2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4733/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София, 10.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4733/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 195, постановено на 11.04.2014 год. по в.гр.дело № 1297/2013 год. по описа на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти състав, с което е отменено решение № 228/10.02.2011 год. на Плевенския районен съд, ІV-ти състав, постановено по гр.дело № 4179/2010 год. в частта относно разпределение ползването на дворното място, вместо което е постановено друго за разпределяне на основание чл.32, ал.2 от ЗС ползването на дворно място в [населено място](административен адрес [улица] [улица]), съставляващо поземлен имот с идентификатор 56722.659.747 по кадастралната карта на [населено място], с площ 380 кв.м. по документи и 400 кв.м. по скица на поземления имот, между съсобствениците Л. П. К., В. П. Г., Н. Н. Г., М. В. Г., З. Т. Х. и Д. Н. Х. (при участие на трето лице помагач П. В. Г.) както следва:
– В. П. Г., Н. Н. Г., М. В. Г. (както и П. В.Г.) ползват дворното място съгласно Схема № 2 към заключението на експертизата: Достъп от към входа на [улица], чрез алеи с обща площ 16.66 кв.м. до входовете на собствените им сгради – първи етаж от жилищна сграда с идентификатор 56722.659.747.1, лятна пералня с идентификатор 56722.659.747.4, гараж с идентификатор 56722.659.3 и дворна тоалетна,
с осъждане В. П. Г., Н. Н. Г., М. В. Г. да заплащат на Л. П. К. месечно обезщетение общо от 2 лева за ползване на 0.79 кв.м. от дворното място, с които площта на отредените им алеи надвишава притежаваната от тях свободна площ от 15.87 кв.м., считано от влизане в сила на съдебното решение;
– Л. П. К. от една страна и З. Т. Х. и Д. Н. Х.-от друга, ползват дворното място съгласно Схема № 1 и Схема № 3 от заключението на експертизата и съгласно постигнатата между тях и одобрена от съда спогодба в о.с.з. на 11.03.2014 год.;
– З. Т. Х. и Д. Н. Х. имат достъп от към [улица] чрез алея до собствената им жилищна сграда с идентификатор 56722.659.747.2:
З. Х. и Д. Х. се отказват от ползването външната тоалетна, намираща се в съсобствения двор;
Съществуващият вход към дворното място откъм [улица] да се ползва съвместно от съсобственика Л. П..
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят В. П. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представляван от адвокат Н. Т. Д., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите:
– Допустимо ли е разпределение на реално ползване на основание и по реда на чл.32, ал.2 от Закона за собствеността по отношение на поземлен имот, спрямо който са налице характеристиките на чл.38, ал.1 от ЗС и който има характера на обща част по отношение на изградените в същия имот сгради и обекти в режим на етажна собственост?
– Допустимо ли е определяне на реално ползване, при което при определяне дела за реално ползване на едни от страните – съсобственици същите не получават и нямат достъп до съществуващ вход на собствена сграда-лятна пералня, при условие, че с решението и одобрена с него спогодба за другите страни-съсобственици е осигурен достъп до всички входове, при това в превишение на правата на собственост, които някои от тях притежават в имота?
– Допустимо ли е определяне размера на обезщетението, което част от съсобствениците дължат на друг съсобственик, за ползването на част от дворното място, по-голяма от притежаваната от тях, без отчитане квотите на съсобственост между отделните страни?
Постъпила е касационна жалба от (трето лице-помагач) П. В. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], приподписана от адвокат Н. Т. Д., подадена в срока по чл.283 ГПК, като счита, че е допустимо касационно обжалване на същото основание и по същите въпроси.
Постъпил е писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК от П. В. Г. със становище за допустимост на касационното обжалване по касационната жалба на В. П. Г..
Постъпили са писмени отговори от Л. П. К., представляван от адвокат М. К., подадени в срока по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Постъпил е писмен отговор от В. П. Г., подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК със становище за допустимост на касационното обжалване по касационната жалба на П. В. Г..
Ответниците по касация Н. Н. Г., М. В. Г., З. Т. Х. и Д. Н. Х., всички от [населено място], не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд в частта относно разпределение ползването на дворното място въззивният съд е съобразил задължителните указания на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона, дадени с отменителното решение № 301, постановено на 11.12.2013 год. по гр.дело № 4920/2013 год. по описа на първо гражданско отделение, съобразена е приетата като неоспорена и компетентно дадена съдебно-техническа експертиза, при което е отчетено, че встъпилият като трето лице-помагач П. В. Г. в първоинстанционното производство не следва да се третира като съсобственик при разпределението понеже според чл.226, ал.1 ГПК делото следва своя ход между първоначалните страни. Взето е предвид, че съсобствениците Г. притежават 27.9% от поземления имот, което се равнява на 111.50 кв.м. и след приспадане 95.62 кв.м. – площта на притежаваните общо за тях сгради, свободната площ е 15.87 кв.м.; съсобственикът К. притежава 55.5% от площта на дворното място, което съответства на 159.22 кв.м. и след приспадане площта на сградите свободната площ е 117.87 кв.м., съсобствениците Х. притежават 16.6% от площта на поземления имот – не притежават свободна незастроена площ, но отношенията със съсобственика К. са уредени доброволно, а с оглед нормативните изисквания за ширина на алеите за достъп – 16.66 кв.м. следва, че 0.79 кв.м.(за пътеки) са взети от свободната площ на съсобственика К.. Взето е предвид, че всеки от съсобствениците притежава идеална част от дворното място и след приспадане площта на сградата, остава свободна дворна площ, поради което не може да се приеме, че дворното място е прилежаща част от сградата, а при разпределението е осигурен достъп до всички сгради.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалваното решение не е постановено в противоречие с решение № 338 от 18.05.2009 год. по гр.дело № 176/2008 год. на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, свързано с приложението на чл.32, ал.2 ЗС във връзка с чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./. ППВС № 2 от 04.05.1982 год. касае някои въпроси на съдебната делба във връзка с чл.29, ал.1, чл.31, ал.3, чл.58, чл.61, ал.4 ЗТСУ/отменен/, чл.34, ал.1, чл.38, ал.1 ЗС и чл.288, ал.2 ГПК/отменен/.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация Л. П. К. се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в настоящото производство в размер на сумата 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение с № 195, постановено на 11.04.2014 год. по в.гр.дело № 1297/2013 год.
ОСЪЖДА В. П. Г. с ЕГН [ЕГН] и П. В. Г. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК на Л. П. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] разноски по делото в размер на сумата 500/петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ