О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 60
София, 18.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари…………………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 966/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
К. А. М. от София, чрез пълномощника си адв. Н. И. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение от 11.03.2011 година по гр.д. N 11122/2010 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 27.07.10 г. по гр.д. № 47024/09 г. на Софийския районен съд, 55 състав. С него са отхвърлени искове на касатора срещу Министерство на отбраната, София, за сумата 11238, 20 лева, съставляваща разлика в обезщетение по чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и за сумата 5403, 50 лева, съставляваща разлика в обезщетение по чл.255, ал.2 ЗОВСРБ. Развити са доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Министерство на отбраната, София, оспорва касационната жалба с писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с цена на исковете над 5000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението към касационната жалба е формулиран следния въпрос: „Какви други допълнителни възнаграждения следва да се включат към основното месечно възнаграждение, получавано от кадровия военнослужещ, при определяне на неговото брутно трудово възнаграждение по смисъла на чл.230, ал.1 ЗОВСРБ /отм./? Не е посочено основанието, на което да се разгледа поставения въпрос, нито са представени съдебни решения, които да обосновават някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Решенията на ВАС не са съдебна практика, която може да даде повод за допускане на касационното обжалване.
Независимо от това може да се поясни, че базата за определяне на обезщетенията на кадровите военнослужещи, включително на процесните, е определена по задължителен ред в ЗОВСРБ. Тя включва брутното трудово възнаграждение, получено от военнослужещия за месеца, преди прекратяването на договора за кадрова военна служба. Определено е и кои възнаграждения формират брутното трудово възнаграждение – основното възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения. Кои възнаграждения са допълнителни също е посочено в закона – това са възнагражденията за продължителна служба, за специфични условия на труд и рискове за живота и здравето, за заместване или съвместяване на длъжност. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, включително тази постановена по реда на чл.290 ГПК – р. № 860 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 1524/2009 г. на IV г.о.; № 258 от 26.05.2011 г. по гр.д. № 1187/2010 г. на IV г.о.; № 175 от 08.04.2011 г. по гр.д. № 731/2010 г. на IV г.о. и др. Поради това въззивният съд правилно е изключил от сумите, платени от работодателя през релевантния месец, тези, с които той е уредил свои задължения за предходни месеци /увеличение на възнаграждението със стара дата/.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.03.2011 година по гр.д. N 11122/2010 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. А. М. от София ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на отбраната, София, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева /двеста лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.