О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
гр.София, 10.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия 2-ро отделение в закрито заседание на девети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 377/2009 година
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Стойчева от гр. К. подадена чрез процесуалния й представител адвокат П от АК-Ст. Загора срещу решението на Софийския апелативен съд № 16/29.01.2009 год. по гр.д. № 1766/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 53/30.06.2008 год. по гр.д. № 3902/2006 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищцата-касатор срещу З. „Л” АД гр. С. иск по чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането за разликата над присъдените 3000 лева до 6000 лева, въззивният съд е присъдил в полза на ищцата още 3000 лева представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП настъпило на 01.12.2005 год. в гр. К., с л.а. „О” с рег. № С* който е застрахован за риска „гражданска отговорност” при ответника. В останалата част на въззивното решение, която е предмет на касационната жалба въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер на вредите.
В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения относно степента на съпричиняване на вредите от страна на пострадалата и размера на обезщетението, който е силно занижен.
В допълнително изложение към касационната жалба жалбоподателката сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 и т. 2 ГПК позовавайки се на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, както и на наличието на противоречива съдебна практика на съдилищата във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане, съгласно приложените два броя решения на САС и едно на СГС.
Ответникът по касационната жалба З. „Л” АД гр. С. поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос от съществено значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като е уважил предявеният от ищцата-касатор срещу застрахователя иск по чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ и е присъдил още 3000 лева над присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 3000 лева, като е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска над присъдения размер от 6000 лева до пълния му предявен размер, от 15000 лева. Въз основа на извършена цялостна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства и събраните по делото доказателства, съдът е приел, че в резултат на процесното ПТП жалбоподателката действително е получила описаните в исковата молба увреждания – счупване на шийката на лявата раменна кост, изкълчване на лявата раменна става и контузия на главата от които е претърпяла значителни болки и страдания. Прието е също, че определеното по справедливост обезщетение за тези болки и страдания възлиза на сумата 12000 лева. Анализирайки събраните по делото доказателства, обаче, въззивният съд е достигнал до извода, че с действията си пострадалата също е допринесла за увреждането, тъй като в нарушение на чл.113 ал.1 т.1 ЗДв. П е предприела неправилно пресичане на пътното платно не на определеното за целта място и е следвало да съобрази идващият от ляво л.а. „О”, за което е съществувала обективна възможност по мнението на назначената автотехническа експертиза. По тази причина е прието, че е налице съпричиняване в равна степен на вредоносния резултат, поради което на основание чл.51 ал.2 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение е намален на сумата 6000 лева.
В случая същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовава касатора е приложението на чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД. По отношение на този въпрос, обаче, не е изпълнено нито едно от визираните в чл.280 ал.1 ГПК изисквания. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението. В този смисъл са указанията дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС, с които апелативният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. В случая, както вече беше посочено, намаляването на присъденото обезщетение се дължи на приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалата, а не на несъответствието му с размера на причинените вреди. Що се касае до преценката на отделните факти по делото относими към определянето на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост и съобразяване от въззивния съд налице ли е съпричиняване и в каква степен от страна на пострадалото лице, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност представляват основания по чл.281 т.3 ГПК за касиране на обжалваното решение поради неговата неправилност, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 16/29.01.2009 год. постановено по гр.д. № 1766/2008 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: