О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
ГР. София, 08.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.01.2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №737/09 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. П. срещу въззивното определение на Окръжен съд Пловдив/ОС/ по ч.гр.д. №2107/09 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по евентуално съединения от касатора / като ищец/ иск с пр. осн. чл.59 от ЗЗД за сумата от 1 200 лв., поради недопустимостта му.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу въззивно определение по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава и на трите точки.
С обжалваното определение въззивният съд е прекратил производството по евентуално съединения иск с пр. осн. чл.59 от ЗЗД, като е приел, че ищецът разполага с друг иск – на договорно основание, за защита на правото си, поради което и независимо от погасяването по давност на последния, не може да ползва субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД. Позовал се е на т.10 от ППВС №1/79 г.
Съществен за защитата на касатора въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл е процесуалният за допустимостта на иска по чл.59 от ЗЗД. Поставените в частната жалба материалноправни въпроси по съществото му – за основанието и размера, не са съществени, тъй като искът не е разгледан от въззивния съд и по тях съответно липсва произнасяне.
Същественият процесуалноправен въпрос за допустимостта на иска по чл.59 от ЗЗД е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – ППВС №1/79 г., т.9 и 10. Тази практика е ясна и недвусмислена и не се налага изясняването й в сочения в изложението на касатора смисъл, с оглед точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Материалноправните въпроси, поставени в контекста на това основание и на основанието по т.2 от с.р., не са съществени и не обосновават наличието им, според изложеното по –горе.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Пловдив по ч.гр.д. №2107/09 г. от 30.09.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: