О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр. София, 10.02.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 08 февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.дело № 496 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от В. Н. Н. – наследник по закон на починалия в хода на делото молител Н. Г. Н. – негов баща срещу определение № 92/16.03.2015 г., постановено по гр.дело № 7388/2014 г. на ВКС, III г.о., с което не е допусната до разглеждане молба на Н. Г. Н. за отмяна на влязло в сила решение от 12.06.2003 г. по гр.дело № 2277/2003 г. на Софийски районен съд на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение е незаконосъобразност. Към жалбата е приложено завещание, от което според жалбоподателя се установява, че процесният имот е в регулация и Б. м. или землището на Б., докато на скиците, които се прилагат от Техническата служба на С. показват, че местността е М. и е в землището на [община]-изток [населено място]. Твърди, че по този начин доказва, че адвокат-пълномощника не е обърнал внимание на скиците и е написал Б. и че имота е в регулационен план и не е земеделска земя. Претендира признаване на новия статут на имота и пазарната му цена и това, че е урегулиран и моли съда да назначи и определи вещо лице, което да даде оценка за пазарната цена на имота към настоящия момент. Изложени са доводи, че в молбата за отмяна на влязлото в сила решение на СРС са посочени всички факти и обстоятелства, които имат значение за отмяната на решението на СРС, че представените писмени доказателства са от съществено значение за правилното решаване на делото. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на състава на ВКС за разглеждане на молбата за отмяна.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че наследодателят на молителя е поискал отмяна на решение от 12.06.2003 г. по гр.дело № 2277/2003 г. на Софийски районен съд, постановено по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. Ищец по предявения иск е наследодателя на молителя – починал след подаване молбата за отмяна, заместен от жалбоподателя. Прието е, че със същото решение предявеният иск е бил уважен. В хода на делото ищецът е бил представляван от адв.Б.П.. Прието е, че молителят е приложил документи, представляващи актове на административни органи в последващи спрямо решението, чиято отмяна е поискана производства по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ относно индивидуализация на имота и правото на обезщетение. Посочил е, че тези актове нямат характера на новооткрити обстоятелства и нови доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Прието е също, че срокът, в който е допустимо да се иска отмяна на посоченото решение е изтекъл и за молителя липсва правен интерес от отмяна на същото. Прието е, че в производството по делото молителят е бил представляван от адвокат, поради което е налице участие, а не лишаване от възможност от участие в процеса по смисъла на чл.303,ал.1,т.5 ГПК.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема правните изводи на състава на ВКС в обжалваното определение и преценява същите за правилни.
С молбата за отмяна, подадена от ищеца Н. Г. Н. е поискана отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК на решение от 12.06.2003 г., постановено по гр.дело № 2277/2003 г. на Софийски районен съд. С решението е уважен предявеният иск от молителя с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, като е признато правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Г. Н. В. – един от които е ищеца върху нива от 5 дка. в м.”Б.”, [населено място]. В хода на делото ищецът е представляван от адв.Б. П.. Решението е влязло в сила на 04.07.2003 г. – при действието на ГПК/отм./. След подаване на молбата за отмяна молителят Н. Г. Н. е починал и на основание чл. 227 ГПК е заместен от жалбоподателя и негов син В. Н. Н..
За жалбоподателя – молител липсва правен интерес от подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд, тъй като със същото предявеният иск с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е уважен. Поради това съдът преценява, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, какъвто е и извода на състава на ВКС в обжалваното определение.
Съдът намира, че подадената молба за отмяна е процесуално недопустима на още едно основание. Решението, чиято отмяна е поискана е влязло в сила на 04.07.2003 г. – поставено е при действието на ГПК/отм./ и до момента на влизане в сила на ГПК – в сила от 01.03.2008 г. е изтекъл едногодишния преклузивен срок, предвиден в чл. 232,ал.1 ГПК/отм./.
Съгласно разпоредбите на чл.232,ал.1 ГПК/отм./ молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл.231,б.”е” и „ж” – от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска началният момент на срока е влизането на решението в сила.
Като взема предвид посочените разпоредби съдът намира, че към момента на подаване на молбата за отмяна от Н. Н. са изтекли всички преклузивни срокове за отмяна, предвидени в чл. 232, ал. 1 ГПК/отм./, включително и пределния едногодишен срок, който тече от влизане на решението в сила – едногодишния срок е изтекъл на 04.07.2004 г. С изтичане на този срок решението на Софийски районен съд е станало неотменимо по реда на извънредния способ за отмяна съдебни решения съгласно действащия към този момент процесуален ред.
В молбата за отмяна са мотивирани основания по чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК. Приложените към същата писмени доказателства не представляват нови доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, тъй като са актове на административни органи, постановени след влизане в сила на решението, чиято отмяна е поискана в други производства по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за индивидуализация на имота и правото на обезщетение. Тези административни актове не представляват и нови обстоятелства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК в какъвто смисъл са и изводите на съдебния състав в обжалваното определение. Както се отбеляза по-горе в хода на гр.дело № 2277/2003 г. на Софийски районен съд наследодателя на молителя е надлежно представляван от адвокат пълномощник, поради което е правилен извода на съда за наличие на надлежно осъществено участие по делото от страна на Н. Н., а не лишаване от възможност за участие в процеса по смисъла на чл.303,ал.1,т.5 ГПК.
Изложените съображения налагат извода, че молбата за отмяна на ищеца Н. Н., починал след подаването й и заместен от жалбоподателя и негов син В. Н. е процесуално недопустима и правилно съдебният състав с обжалваното определение не е допуснал същата за разглеждане в съдебно заседание. Обжалваното определение, като законосъобразно следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на определението са неоснователни. Не следва да се обсъжда приложеното към частната жалба завещание, тъй като същото не касае допустимостта на молбата за отмяна.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 92/16.03.2015 г., постановено по гр.дело № 7388/2014 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което не е допусната до разглеждане молбата на Н. Г. Н. за отмяна на влязло в сила решение от 12.06.2003 г. по гр.дело № 2277/2003 г. на Софийски районен съд на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: