6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София, 27.09. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 288/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А. А.” ООД със седалище в гр. П. срещу решение № 2003 от 04.12.2009 г. по гр. д. № 2738/2009 г. на П. окръжен съд в частта, с която след отмяна на постановеното от П. районен съд решение по гр. д. № 337/2008 г. е осъдено дружеството – касатор да заплати на „Я.” ЕООД сумата 1 800 лв., предоставена по развален договор от 22.10.2007 г. за изработка и монтаж на билборд, заедно с обезщетение за забава за периода 15.07.2008 г. – 21.11.2008 г. в размер на 99.64 лв., както и разноски в размер на 572 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът излага подробни аргументи в подкрепа на тезата си за незаконосъобразност и необоснованост на приетите от решаващата инстанция изводи за извършено от ищеца – възложител валидно разваляне на сключения между страните договор за изработка поради виновно неизпълнение на поетите от изпълнителя задължения и за отсъствие на бездействие в поведението на възложителя, съставляващо основание по чл.83, ал.1 от ЗЗД за освобождаване на изпълнителя от договорна отговорност. Твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата, като ги е интерпретирал едностранчиво, не е взел предвид относимо към спора доказателство – договор от 10.12.2007 г., и не е кредитирал показанията на незаинтересован свидетел. Позовава се на недопустимост на решението в частта относно акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД с довод, че въззивната инстанция се е произнесла по иска, без да е била сезирана с въззивна жалба.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната и с константната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, обективирана в приложени съдебни решения, по следните материалноправни въпроси, обусловили изхода на делото : 1. Изпълнил ли е ищецът – възложител произтичащото от договора за изработка задължение за оказване на съдействие на изпълнителя чрез предоставяне на проект за изработване на поръчания билборд и на разрешение за монтаж, за да е изправна страна и да разполага с правото на едностранно разваляне на договора; 2. Неизправна страна ли е ответникът – изпълнител, след като е изработил билборда, но не го е монтирал поради наличие на обстоятелства по чл.83, ал.1 от ЗЗД – неоказване на необходимото съдействие от възложителя; 3. Развален ли е договорът с отправената от възложителя нотариална покана от 07.07.2008 г., в която не е даден подходящ срок за изпълнение на поетите от изпълнителя задължения; 4. От кой момент изпълнителят е изпаднал в забава за връщане на авансово полученото възнаграждение. Допускането на касационно обжалване е аргументирано и с посочените в жалбата процесуални нарушения, които според касатора сочат на отклонение от трайната съдебна практика по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, отразена в примерно изброени решения на отделни състави на ВС и ВКС. Недопустимостта на въззивното решение в частта относно иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД също е релевирана като основание за достъп до касационен контрол.
Ответникът „Я.” ЕООД – гр. П. не изразява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените срещу ответника – сега касатор, осъдителни искове, П. окръжен съд е приел, че са налице предпоставките на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата 1 800 лв., получена като авансово възнаграждение по договор за изработка, развален едностранно от ищеца при предпоставките на 262, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.87, ал.1 от ЗЗД, и за заплащане на обезщетение за забава в размер на сумата 99.64 лв.
При формиране на изводите си въззивният съд е съобразил безспорните по делото обстоятелства, че между страните е сключен договор от 22.10.2007 г., с който ищецът е възложил, а ответникът е приел да изработи по проект на възложителя и да монтира в 30-дневен срок от поръчката двустранен билборд тип „Пиза” срещу възнаграждение в размер на 3 000 лв., част от което – 1 800 лв., е заплатена авансово от ищеца при сключване на договора. Въз основа на писмените доказателства и показанията на свидетелите С. и К. е прието за установено, че ответникът е възложил изработването на билборда на трето лице – подизпълнител, което е изпълнило поръчката до края на 2007 г. по предоставен от прекия възложител проект; че билбордът е останал в склада на подизпълнителя и не е предаден на ищеца, без да са доказани основателни причини за това от страна на изпълнителя; че с покана от 07.07.2008 г. ищецът е поканил ответника да му възстанови полученото възнаграждение поради виновно неизпълнение на договора от 22.10.2007 г.
Съобразно така приетата за установена фактическа обстановка въззивната инстанция е обосновала правния извод, че ответникът е неизправна страна по договора за изработка, тъй като не е изпълнил в срок възложената от ищеца поръчка. Неизпълнението е квалифицирано като виновно поради недоказването на основателни причини, препятствали възможността за изработване и монтиране на поръчания билборд. Възражението на ответника за наличие на предпоставки по чл.83, ал.1 от ЗЗД, произтичащи от неоказаното от възложителя съдействие при изпълнение на поръчката, е определено като неоснователно. Изложени са съображения, че при липса на доказателства изпълнителят да е отправял искане до възложителя за предоставяне на проект, без който изпълнението е невъзможно, и да го е канил след изработването на билборда да посочи място за монтажа, не може да се приеме наличието на обстоятелства по чл.83, ал.1 от ЗЗД за освобождаване от договорна отговорност. В заключение е направен решаващият краен извод, че в качеството си на изправна страна ищецът е упражнил признатото в чл.262, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.87, ал.1 от ЗЗД право да развали едностранно договора поради виновното му неизпълнение от ответника, от което за последния са възникнали задължения да върне поисканото с поканата от 07.07.2008 г. авансово получено възнаграждение и да заплати обезщетение за забава, дължимо от момента на изтичане на срока за доброволно плащане.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване предпоставя осъществяване на релевираните от касатора основания по чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, които според настоящия състав не са налице.
Поставените в т.1 и т.2 от изложението по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК материалноправни въпроси са част от предмета на делото и като такива са значими за разрешаването на спора между страните. Същите обаче не отговарят на предвидения в чл.280, ал.1 от ГПК общ критерий за допускане на касационно обжалване, доколкото произнасянето по тях не е обусловено от решаващите правни изводи на въззивния съд, с които е мотивирано уважаването на предявените срещу касатора осъдителни искове, а от възприетата за установена фактическа обстановка по делото. Отговорът на въпросите коя е изправната страна по сключения договор, оказал ли е възложителят необходимото съдействие, за да може изпълнителят да реализира възложената му поръчка, неизпълнението на поръчката съставлява ли последица от неоказването на съдействие от възложителя, виновно ли е неизпълнението и развален ли е договорът с поканата от 07.07.2008 г., е резултат от анализа на събраните в процеса доказателства и преценката на установените въз основа на тях релевантни факти, съобразно изискването на чл.235, ал.2 от ГПК. Правилността на фактическите констатации на решаващата инстанция е относима към обосноваността на съдебния акт и към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Евентуалните грешки в тази насока, макар да рефлектират върху правилността на въззивното решение, не могат да бъдат преценявани в производството по чл.288 от ГПК и да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като са извън очертаното от разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК приложно поле на касационния контрол.
Дори да се приеме, че въпросите отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК, разрешаването им от въззивния съд не противоречи на цитираната в изложението съдебна практика по приложението на чл.262, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.87, ал.1 от ЗЗД и чл.83, ал.1 от ЗЗД. Уважаването на предявените осъдителни искове касатора е мотивирано с извода, че в качеството на изправна страна в облигационната връзка ищецът – възложител е разполагал с правото да развали едностранно договора поради виновно неизпълнение на поетите от ответника – възложител задължения, респ. че не е доказано неоказването на съдействие от възложителя по смисъла на чл.83, ал.1 от ЗЗД като основание за освобождаването му от отговорност за неизпълнението. Аналогично разрешение на поставените въпроси е възприето и в представените от касатора съдебни решения на ВКС и ВС – решение № 247 от 24.04.2009 г. по гр. д. № 312/2008 г. /постановено по реда на чл.290 от ГПК/, решение № 277 от 02.03.2000 г. по гр. д. № 1350/99 г., решение № 1279 от 28.10.1999 г. по гр. д. № 553/99 г., решение № 14 от 18.01.2002 г. по гр. д. № 842/2001 г., решение № 1465 от 04.10.2002 г. по гр. д. № 1076/2002 г. и решение № 340-А от 06.06.2005 г. по т. д. № 603/2004 г., в които е обосновано разбирането, че правото на едностранно разваляне на договора принадлежи единствено на изправната страна и че длъжникът може да се освободи от договорна отговорност на основание чл.83, ал.1 от ЗЗД само ако докаже, че неизпълнението на задълженията му се дължи на обстоятелства, за които е отговорен кредиторът, включително неоказване на необходимото съдействие. Съответствието с отразената в решенията съдебна практика изключва основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, на които се позовава касаторът, и сочи на неоснователност на искането за достъп до касационно обжалване.
Материалноправният въпрос за възможността възложителят да развали договора за изработка, без да предостави на изпълнителя подходящ срок за изпълнение, е извън предмета на делото и не е обуславящ за изхода му по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Същият е въведен в процеса едва с касационната жалба, поради което не е обсъждан от въззивния съд. Предвид отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, не следва да се обсъждат твърденията за разрешаване на въпроса в противоречие с ППВС № 3/1973 г. и решение № 1186/19.05.1960 г. по гр. д. № 1448/60 г. на ВС, ІІІ г. о.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по отношение на материалноправния въпрос за началния момент, от който се дължи обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху вземането по развален договор. Независимо от значимостта му за конкретното дело, поставеният въпрос е разрешен в съответствие с цитираната от касатора и изразена в решение № 417 от 20.03.2000 г. по гр. д. № 1488/99 г. на ВКС, V г. о., съдебна практика. В решението е прието, че при разваляне на договор длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД от момента на поканата за връщане на даденото. Същото разрешение е прието и в обжалвания акт, с който обезщетението за забава е присъдено от момента, определен с поканата за доброволно възстановяване на възнаграждението.
Неоснователна е тезата за недопустимост на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. С въззивната жалба ищецът е обжалвал изцяло решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на обективно съединените искове по чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Въззивният съд се е произнесъл с решението си съобразно така въведения с жалбата предмет на въззивното производство, поради което решението не съдържа „присъждане на повече от исканото”, както твърди касаторът.
Релевираните в касационната жалба съществени процесуални нарушения, допуснати според касатора при обсъждането и преценката на доказателствата, касаят правилността на въззивното решение. В качеството им на основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК същите не са тъждествени с основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК и в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, са извън обхвата на производството по чл.288 от ГПК.
Предвид изложените съображения, решението по гр. д. № 2738/2009 г. на П. окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2003 от 04.12.2009 г., постановено по гр. д. № 2738/2009 г. на П. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :