О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
гр.София, 03.01.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2955 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Росен Димитров Деянов против определение № 3625/24.11.2019г. по ч.гр.д. № 5129/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, с което е оставена без уважение частна жалба на частния касатор срещу разпореждане от 14.03.2018 г. по гр.д. № 10808/2012 г. на СГС, I – 6 състав за връщане на подадената от него въззивна жалба с вх. № 100156/11.09.2013г.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че САС въобще не е съобразил, че липсват доказателства за промяна във възможностите на лицето да внесе държавна такса в значителен размер по въззивната жалба. Претендира отмяна на обжалваното определение.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че независимо от удължаването на срока по реда на чл.63 ГПК за внасяне на държавна такса по подадена от Росен Деянов въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на СГС, частният касатор не е изпълнил указанията на администриращия съд. Същите са му били надлежно съобщени. Неизпълнението им и в удължения срок е обосновало извод за нередовност на въззивната жалба, поради коетое потвърдено връщането й.
След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изрично е формулиран само един правен въпрос: относно необходимостта да се представя отново декларация за имущественото състояние на лицето, искащо освобождаване от задължението да внася държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК, след като веднъж вече е представило имуществена декларация пред същия съди по същото дело и няма промяна в обстоятелствата. Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като същият въпрос според частния касатор е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 303/15.05.2013г. по ч.гр.д. № 305/2013 г. на ВКС, IV г.о., определение № 342/09.05.2014г. по ч.гр.д. № 1591/2014 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 686/12.12.2014г. по ч.гр.д. № 70912014 г. на ВКС, I г.о.
Така посоченият въпрос не изпълнява общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като няма отношение към спорния по делото въпрос относно внасянето в срок на дължимата държавна такса за въззивно обжалване. САС не е разглеждал въобще проблема за имущественото състояние на частния касатор, тъй като искането му за освобождаване от държавна такса по въззивната жалба е решен с влязло сила определение за отказ на осн. чл.83, ал.2 ГПК съобразно окончателното определение № 435/31.07.2017г. по ч.т.д. № 1526/2017г. на ВКС, II т.о.
Предвид горното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3625/24.11.2019г. по ч.гр.д. № 5129/2019 г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: