О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 04.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3943/2018 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№2578/16.7.2018 г., подадена от Р. В. П. от [населено място], против въззивно определение №3012/19.6.2018 г. по ч.гр.д.№475/2018 г. по описа Благоевградския окръжен съд, ГО, с което е потвърдено протоколно определение №3697/19.4.2018 г. по гр.д.№345/2017 г. по описа на Благоевградския районен съд, с което производството по делото е прекратено, поради липса на международна компетентност.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че „Според решението от 11.04.2017 г. за разпределение на родителските права и задължения по отношение на малолетния В. С., роден на 19.8.2013 г. от прекратения брак между страните по делото, към посочената дата както родителите, така и детето са били с обичайно местоживеене /обичайни местопребиваване/ в [населено място], окръг Кук, щат Илиноис, САЩ. Последното е било и основание Окръжният съд на Окръг Кук, щат Илиноис, САЩ да бъде определен от страните по делото, като родители на детето, за подходяща юрисдикция и място за съдебно преследване и разрешаване на евентуални въпроси, свързани с разпределението на родителките отговорности и времето с детето.
Един месец след подписване на това споразумение жалбоподателката е нарушила клаузите му, вкл. по отношение на съдебно одобреното споразумение относно преместването на детето извън И., като се установила да живее с детето в РБългария.
Последният факт се установява както от анализа на клаузите на представеното от самата жалбоподателска с исковата молба решение на Окръжен съд окръг Кук, щат Илиноис. Решение за разпределяне на родителските права и задължения, така и от ангажираните пак от нея документи, установяващи безсъмнено адресната регистрация на детето и майката в [населено място] / с дата 20.07.2017 г./, сключването на трудово правоотношение от нейна страна в [населено място] /м.август 2017 г./, посещаване от страна на детето на логопедна терапия.
Пристигането на В. С. и жалбоподателката в РБългария е осъществено със съгласието на ответника по жалбата, дадено с декларация за пътуване на малолетен от 10.03.2017 г., според която бащата на малолетното дете е дал съгласие същото да пътува от САЩ до България и обратно и да напуска пределите на РБългария без ограничение на държавите, които ще посети, за срок от 01.10.2017 г. до 10.01.2018 г., придружен от неговата майка.
С. анализ на коментираните доказателства сочи, че дори да се приеме, че физическото установяване на майката и детето в РБългария – [населено място] след 02.05.2017 г. до настоящия момент изпълват хипотезата за обичайно местопребиваване по смисъла на чл.48, ал.7 КМЧП, то това е станало в резултат на незаконно прехвърляне и задържане на детето В. С., по смисъла на чл.7, ал.2 от Конвенцията.
Това е така, защото прехвърлянето и задържането на детето на територията на РБългария е извършено от жалбоподателката в нарушение на правото на упражняване на родителските права по отношение на детето, уредени с вече коментираното съдебно решение на съда в Окръг Кук, САЩ, предоставени на двамата родители съвместно, съгласно законодателството на държавата, в която детето е имало обичайното си местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането и защото към момента на прехвърлянето и задържането това право е било ефективно упражнявано и е щяло да бъде упражнено, ако тези събития не са настъпили.
Аргумент в горната насока е обстоятелството, че незабавно след изтичането на срока, за който бащата на детето е дал съгласие същото да пътува с майката от САЩ до България и обратно, той е сезирал компетентия съд в окръг Кук, щат Илиноис, на 17.10.2017 г. за нарушаването на съдебното решение относно правото на упражняване на родителските права по отношение на В. С..
Именно по повод присъствието на жалбоподателката на насроченото изслушване на молбата на Т. С. последният е дал нова декларация съгласие за пътуването на малолетния В. и майка му от България до САЩ и обратно.
Нещо повече – ангажираните от ответника по жалбата писмени доказателства сочат, че самата жалбоподателка, чрез свой процесуален представител – адвокат, е депозирала пред компетентия за разглеждане на повдигнатите по настоящия спор въпроси съд – този в окръг Кук, Илиноис, молба за преместване, заедно с малолетно детето и за изменение на решението за разпределение на родителски отговорности и родителски план в края на м.февруари 2018 г.
Изложеното според решаващият състав категорично сочи на извод, че българският съд в лицето на РС Благоевград не е международно компетентен да разгледа повдигнатия пред него с исковата молба на жалбоподателката от 05.09.2017 г. спор, т.к. компетентен да разгледа този спор, според правилата, установени от чл.1.- чл.7 от Конвенцията, както и на чл.23 от същата, е съдът на Окръг Кук, щат Илиноис, САЩ, който се явява съдът по постоянното местопребиваване на детето В. Т. С. до момента, в който то е било незаконно прехвърлено и задържано от майка му на територията на РБългария.
Ето защо като е приел при изпълнение на правомощията си по чл.28 КМЧП, че е международно некомпетентен да се произнесе по този спор, РС Благоевград е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частната касационна жалбоподателка моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се поставят следните въпроси:
1.При решаване на спорове, засягащи интереси на дете, следва ли да се изхожда най-вече от висшия интерес на детето ?, 2. Дефиниция на понятието „обичайно местопребиваване“ в България е дадена в чл.48, ал.7 КМЧП, а именно: „установили са се преимуществено в страната, без това да е свързано с изрична необходимост от специална регистрация“, следва ли да се прилага при дела водени по Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата(за краткост конвенцията) ?, 3.Кога се придобива „обичайно местопребиваване“ в случай, че детето е напуснало договарящата страна със съгласието на двамата родители ?, 4. Когато е налице незаконно извеждане на детето от държавата, където е имало обичайно местопребиваване, следва ли да се прилага чл.7 от Конвенцията ?
По тези въпроси като основание се сочи и чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се сочи определение №156/03.8.2017 г. по ч.гр.д.№450/2017 г. на ВКС, I г.о.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната касационна жалба Т. В. С., посредством процесуалния си представител – адв. В. Б., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба, представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо поради което е процесуално допустима. Въззивното определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Поставените от частната касационна жалбоподателка въпроси не обосновават допускане на обжалваното определение до касационно обжалване по смисъла на чл.288 ГПК. представеното изложение по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Същите са бланкетни, тъй като с нито един от тях не се обосновава, спрямо кои изводи на въззивната инстанция са обвързани. Освен това визираното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не отговаря на приетото изискване по т.4 от ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, а именно че „Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.“
В процесния случай в изложението на частната касационна жалбоподателка въпросите не са обосновани с оглед цитираната точка от тълкувателното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №3012/19.6.2018 г. по ч.гр.д.№475/2018 г. по описа Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: