК срещу разпореждане от 08.04.2014г. на СГС, постановено по в.гр.д.№14202/2013г. С това разпореждане е върната като просрочена подадената от нея касационна жалба вх.№ 25163/28.02.2014г. срещу постановеното по делото въззивно решение от 09.12.2013г.
С частната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на разпореждането и се иска отмяната му. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че срокът за касационно обжалване тече от датата 16.12.2013г., както е посочено в решението, тъй като съгласно чл.283 ГПК този срок тече от връчването на решението.
Ответната страна [фирма] [населено място] чрез адв.К. взема становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Обстоятелството, че предмет на същата е разпореждане, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК за първи път, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване – арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на делото са предявени от жалбоподателката искове по чл.344 т.1, т.2 и т.3 КТ във връзка с чл.225 КТ. Производството е протекло по реда на глава ХХV като бързо производство. В последното съдебно заседание, проведено на 02.12.2013г. съдът е обявил на страните, че решението ще бъде обявено на 16.12.2013г. и от тази дата ще тече едномесечният срок за касационно обжалване. Въззивното решение е обявено на 09.12.2013г., в диспозитива на акта е указано, че срокът за касационно обжалване тече от датата 16.12.2013г., а препис от същото е връчен на Х. С. З. чрез адв. М. на 28.01.2014г., като в това съобщение е указано, че подлежи на обжалване както е посочено в него. Касационна жалба против въззивното решение е подадена от Х. С. З. на 28.02.2014г. С атакуваното разпореждане от 08.04.2014г. ( в частната жалба погрешно е посочена дата 09.04.2014г.) администриращият жалбата съд, след като е констатирал горните факти е приел, че преклузивният срок за касационно обжалване е изтекъл на 16.01.2014г., поради което и касационната жалба като подадена след изтичането му, подлежи на връщане.
Така постановеното разпореждане е правилно. Същото е в съответствие с правните разрешения, дадени с ТР№ №12/2012 от 11 март 2013 г. по т.д.12/12г. на ОСГК на ВКС. съгласно последните производството по гл.ХХV ГПК е особено исково производство и правилата, предвидени в него дерогират тези на общия исков процес. В специална правна норма е уреден различно от общото правило моментът, от който започва да тече срока за въззивно и касационно обжалване. Идеята на чл.315,ал.2 ГПК е страните да знаят на коя дата могат да научат резултата по съдебния спор и да се запознаят със съдържанието на съдебното решение, като от тази дата до крайната за обжалване имат на разположение онзи срок, определен в чл.259,ал.1 ГПК и чл.283 ГПК, стига да проявят инициатива и да извършат справка в регистъра на съдебните решения към съответния съд, който е публичен. По дела, подлежащи на разглеждане по този ред, изпращането на препис от решението до страната по чл.7, ал.2 ГПК има само информативен характер и не променя началния срок за подаване на жалба.
Правилото на чл. 315, ал. 2 ГПК е приложимо, когато съдът в открито заседание по разглеждане на делото посочи на коя дата ще обяви решението си и го стори не по-късно от предварително определената дата. Това се отнася и за случаите, когато съдът е вписал решението си по-рано от определената дата, какъвто е процесния случай. Началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване и в този случай е датата, посочена в последното по делото заседание. Това е така, тъй като правата на страните не се нарушават, а напротив те имат и по-дълъг срок за обжалване.
Предвид изложеното доводите на жалбоподателя, че срокът за обжалване тече от датата на връчване на съдебния акт са неоснователни. Обосновано и правилно е постановено връщането на касационна жалба вх.№ 25163/28.02.2014г. с обжалваното разпореждане, поради което и същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 08.04.2014г. на СГС, постановено по в.гр.д.№14202/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: