2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
гр. София, 03.01. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 5297 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. С. срещу решение от 23.04.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 530/2013 г. на Софийския градски съд. С него, като е потвърдено решение № ІІ-54-249/04.12.2012 г. по гр. дело № 43194/2012 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу А. „М.”, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 7275/23.07.2012 г. на директора ответната агенция, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши митнически специалист” в митница „С.”, митнически пункт „К.” и за заплащане на сумата 4 309.20 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението за периода 26.07.2012 г. – 26.01.2013 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради необоснованост и нарушение процесуални правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответната А. „М.” не е подала отговор на касационната жалба в срока за това.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните шест правни въпроса (уточнени и конкретизирани от съда, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото изобщо може да се приеме, че в случая са налице ясни и точни формулировки на такива правни въпроси), а именно: 1) законосъобразно ли е изпълнил задълженията си директорът на А. „М.” по прилагането на ПМС № 129/26.06.2012 г. за привеждане на поверената му администрация в съответствие с новите изисквания на класификатора на длъжностите в администрацията (К.), след като служителите по трудово правоотношение, заемащи длъжности, определени за заемане от държавен служител, не са информирани за предстоящите промени и не им е предоставена възможност да подадат заявления и да кандидатстват за длъжности по трудово правоотношение; 2) задължен ли е в случая работодателят да извърши подбор по чл. 329 от КТ, след като ПМС № 129/26.06.2012 г. засяга и служителите по трудово правоотношение; 3) определени ли са с § 9 от ПЗР на НПКДА изброените там длъжности за заемане от държавен служител, след като тези длъжности са заличени за заемане от държавен служител в новия К., липсва заповед на работодателя за това и те не съществуват в новото щатно разписание; 4) заличаването на тези три длъжности, които са с различни длъжностни характеристики, и съвместяването им в една нова длъжност „инспектор” включва ли се в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ; 5) ограничено ли е правото на труд на уволнения служител и законосъобразно ли е упражнено от работодателя правото на уволнение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, след като съществува определено несъответствие между заеманата до уволнението длъжност и длъжността „инспектор”, и съгласно НПКДА, която преповтаря НПЕКДА, експертните длъжности със спомагателни функции се заемат по трудово правоотношение; и 6) законосъобразно ли е уволнението, извършено в нарушение на чл. 8 и чл. 7в от КТ и води ли това до ограничаване на адекватната правна защита на служителя. Жалбоподателят поддържа, че тези правни въпроси били решавани противоречиво от съдилищата, като в тази връзка представя (в преписи) множество съдебни актове, но без да навежда ясни доводи между кои от тях и въззивното решение, по кой точно правен въпрос и в какво конкретно се изразява това противоречие. Жалбоподателят поддържа, че изведените от него правни въпроси били и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но и в тази връзка не навежда ясни и конкретни доводи.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени исковете на касатора по чл. 344, ал. 1 от КТ, въззивният съд е приел следното: Между страните е бил сключен безсрочен трудов договор, по който жалбоподателят-ищец е заемал длъжността „старши митнически специалист” в митница „С.”, митнически пункт „К.”. Това трудово правоотношение е било прекратено с процесната заповед № 7275/23.07.2012 г. на директора на ответната агенция, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на НПКДА – поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител; заповедта е била връчена лично на ищеца на 26.07.2012 г. Въззивният съд е приел, че основанието за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е приложимо само ако същата длъжност, която е била заемана по трудово правоотношение, бъде определена за заемане по служебно правоотношение; следователно законосъобразността на уволнението на това основание предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) компетентен орган да е взел решение, респ. в нормативен акт да е предвидено длъжността, като съвкупност от трудови задължения, да бъде заета от държавен служител, и 2) компетентният орган да е прекратил трудовото правоотношение. СГС е приел и че не са елементи от фактическия състав на нормата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ процедурните правила, уредени в ЗДСл, относими към възможността за преназначаване на държавна служба и възникването на служебно правоотношение. Приел е и че съгласно разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на НПКДА (в редакцията й към момента на процесното уволнение), служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „митнически специалист” в ответната А. „М.” съгласно отменения ЕКДА, се преназначават на длъжността „инспектор” в ответната А. „М.” по служебно правоотношение при условията и по реда на § 36 от ПЗР на ЗДСл. Тъй като в длъжностното разписание на митница „С.”, в сила от 01.07.2012 г., липсват длъжности с наименование „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „митнически специалист”, съдът е приел, че с цитираната норма се цели закриване на тези три длъжности, включително и процесната, като всички служители, полагащи труд на тези длъжности, да бъдат преназначени на длъжността „инспектор” – по служебно правоотношение. Приел е и че със закриването на процесната длъжност „старши митнически специалист” реално не са били премахнати трудовите функции, включени в нейното съдържание, тъй като те, в своята съществена част, се обхващат от предметния обем на длъжността „инспектор”. Изложил е съображения, че това е така, тъй като според длъжностната характеристика на закритата длъжност „старши митнически специалист” ищецът е имал задължение пряко да осъществява митнически надзор и контрол на стоки, превозни средства, лица, и митнически и придружаващи ги документи; да прилага точно и правилно нормативни и други актове; да удостоверява извършените от него контролни действия; своевременно да обработва представените митнически и придружаващи ги документи. Същевременно, съгласно чл. 7, ал. 8 от НПКДА, длъжността „инспектор” е свързана с осъществяването на контролни функции по прилагане на законодателството в дейността на администрацията и на други физически или юридически лица под прякото ръководство на инспектори от по-високи длъжностни нива, както и със събирането, обработването и систематизирането на информация във връзка с контролната дейност. Тъй като правомощията на митническите органи са насочени към прилагането на правните норми, уреждащи обществените отношения по установяване и събиране на митни сборове (арг. от чл. 2 от ЗМ), то служителите, заемащи длъжността „инспектор” при А. „М.”, осъществяват контролни функции по прилагането митническото законодателство, включително и пряк митнически надзор и контрол на стоки, превозни средства, лица, митнически и придружаващи ги документи, което е била една от основните трудови функции, включени и в закритата длъжност „старши митнически специалист”. С оглед това, въззивният съд е приел, че между съществените трудови функции на закритата длъжност „старши митнически специалист” и на новосъздадената длъжност „инспектор” има почти пълно припокриване. Макар и процесната длъжност да е била закрита, тази трудова дейност е продължила да се осъществява на длъжност с различно наименование, но не и с различно предметно съдържание, поради което не е било налице съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ, както е поддържал жалбоподателят, а се е достигнало до т. нар. трансформация на длъжността, при която съществените трудови функции на длъжността „старши митнически специалист” са били включени в длъжността „инспектор”, която е определена да бъде заета от служител по служебно правоотношение. Въззивният съд е намерил за напълно ирелевантни за предмета на спора (който е граждански, а не административноправен) възраженията на жалбоподателя, че ответникът е преназначил изборно служители на длъжността „специалист” по трудово правоотношение, които не притежават висше образование, както и дали самият той е отговарял на законоустановените изисквания за заемане на длъжността по служебно правоотношение. Оплакването на жалбоподателя, че работодателят не е извършил подбор е намерено за неоснователно, тъй като правото на подбор се прилага само, когато уволнението на работника или служителя се извършва на едно от трите основания, посочени в чл. 329, ал. 1 КТ – при закриване на част от предприятието, при съкращаване в щата и намаляване на обема на работата, а при уволнение на други основания, в това число – и процесното, правото на подбор не съществува. По изложените съображения СГС е приел, че уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, е законосъобразно.
С така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, СГС е разрешил изведените от касатора правни въпроси в пълно съответствие с константната задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 268/21.11.2011 г. по гр. дело № 1414/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 530/29.06.2010 г. по гр. дело № 1654/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС (представено и от касатора), решение № 232/22.03.2010 г. по гр. дело № 392/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС (също представено от касатора), решение № 405/28.06.2010 г. по гр. дело № 773/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 117/23.04.2012 г. по гр. дело № 967/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 110/09.06.2011 г. по гр. дело № 329/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр. В нея също еднозначно се приема, че за законосъобразността на уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е достатъчно да е налице единственото условие съответната длъжност, заемана дотогава по трудово правоотношение, с административен акт на компетентния за това орган или с нормативен акт да е определена за заемане от държавен служител – по служебно правоотношение. В пълно съответствие с тази трайно установена, задължителна за него практика и при точно приложение на материалния закон, и конкретно – на § 9, ал. 1 от ПЗР на НПКДА, въззивният съд е приел в случая, че трите длъжности, визирани в тази правна норма, заемани дотогава по трудово правоотношение, между които и процесната, заемана от касатора-ищец длъжност „старши митнически специалист”, предвид и новото щатно разписание на ответната агенция, са били трансформирани като трудови функции, които са продължили да съществуват – в рамките на длъжността „инспектор”, която е определена за заемане по служебно правоотношение, с което фактическият състав на уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е бил осъществен. Също в съотвествие с константната практика на ВКС по прилагането на чл. 325, ал. 1, т. 12 и чл. 329 от КТ и при точно приложение на тези материалноправни норми, СГС е приел, че фактическият състав на това основание за уволнение не включва други елементи, освен определянето на длъжността за заемане от държавен служител, както и че при това основание за уволнение извършването на подбор по чл. 329 от КТ не намира приложение.
От горното следва, че тъй като въззивният съд е разрешил изведените от касатора правни въпроси съобразно задължителната – формирана по реда на чл. 290 от ГПК, практика на ВКС, която не се нуждае от уеднаквяване, промяна или осъвременяване, то не е налице никое от посочените от жалбоподателя допълнителни основания по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (в същия смисъл е и определение № 935/05.08.2013 г. по гр. дело № 3493/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС).
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение на СГС не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 23.04.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 530/2013 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.