5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
гр. София, 10.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1968 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. И. и [фирма] срещу решение №2472 от 13.04.2017г. по гр.д. №13703/2016г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ Б въззивен състав, в частта, с която е отменено решение №12998 от 15.08.2016г. на СРС, III ГО, 113 състав, по гр.д.№35503/2015г., в частта, с която Политическа партия „Атака“ е осъдена на основание чл.92 от ЗЗД да заплати на И. П. И. сумата от 5591,98 лева, представляваща неустойка за периода от 18.05.2012г. до 31.12.2012г., дължима на основание чл.18 ал.2 от договор за наем от 10.02.2011г., в частта, с която Политическа партия „Атака“ е осъдена на основание чл.92 от ЗЗД да заплати на [фирма] сумата от 20 369,14 лева, представляваща неустойка за периода от 01.01.2013г. до 18.05.2015г., дължима на основание чл.18 ал.2 от договор за наем от 10.02.2011г., както и в частта за разноските, вместо което са отхвърлени предявеният от И. П. И. срещу Политическа партия „Атака“ иск с правно основание по чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5591,98 лева, представляваща неустойка за периода от 18.05.2012г.до 31.12.2012г., дължима на основание чл.18 ал.2 от договор за наем от 10.02.2011г. и предявеният от [фирма] срещу Политическа партия „Атака“, иск с правно основание по чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 369,14 лева, представляваща неустойка за периода от 01.01.2013г. до 18.05.2015г., дължима на основание чл.18 ал.2 от договор за наем от 10.02.2011г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Касаторите поддържат, че неправилно въззивният съд е приел за нищожна уговорената между страните клауза за неустойка. Изтъкват, че не може да бъде нищожна поради накърняване на добрите нрави неустойка в търговските договори, само защото е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който може да достигне. Поддържат, че уговорената неустойка е за забава, а нарастването на размера й зависи изцяло от поведението на длъжника. Считат за неоснователно възражението на ответника за нищожност на уговорената клауза за неустойка, тъй като от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че тя превишава многократно действителните вреди на кредитора или че нарастването й е неудържимо. Подробни доводи излагат в касационната жалба, като молят решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявените от тях искове да бъдат уважени изцяло.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. Касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл в противоречие с разясненията в т.3 от ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС, както и с практиката на ВКС /решение №30/08.02.2007г. по т.д.№785/2006г. на ВКС, ТК, решение №544/29.05.2006г. по т.д.№31/2006г. на ВКС, ТК, решение №173/15.04.2004г. по т.д.№788/2003г. на ВКС, ТК/, по следните материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Нищожна ли е претендираната неустойка по чл.18 ал.2 от договора за наем от 10.02.2011г., която е приета от страните при подписването на договора? 2.С клаузата на чл.18 ал.2 от договора за наем нарушен ли е принципът за справедливостта и принципът за недопускане на неоснователно обогатяване?
Ответникът Политическа партия “Атака“ поддържа, че касационната жалба е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Поддържа също, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Неоснователни са твърденията на ответника по касация, че жалбата е просрочена, тъй като видно от подадените от тях молби за издаване на изпълнителни листове, касаторите са били уведомени за постановеното въззивно решение още на 19.04.2017г. Срокът по чл.283 от ГПК започва да тече от връчването на въззивното решение на страните, а не от узнаването, че същото е постановено.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените от касаторите осъдителни искове с правно основание чл.92 от ЗЗД, съдът е установил, че в договора за наем от 10.02.2011 г., в чл.18 ал.1 и чл.18 ал.2 са предвидени две хипотези на неустоечни клаузи, като според чл.18 ал.1 от договора – при забава за плащане на наемната цена, наемателят дължи неустойка в размер на 1 % от дължимия наем за всеки ден забава, но не повече от 15 дни, а според чл.18 ал.2 от договора при забава в заплащането на наемната цена с повече от 15 дни, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на двукратния размер на дължимия наем. Съдът е счел, че клаузата на чл.18 ал.2 от договора за наем е нищожна поради противоречие с добрите нрави, свързани с принципа на справедливостта и принципа за недопускане на неоснователното обогатяване, като преценката си за този извод, въззивният съд е извършил към момента на сключването на договора за наем от 10.02.2011г. Изложил е доводи, че клаузата за неустойка по чл.18 ал.2 от договора за наем цели неоснователно обогатяване на ищците, като предвижда за забава на наемните задължения на ПП „Атака“ двоен размер на дължимия наем. Приел е, че уговорената неустойка формулирана по посочения в клаузата начин води до неоснователно ангажиране на отговорността на наемателя за парично обезщетение за неустойка, която е прекомерно висока – същата е измерима в двукратен размер на наема, дължим през съответния месец при забава над 15 дни. Поради това е стигнал до извода, че предвидената неустойка няма за цел да задоволи имуществения интерес на кредитора, обезщетявайки го за понесените от неизпълнението вреди, а има за цел да го обогати неоснователно. Също така е изтъкнал, че присъдената на ищцата неустойка в размер на 5 591,98 лева за периода от 18.05.2012г. до 31.12.2012г. надхвърля 15 пъти законната лихва за забава за същия период като съпоставим критерий, а присъдената на ищцовото дружество неустойка от 20 369,14 лева за периода от 01.01.2013г. до 18.05.2015г. надхвърля 40 пъти законната лихва за забава за същия период като съпоставим критерий.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касаторите правни въпроси са обуславящи за изхода на спора с оглед извода на съда, че клаузата на чл.18 ал.2 от договора за наем е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Поставените въпроси обаче не отговарят на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК. Изводите на съда по тези въпроси не са обусловени само от тълкуване на разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, а се основават на тълкуване на клаузите на представения по делото договор за наем, което съдът е извършил в съответствие с критериите на чл.20 от ЗЗД и константната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба. С оглед на преценката на съдържанието на договора съдът е стигнал до извода, че уговорената между страните клауза за неустойка е нищожна. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
С оглед на това настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК/ред. ДВ бр.47/2009г./. за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски доколкото няма доказателства такива да са уговорени и заплатени за касационното производство.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2472 от 13.04.2017г. по гр.д. №13703/2016г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ Б въззивен състав, в частта, с която е отменено решение №12998 от 15.08.2016 г. на СРС, III ГО, 113 състав, по гр.д.№ 35503/2015г.в частта, с която Политическа партия „Атака“ е осъдена на основание чл.92 от ЗЗД да заплати на И. П. И. сумата от 5591,98 лева, представляваща неустойка за периода от 18.05.2012г. до 31.12.2012г., дължима на основание чл.18 ал.2 от договор за наем от 10.02.2011г., и в частта, с която Политическа партия „Атака“ е осъдена на основание чл.92 от ЗЗД да заплати на [фирма] сумата от 20 369,14 лева, представляваща неустойка за периода от 01.01.2013г. до 18.05.2015г., дължима на основание чл.18, ал.2 от договор за наем от 10.02.2011 г., както и в частта за разноските, вместо което са отхвърлени предявеният от И. П. И. срещу Политическа партия „Атака“ иск с правно основание по чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5591,98 лева, представляваща неустойка за периода от 18.05.2012г. до 31.12.2012г., дължима на основание чл.18, ал.2 от договор за наем от 10.02.2011г. и предявеният от [фирма] срещу Политическа партия „Атака“, иск с правно основание по чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 369,14 лева, представляваща неустойка за периода от 01.01.2013г. до 18.05.2015г., дължима на основание чл.18 ал.2 от договор за наем от 10.02.2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.