О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
Гр.София, 27.06.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 4043 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] срещу решение № 1295/26.06.13г., постановено по гр.д.№ 652/13г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решение от 10.12.12г. по гр.д.№ 1099/12г. на Софийския градски съд и е осъден касаторът да заплати на С. Г. С. на основание чл.229 КЗ сумата от 21322.67 лв., представляваща застрахователно обезщетение.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” по иск по чл.229 КЗ има за предмет изплатените от застрахования на трети лица обезщетения, присъдените лихви за забава при условията на чл.224, ал.1 КЗ и разноските по дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса, но не и разноските в изпълнителното производство. В случая по изпълнителните дела, водени от увредените лица срещу застрахования, застрахователят е изплатил суми от 32000 лв. и 1500 лв. без да е посочил, че погасява главниците, поради което с извършените плащания са изплатени съответните пера от дълга в съответствие с разпределението на съдебния изпълнител. Съобразно със структурата на дълга и извършените плащания искът е уважен в размер на 21322.67 лв., представляващи сбор от плащанията от 20351.82 лв. и 970.85 лв. по двете образувани изпълнителни дела.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроса за отговорността на застрахователя по чл.229 КЗ спрямо застрахования за платените от последния лихви и разноски на увреденото лице.
В. въпрос е от значение за решаването на спора и е обусловил изводите на въззивния съд. Същият е по тълкуването на разпоредбите на чл.229, вр. чл.268, чл.223 и чл.224 КЗ. Въпросът е обсъждан в практиката на ВКС, като например в решение № 100/05.08.13г. по т.д.№ 1007/12г. на І т.о. и решение №214/29.05.14г. по т.д.№ 992/12г. на І т.о., по които касационното обжалване е допуснато по други поставени въпроси, поради което същите не представляват задължителна за съдилищата практика на ВКС.
По тези съображения касационното обжалване се допуска на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въведения от касатора въпрос.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 424.45 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1295/26.06.13г., постановено по гр.д.№ 652/13г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора ЗК [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 424.45 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: