О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 05.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3385/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. М. С., чрез пълномощник адв.И. Б. срещу решение №725/11.04.2016 г. по гр.д.№945/2015 г. на Апелативен съд-София.
В касационната жалба се правят оплаквания ,че налице всички основания за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК.
Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК поставя процесуалноправните въпроси:
-длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им.
Посочва решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК , по гр.д.№1733/2010 г., ІV г.о. и по гр.д.№166/2011 г. на ІV г.о., в които е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните. Твърди, че такава конкретна преценка въззивният съд не е извършил относно качеството на строител на ответника. Счита, че то се установява от чл.5 ал.3 от сключения между страните предварителен договор,който съдържа елементи на договор за изработка и според който същият се е съгласил да предаде владението на имотите в определено състояние, описано в Приложение І. В чл.5 ал.5 ответникът е ангажирал своята пълна гаранционна отговорност в минималните гаранционни срокове по ЗУТ и нормативните актове по приложението му. В чл.5 ал.7 е поел задължението за своя сметка да отстрани недостатъците в апартамента. В нотариална покана, отправена от ответника се съдържа признание, че е строител на същите. В протоколи за установяване качеството на строителството е декларирал,че ще отстрани констатираните недостатъци. В отговора на исковата молба е направил признание,че носи гаранционна отговорност за некачествено извършени строително-ремонтни работи.Позовава се на решение на ВКС по гр.д.№1932/2009 г.,ІІІ г.о., в което е прието, че качеството на строител по смисъла на ЗУТ не е изключено за лице, явяващо се едновременно и инвеститор на сградата или части от нея.
Следващият поставен от касатора въпрос е:
-при установяване качеството на строител на дадено лице, с оглед ангажиране гаранционната отговорност по ЗУТ, длъжен ли е съдът да установи това качество въз основа на всички събрани по делото доказателства-преки и косвени, или следва да се позовава само на строителната документация, изготвена за процесния строеж; може ли едно лице да бъде едновременно инвеститор и строител на сградата или на част от нея.
Отново се прави анализ на събраните по делото доказателства и се навежда довод за противоречие с цитираното по –горе решение на ВКС.
Поддържа се и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3, като се поставят въпросите:
-когато в един предварителен договор за покупка на имот има и поето задължение за предаването му в определено състояние и с определени довършителни работи, а също така е поето и облигационно задължение за носене на гаранционна отговорност по ЗУТ от прехвърлителя , с прехвърлянето на собствеността върху имота прекратява ли се действието на клаузите, с които е поето задължение за носене на гаранционна отговорност, регулиращи правоотношение по договор за изработка;
-когато едно лице е поело облигационно задължение да носи гаранционна отговорност по смисъла на чл.163 ЗУТ,може ли същата отговорност да му бъде ангажирана, дори и лицето да не е имало качеството на строител.
Твърди, че по поставените въпроси не е създадена съдебна практика и липсва изрична правна норма,която да ги урежда по безспорен начин.
Ответникът по касационната жалба „С. М“-ЕООД в писмен отговор,подаден чрез пълномощник адв.С. С. , я оспорва.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил изцяло решение № 34/ 06.01.2015 г. по гр.д.№9789/2013 г., на Софийски градски съд, І г.о., 14 състав и вместо него е постановил отхвърляне на предявените от ищеца-касатор в настоящото производство, искове с правно основание чл.163 ал.3 ЗУТ, за присъждане на обезщетение за вреди от некачествено строителство на апартамент №13 в жилищна сграда ,намираща се в [населено място], на указан адрес, в размер на сумата 30 000 лв., като част от пълния размер 47 314,63 лв., ведно със законната лихва върху частично претендираната сума , начиная от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане. Въззивният съд е приел, че в исковата молба касаторът е направил твърдения, че е придобил процесните апартамент и гараж, като в т.5 от нотариалния акт ответникът се задължил да носи гаранционна отговорност за наличието на определени качества и свойства на имотите в сроковете по Наредба №2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р България и минимални гаранционни срокове за изпълнение на строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти /Наредба №2/2003 г./ Непосредствено след придобиване на имотите, се появили сериозни дефекти в резултат на лошо изпълнение. С писмена молба касаторът отстранил констатирана нередовност на исковата молба, като заявил,че претенцията му не се основава на нито една от хипотезите на чл.195 ЗЗД, а на чл.163 ал.3 вр.чл.160 ЗУТ и Наредба № 2/2003 г.и че търси заплащане на обезщетение за претърпени вреди в размер на стойността на строително-монтажни работи ,които следва да се извършат, за отстраняване на недостатъците, за които ответникът се е задължил да носи гаранционна отговорност като строител. В това качество последният декларирал,че ще отговаря и ще носи гаранционна отговорност. Въззивният съд приел от фактическа страна, че с нотариален акт № 15, т.І,дело № 736/2011 г. на нотариус рег.№200 касаторът придобил процесните апартамент на две нива и гараж, срещу заплащане на продажна цена в размер на равностойността на 100 000 евро. В т.5 било записано, че продавачът ангажира своята пълна гаранционна отговорност в минималните законови срокове по ЗУТ и по нормативните актове по приложението им. Между страните били разменени покани, като касаторът поканил ответника да започне отстраняване на недостатъците, а ответникът в отговор заявил, че дефектите са отстранени за негова сметка от изпълнителя ЕТ З.-З. Ч.“. В констативен акт Приложение №15 за установяване годността за приемане на строежа било отразено, че ответникът е възложител на строежа, в качеството му на собственик на терена. Като строители и подизпълнители са посочени [фирма] и други търговски дружества. Представен е договор за изпълнение на обекти в завършеност на груб строеж, според който ответникът в качеството на възложител, възложил на ЕТ „З.-З. Ч.“в качеството на изпълнител, да изгради в степен на завършеност груб строеж сградата, в която се намират процесните имоти. С втори договор на същия изпълнител било възложено извършването на довършителните работи. Според назначена по делото съдебно-техническа експертиза, паричната равностойност на необходимите строително-ремонтни работи за отстраняване на описаните от експерта недостатъци е 44 192,64 лв.Според заключението на повторната съдебно-техническа експертиза стойността на описаните в нея необходими работи възлиза на сумата 6 095,91 лв. Двете експертизи са били оспорени съответно от ответника и от касатора. Въззивният съд е направил извод, че се претендира обезщетение за вреди от ответника в качеството му на строител, но между страните не е бил сключен договор с елемент на изработка, а договор за продажба. Процесните имоти били построени по поръчка на ответника от изпълнителя [фирма].Поради това ответникът има качеството на продавач, а не на строител. От ответника било поето договорно задължение за качеството на продадените имоти, но с това той не е придобил качеството на строител, нито сключеният договор е с елемент на договор за изработка. Със сключване на договора за продажба е погасен поради изпълнение предварителния договор и той вече не урежда правата и задълженията на страните по прехвърляне на собствеността и отговорността за недостатъци. От неговите клаузи също не може да се приеме наличие на елемент на договор за изработка, нито качеството на строител. След като няма това качество, ответникът не носи отговорност по чл.163 ал.3 ЗУТ спрямо касатора. Позовал се е на решение по гр.д.№579/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.,според което чл.163 ал.3 ЗУТ има за аналог правилото на чл.119 З./отм./ да се даде възможност на собствениците да отправят претенциите си за некачествено строителство, провявили се в гаранционните срокове , към строителя. Поради липсата на това качество на ответника е намерил предявените искове за неоснователни.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационното обжалване е уредено от закона като селективно. За да бъде допуснато, касаторът следва да докаже наличието на общо и допълнително основание за това. Общо основание е извеждането на правен въпрос, произтичащ от решаващите правни изводи на въззивния съд .Той трябва да е конкретен , да е включен в предмета на делото и да е от значение за изхода му.Същевременно въпросът не трябва да е свързан с правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка и с обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд не може да формулира въпроси въз основа на оплакванията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Разрешения в тази насока са дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК- т.1, с които касаторът не се съобразил. Първите два процесуалноправни въпроса произтичат от становището му за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на направените фактически изводи относно липсата на качеството строител на ответника.Изтъкнатите аргументи и анализ на събраните писмени доказателства не могат да бъдат обсъждани в настоящото селективно производство, а в следващото, с предмет правилността на обжалваното въззивно решение. В цитираното ТР е прието разрешение, с което се прокарва категорично разграничение между основанията за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, което не може да бъде дезавуирано. Последната част от втория въпрос- може ли едно лице да бъде едновременно инвеститор и строител на сградата или част от нея, също не отговаря на критериите за доказване на общо основание за допустимост. Въззивният съд не е формирал мотиви по този въпрос, а той трябва да обуславя решаващите му изводи.
Поставените въпроси във връзка с поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не могат да бъдат преценени като общо основание за допустимост на касационно обжалване.Първият от тях не е обуславящ решаващите мотиви на въззивния съд, които са за носене на имуществена отговорност за вреди при некачествено изпълнение на строеж единствено от лице с качеството строител. Относно прекратяването на предварителния договор поради изпълнението му е направен извод, че и при действието му няма клаузи, позволяващи извод за наличие на елемент на договор за изработка. Гаранционна отговорност е поета и с чл.5 от нотариалния акт, но искът не е предявен с оглед този фактически състав. По втория въпрос също не са правени правни изводи от въззивния съд. Тезата за гаранционна отговорност на лице, което не е строител, поета като облигационно задължение ,се появява едва в писмената защита пред първоинстанционния съд, но предявеният иск не е изменян.
При този изход на делото на ответника биха се дължали направените разноски в това производство, но не са представени доказателства в тази насока. В представения договор за правна защита и съдействие не е отразено заплащане на адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №725/11.04.2016 г. по гр.д.№ 945/2015 г. на Апелативен съд-София
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: