О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 15.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 2132/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от А. Б. М., срещу решение с характер на определение № 47 от 16.02.2017 г. по в. гр. д. № 560/2016 г. на Врачанския окръжен съд, с искане да бъде отменено като неправилно.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С въззивното решение е отменено решение № 184 от 10.08.2016 г. по гр. д. № 831/2015 г. на Районен съд – Мездра в частта, с която обозначената по б. А, B, C, D и защрихована в червен цвят част на скица № 6 към заключението на допълнителната съдебно-техническа екпертиза на вещото лице А. е определена за ползване от А. Б. М. и вместо него е постановено ново по същество, с което на основание чл.64 ЗС описаната по-горе част е определена за общо ползване от страните. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която е определена за ползване от А. Б. М. прилежаща площ от 356 кв. м., необходима за използването им според предназначение на находящите се в поземлен имот № 102057 в землището на [населено място] дол, местността „Т. падина“, жилищна сграда, две стопански сгради и гараж, защрихована и обозначена на посочената по-горе скица, представляваща неразделна част от съдебното решение. В мотивите на въззивното решение е прието, че разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени. Съдът не се е произнесъл за разноските, направени от страните в първоинстанционното производство.
Ответникът по делото М. Б. М. /ответник по жалба в настоящото производство/ е подал молба с правно основание чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в тази част и присъждане на разноски.
С обжалваното определение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която страните са осъдени да заплатят разноски и вместо него жалбоподателят е осъден да заплати на ответника по жалба сумата 75 лв. – разноски за такси и експертизи в първоинстанционното производство. В мотивите е прието, че направените разноски в първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение следва да останат в тежест на страните, както са направени, а разноските за такси и експертизи да се понесат от тях по равно.
С определение по гр. д. № 2133/2017 г. на ВКС, постановено в з. з. на 23.11.2017 г. по реда на чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира следното:
Когато предявяването на иска е законно необходимо, за да се постигне даден правен резултат, отговорността за разноски се определя по други правила, а не съобразно чл.78 ГПК. По аналогичен начин се разпределят разноските и в други производства /например в производството по иск по чл.127, ал.2 СК, по брачните искове, по исковете по чл.32, ал.2 ЗС и чл.329, ал.1 ГПК/, при които правилата на чл.78 ГПК за присъждане на разноски, не намират автоматично приложение.
С оглед на горните съображения са правилни изложените от въззивния съд мотиви и възприетото тълкуване, дадено в решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на ВКС, второ г. о., което настоящият съдебен състав споделя. Това разрешение обаче намира приложение за първоинстанционното производство.
В случай че се развие производство по въззивно или касационно обжалване, както е в настоящата хипотеза, страните вече имат определено процесуално качество според позицията си в производството, поради което се присъждат разноски по правилата на чл.78 ГПК /определение № 692 от 29.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4283/2014 г. на ВКС, трето г. о. и цитираното по-горе решение/.
Първоинстанционното решение е било обжалвано от ответника в настоящото производство М. Б. М. и с оглед частичното уважаване на въззивната му жалба, на съшия е следвало да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част. Те възлизат на сума, по-голяма от присъдената в негова полза с обжалваното определение, но предвид липсата на жалба от него срещу цитираното определение, тя не може да му бъде присъдена.
Това налага обжалваното определение като правилно по своя резултат да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА решение с характер на определение № 47 от 16.02.2017 г. по в. гр. д. № 560/2016 г. на Врачанския окръжен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е изменено въззивното решение от 06.01.2017 г. в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: