О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 6/05.01.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на петнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5512 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 79/ 25.05.2015 г. по гр. д. № 137/ 2015 г, с което Ямболски окръжен съд, като потвърждава решение № 56/ 04.12.2014 г. по гр. д. № 66/ 2014 г. на Ямболски районен съд, допуска делбата между наследниците на В. Д. В. (починал на 10.12.1966 г.) на оставените от него в наследство земеделски земи при квоти, посочени в първоинстанционното решение.
Решението се обжалва от И. М. В. и от К. М. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпросите:
1. Задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им и следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка?
2. Наследник ли е снахата по българското наследствено право на свекъра си и на неговия баща?
3. Задължен ли е редът за наследяване по ЗН и призоваването към наследяване на отделните редове наследници?
4. Задължен ли е съдът да следи служебно за процесуалната легитимация на страните в процеса, длъжен ли е да отговори при оспорване на процесуалната легитимация на някоя от страните?
5. След придобиване по давност на едно наследство за срок повече от 20 години може ли да бъде подложено на делба по искане на лица, които не са наследници по закон?
6. Може ли съдът да нарочи за управител наследник, приел наследството и придобил го по давност повече от 20 години без спазване на чл. 59 ЗН?
Касаторите считат повдигнатите въпроси включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд в обжалваното решение. Допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК допускане на касационния контрол извеждат от доводите, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие със задължителна практика на ВКС и с решения на ВКС по ГПК (отм), цитирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. К. оплаквания са, че решението противоречи на материалния закон.
Ответниците по касационните жалби К. Д. В. и П. В. А. възразяват решението да бъде допуснато до касационно обжалване, като не намират повдигнатите от касаторите въпроси включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд. По същество намират жалбите неоснователни. Претендират разноски.
От останалите ответници К. Г. Д., В. Ж. Ч., И. В. Д. и В. Г. В. не са постъпили писмени отговори по касационните жалби.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационните жалби с допустим предмет. Те са срещу въззивно решение по допускане на делбата. Към етапа, до който е достигнало особеното исково производство, делбеното имущество няма парична оценка и забраните от чл. 280, ал. 2 ГПК не намират приложение. Жалбите са подадени от легитимирани страни – ответниците, оспорили исковете с възраженията, че имотите са индивидуална собственост на касатора И. М. В., тъй като тя ги е придобила по давностно владение и които са пренесли този спор за решаване пред по-горните инстанции чрез обжалване на първоинстанционното, а след това и на въззивното решение. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за допустимост и редовност на касационните жалби, но първите пет въпроса, повдигнати от касаторите, не обуславят решението, а шестият надхвърля предмета на делото. Това изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, а съображенията за това са следните:
С предявените искове се иска по съдебен ред да бъдат поделени земеделските земи в наследственото имущество на В. Д. В., собствеността върху които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Представени са решенията на ОСЗ – Т., с които се възстановява правото на собственост на наследниците на В. Д. В. и удостоверение за наследници, което свидетелства, че след своята смърт през 1966 г. бившият собственик на имотите е оставил за наследници трите си деца – А. В. Д., М. В. Д. и К. В. В.. Исковете са предявени от наследниците на сина А. В. Д., който е починал през 2011 г. и е наследен от ответниците по касационната жалба К. Д. В., съпруга и П. В. А., дъщеря. Касаторите са дъщерите на М. В. Д., другият син на бившия собственик на земеделските земи, починал през 2011 г. Останалите ответници по касационната жалба са наследници на дъщерята на бившия собственик К. В. В., починала през 1997 г.
Касаторите са оспорили делбените искове с твърденията, че А. В. Д. (прекият наследодател на ищците) не е приел наследството от своя баща, а К. Д. В. (наследодателят на другите ответници) през 1991 г. се е отказала от това наследство. Според касаторите при това положение реституционният ефект на влезлите в сила решения на ОСЗ за възстановяване на собствеността е настъпил само по отношение на тях като наследници на М. В. Д., като с възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ касаторът И. М. В. е завладяла идеалните части и на касатора К. М. В. и ги е придобила по давностно владение.
Останалите ответници по исковете (наследниците на К. Д. В.) са изразили становище, че делбата на земеделските земи следва да бъде допусната между всички съделители-наследници на бившия собственик при квоти, произтичащи от закона.
В. съд е приел, че прекият наследодател на ответниците по касация-ищци е приел наследството на своя баща с конклудентни действия. Базирал е правния извод на установеното, че А. В. Д. след смъртта на баща си е живял в къщата на наследодателя, отглеждал е неговите селскостопански животни, упълномощил е касатора И. М. В. да подаде заявлението за възстановяване на собствеността върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ и е очаквал да получи доходи от тях, знаейки че касатора И. М. В. ги отдава под аренда. В. съд е приел, че К. В. В. действително се е отказала от наследството на своя баща през 1991 г., но този отказ няма действие по отношение на делбените имоти. Те представляват „новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 91а ЗН, защото отказът е извършен след одържавяването на имотите и предхожда признатото с решенията на ОСЗГ право на възстановяване на собствеността върху тях. В. съд е приел, че за осъществяване на оригинерното придобивно основание на чл. 79, ал. 1 ЗС, заявено от касатора И. М. В. чрез възражение, са необходими доказателства тя да е демонстрирала спрямо всички наследници на бившия собственик на имота промяна в намерението на осъществяваната фактическа власт – от владелец на своите идеални части и държател на чуждите във владелец на чуждите идеални части от имотите. Отношенията между сънаследници оборват презумпцията на чл. 69 ЗС, а събраните по делото доказателства изключват извода, че касаторът И. М. В. е завладяла идеалните части на останалите наследници на В. Д. В. и е отрекла техните права. Това са съображенията, при които въззивният съд е приел, че следва да потвърди първоинстанционното решение, като допусне земеделските земи до делба между всички наследници по закон на бившия собственик на имотите при квоти, следващи от закона. Приел е, че участник в съсобствеността е и ответникът по касационната жалба К. Д. В. като наследник на своя съпруг А. В. Д., починал през 2011 г, а не като наследник на своя свекър (чл. 9, ал. 1 ЗН).
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че първият въпрос, повдигнат от касаторите, обуславя обжалваното решение. Своите фактически изводи въззивният съд е направил, след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а правните – след като е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Предявените искове са обосновани с доводите, че до делба следва да бъдат допуснати земеделските земи, оставени в наследство от В. Д. В., като делбата следва да бъде допусната между лицата, които са ги придобили по наслествено правоприемство и при квоти, следващи от закона. Именно тези искове въззивният съд е разгледал. Въззивните жалби, подадени от касаторите, е била обоснована с оплакванията, че неоснователно с първоинстанционното решение са отхвърлени техните възражения. В. съд ги е разгледал повторно като инстанция по същество, като така е изпълнил и своето задължение да се произнесе по въпросите, поставени в жалбата (чл. 269, изр. 2 ГПК).
Вторият въпрос също не обуславя въззивното решение. В. съд е приел, че участник в съсобствеността е ответникът по касационната жалба К. Д. В. като наследник на своя съпруг А. В. Д., починал през 2011 г, а не като наследник на своя свекър (чл. 9, ал. 1 ЗН) В. Д. В.. Следователно обжалваното решение не принава наследствено правоприемство (пряко или по право на заместване) между свекър и снаха.
Третият въпрос също не обуславя решението. Определяйки участниците в съсобствеността и техните квоти въззивният съд е приложил именно законовите (императивни) правила, следващи от установеното от него универсално правоприемство в активите на бившия собственик на земеделските земи, включително като е съобразил изключението, следващо от чл. 91а ЗН.
Четвъртият въпрос също не обуславя решението. Възраженията на касаторите, че исковете са предявени от лица, които не притежават вещни права върху делбените имоти, защото те са индивидуална собственост на И. М. В., са по основателността, а не по допустимостта на иска. Именно така ги е квалифицирал и разгледал въззивния съд. Те не засягат задължението на съда служебно да следи за процесуалната легитимация на страните в исковото производство, включително в производството по съдебна делба да следи за съвместната процесуална легитимация на всички участници в съсобствеността (необходимото задължително другарство, следващо от чл. 75, ал. 2 ГПК).
Петият въпрос също не обуславя обжалваното решение. И въззивният съд е отхвърлил, а не е възприел като основателно възражението, че касаторът И. М. В. е придобила по давностно владение земеделските имоти на В. Д. В.. Съдебната делба е допусната именно по искане на част от наследниците на бившия собственик. Следователно въпросът дали делбата следва да бъде допусната по искане на лица, чужди на съсобствеността (след като делбеното имущество е придобито по давност и е собственост на ответника по иска), инкорпорира оплакване за неправилност на решението и не представлява основание за допускането му до касационен контрол.
Шестият въпрос, повдигнат от касаторите, надхвърля предмета на делото. Фигурата на управител на наследство (чл. 59 ЗН) не е обсъждана, нито се е налагало да бъде обсъждана при постановяване на обжалваното решение.
При този изход на делото в тежест на касаторите следва да се поставят направените от ответниците по касация К. В. и П. А. разноски (по 500 лв. заплатен хонорар за представителството им от адвокат). Отговорността за разноските е гражданска деликтна и касаторите следва да я понесат солидарно (аргумент от чл. 53 ЗЗД).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 79/ 25.05.2015 г. по гр. д. № 137/ 2015 г. на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. М. В. и К. М. В. да заплатят на К. Д. В. солидарно сумата 500 лв. – разноски в касационното производство.
ОСЪЖДА И. М. В. и К. М. В. да заплатят на П. В. А. солидарно сумата 500 лв. – разноски в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.