1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
ГР. С., 19.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.09.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №483/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Ищецът и въззивник по гр.д. №1476/12 г. на Окръжен съд Варна Желез Ж. и ответникът по иска и въззивната жалба К. Й. обжалват въззивното определение по делото от 5.06.12 г., с което след обезсилване на първоинстанционното решение е прекратено производството срещу отв. Й. поради оттегляне на иска и въззивната жалба срещу този ответник.
Ищецът Ж. обжалва същото определение още в частите, с които е оставена без разглеждане частната му жалба срещу първоинстанционното определение, с което е отхвърлено възражението му за местна подсъдност на делото и не е уважено искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски във въззивното производство.
В частните жалби се излагат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска отмяната му.
Частните жалби са подадени в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и са допустими.
ВКС на РБ, като ги разгледа , намира следното: Частните жалби и на двете страни срещу определението за прекратяване на производството на осн. чл.232 от ГПК са основателни. Искът срещу отв. Й. и въззивната жалба срещу постановеното по иска решение са оттеглени с уточняваща молба на ищеца Ж. на л.50, подадена пред въззивния съд след връчването на въззивната жалба и представянето на отговор от ответника по нея. На осн. чл.232 от ГПК до приключване на първото по делото заседание ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника. В случая оттеглянето е направено след този срок и съдът не може да го уважи без съгласието на ответника по иска.Такова в случая не е дадено. Затова определението на ОС за прекратяване на производството по иска срещу отв. Й., след обезсилване на постановеното първоинст. решение е незаконосъобразно, следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по искането по чл.232 от ГПК след становище на ответника по иска.
По частната жалба на ищеца Ж. срещу въззивното определение в останалите обжалвани от тази страна части: законосъобразно въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба срещу първоинст. определение, с което е оставено без уважение искането на ищеца за служебно произнасяне за местната подсъдност на спора и изпращането му на друг равен по степен съд. За местната подсъдност на спора съдът не следи служебно, а възражение може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба – чл.119, ал.3 от ГПК. На осн. чл.120 ГПК настъпилите след подаване на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност не са основание за препращане на делото.
Искането по чл.83 от ГПК е отхвърлено от първоинст. и въззивния съд с препращане към определение от 22.02.11 г./ необжалвано от ищеца/, в което подробно са изложени констатациите на съда за материалното състояние и доходите на ищеца, обосновали извод, че той разполага със средства за заплащане на таксата и разноските в производството. Молбата на ищеца пред въззивния съд по чл.83 от ГПК не почива на твърдения и данни за неблагоприятна промяна в материалното му състояние, които да сочат, че понастоящем няма достатъчно средства за заплащане на таксата и разноските в производството /вкл. за СМЕ, която не е допусната във въззивното производство и определението за това не подлежи на самостоятелно обжалване/. Производството пред въззивния съд е висящо и ищецът може да направи отново и занапред искането си по чл.83 от ГПК, като представи данни за настъпили промени в обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ въззивното определение на Варненски окръжен съд по гр.д. №1476/12 г. от 5.06.12 г. в частта, с която след обезсилване на първоинстанционното решение е прекратено производството по иска на Ж. Ж. срещу К. Й., поради оттеглянето му и връща делото на въззивния съд за произнасяне по молбата за оттегляне на иска, след становище на ответника.
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно определение в останалата му обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: