О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 6
София, 11.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари………………………………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1278/2009 година.
1. Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. А. от гр. В., подадена чрез пълномощника му адв. Н. П. от АК-Варна, срещу въззивно решение № 525 от 27.04.2009 година по гр.д. N 195/2009 година на Варненския окръжен съд в частта, с което е оставено в сила решение № 3* от 17.11.2008г. по гр.д. № 5522/2008г. на Варненския районен съд. С него е отхвърлен иск на касатора срещу Е. Г. К. от гр. В., за изменение на размера на месечната издръжка, определена по гр.д. № 465/03г. на Варненския районен съд, за разликата над уважения размер от 100 лева до претендирания такъв от 200 лева – иск с правно основание чл.86 СК.
2. В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпила насрещна касационна жалба от Е. Г. К. от гр. В. срещу същото решение в частта, с която въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е увеличил размера на издръжката от 80 лева на 100 лева.
Касационните жалби са постъпили в сроковете по чл.283 ГПК и чл.287, ал.2 ГПК. Те са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
1. В касационната жалба на Г. А. А. от гр. В., подадена чрез пълномощника му адв. Н. П. от АК-Варна, се поддържа, че с обжалваното решение е засегнат материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да се разгледа в контекста на т.2 от същия текст. Въпросът не е формулиран, но според касатора той се отнася до определяне размера на издръжката, „като преимуществено значение се дава на възможността на родителя, който я дължи”. Обосновка е изведена от това, че съдът се е произнесъл в противоречие с установена съдебна практика, като е посочено решение от 24.01.2005г. на ОС-Велико Търново, което е приложено в незаверено копие. Касаторът е развил и доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост по съществото на правния спор – касационни основания за отмяна на неправилни решения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждането им, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването.
Позоваването на съдебен акт трябва да се обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на което основание за допускане на касационно обжалване се основава в изложението и пълномощникът на касатора. Както се посочи по-горе, обаче, не е формулиран конкретен въпрос. Независимо от това трябва да се има предвид, че противоречива практика може да възникне между влезли в сила съдебни решения, а приложените такова на окръжен съд – Велико Търново, няма данни да е влязло в сила. Освен това то не е в противоречие с приетото по настоящото дело, според което издръжката на непълнолетното дете е съобразена с финансовите възможности на двамата родители и е разпределена между тях, като е отчено, че бащата се грижи за него и поради това майката ще поеме по-голяма част от от нея.
2. С оглед даденото разрешение по първоначалната касационна жалба и на основание чл.187, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на Е. Г. К. от гр. В. няма да се разгледа.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 525 от 27.04.2009 година по гр.д. N 195/2009 година на Варненския окръжен съд в частта, с което е оставено в сила решение № 3* от 17.11.2008г. по гр.д. № 5522/2008г. на Варненския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.