О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 10.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.д. № 5499/2016 г.
Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. С. К., приподписана от адв. Д. Д., против определение № 355/26.09.2016 г. по ч.гр.д. № 409/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено определение от 19.07.2016 г., постановено по гр.д. № 1050/2015 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което са върнати молба с вх. № 9022/04.09.2015 г., молба-уточнение с вх. № 9778/29.09.2015 г.и молба с вх. № 12074/24.11.2015 г. като нередовни ,а производството по делото е прекратено.
В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на въззивното определение, без да са посочени конкретни пороци.
Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, подадено от адв. Д. Д., в което се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд подробно е разгледал извършените процесуални действия от първоинстанционния съд по администрирането на подадената искова молба от Д. С. К.. Посочил е, че въпреки дадената възможност от Окръжен съд – Велико Търново, ищецът Д. С. К. не е отстранил нередовностите на подадената искова молба. Приел е, че претенциите му, обективирани в молба с вх. № 9022/04.09.2015 г., молба-уточнение с вх. № 9778/29.09.2015 г. и молба с вх. № 12074/24.11.2015 г., са неясни и не отговарят на изискванията на процесуалния закон. Съдът е взел предвид, че въпреки указаната възможност ищецът не е поискал правна помощ. Приел е, че са налице предпоставките на чл. 129 ГПК за връщане на исковата молба и е потвърдил първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното прилагане на закона. В приложеното изложение не са формулирани въпроси, обусловили правните изводи на съда, обективирани в обжалваното определение. Съдържат се единствено неконкретизирани оплаквания по същество на обжалвания съдебен акт, като се твърди, че същият е неправилен. Съгласно дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. При разглеждане на подадените жалби касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, тъй като противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по жалбата, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение по делото различно съдържание. Върховният касационен съд разполага единствено с правомощията да конкретизира, уточни и квалифицира поставения въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Съобразно изложеното не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, а именно формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че не са налице и претендираните специални предпоставки. Касаторът не е приложил никакви влезли в сила съдебни актове, представляващи противоречива съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК ,както и не е обосновал защо счита, че допускането до разглеждане на частната му касационна жалба ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото, позовавайки се на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 355/26.09.2016 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 409/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: