О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.6
София 08.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 836/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. П. от гр. С., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 401 от 07.05.2009 г. по гр.д. № 325/2009 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, в частта, с която е оставено в сила решението от 02.12.2008 г. по гр.д. № 4286/2006 г. на Софийски градски съд, І-4 състав за отхвърляне на предявения срещу ЗД ”Е” АД иск за заплащане, на основание чл.226 от Кодекса за застраховането, на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.09.2006 г. за разликата над 14 000 лв. до 30 000 лв.
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да се уважи исковата претенция изцяло, ведно със законната лихва от 13.09.2006 г., с присъждане на разноски. Поддържат се доводи за ненадлежна преценка на доказателствата, касаещи административно-наказателната отговорност на ищеца, наред с останалия доказателствен материал, в резултат на което е направен неправилен извод за обективния принос на касатора за настъпване на увреждането. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с приложение на чл.52 ЗЗД и на чл.51, ал.2 ЗЗД и процесуалноправен въпрос, свързан с преценката на критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, както и, че тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, включително и от ВКС. По отношение първият материалноправен въпрос, касаторът счита, че е налице и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – точното приложение на чл.52 ЗЗД ще доведе и до развитието на правото, тъй като по този начин ще се създаде практика на ВКС за това как да се определят обезщетението и какъв да бъде неговия размер. В изложението не се цитира практика на ВКС, нито е приложена практика на останалите съдилища, с твърдения, че ВКС познава добре своята практика.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд, с оглед определената степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца/сега касатор/ – 1/3, е намалил определеното обезщетение за претърпяни болки и страдания в резултат на получените при ПТП травматични увреждания, от 21 000 лв. на 14 000 лева. При определяне на общия размер на обезщетението, решаващият състав е отчел релевантните обстоятелства – вида и характера на уврежданията, последиците от тях, продължителността на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки и неудобства и възрастта на пострадалия, а при преценка на обективния принос на пострадалия е зачетено установеното с влязлото в сила наказателно постановление нарушение на правилата за движение от страна на ищеца – управление на мотоциклета с несъобразена скорост, както и данните касаещи административно наказателното производство.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Поставените от касатора материалноправни въпроси, са значими за разрешаването на спора, но не са налице допълнителните предпоставки по т.1- 3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Произнасянето на съда по размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и по възражението на застрахователното д. – ответник по прекия иск по чл.226 КЗ е обусловено от преценката на фактическия и доказателствен материал по делото, като правилността й може да се разглежда само по реда на чл.290 и сл. ГПК. Определянето на съразмерността на съпричиняването на вредите, така и на размера на обезщетението за неимуществени вреди винаги е обусловено от конкретни за всяко дело обстоятелства, при съобразяване и на задължителните за съдилищата указания дадени с ППВС № 4/1968 г. за критериите при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Не може да бъде споделено и становището на касатора, че произнасянето на ВКС по посочените правни въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не се касае за неясни разпоредби, което да налага тълкуването им, налице е и задължителна съдебна практика по приложение на чл.52 ЗЗД и няма основание да се приеме, че се налага даване на нови правни разрешения по прилагането на закона.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 401 от 07.05.2009 г. по гр.д. № 325/2009 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: