2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр. София, 21.01. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 799 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 1545/14.05.2012 г., постановено по частно въззивно гр. дело № 1241/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено определение от 28.02.2012 г. по гр. дело № 19158/2011 г. на Пловдивския районен съд (ПРС) – в обжалваната му част, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на производството поради местна неподсъдност и изпращане на делото на Софийския районен съд.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В този смисъл е и постановеното по делото определение № 698/12.10.2012 г. по частно гр. дело № 638/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, приетото в което относно обжалваемостта на въззивното определение, се споделя и от настоящия състав на ВКС.
В частната касационна жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по жалбата – ищецът по делото Д. В. Г., в отговора си излага становище и съображения, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, както и за неоснователност на жалбата.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В представеното от страна на жалбоподателя писмено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК е изведен единствено процесуалноправният въпрос относно местната подсъдност на трудовоправния спор в хипотезата, когато работникът/служителят полага своя труд едновременно в няколко населени места, едното от които е и седалището на дружеството-работодател. Жалбоподателят навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че формулираният от страна на жалбоподателя процесуалноправен въпрос не е разрешен с обжалваното определение, поради което не е и обуславящ правните изводи на въззивния съд, респ. – не е и от значение за изхода на спора по частното производство, поради което този процесуалноправен въпрос не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване на възивното определение по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд е намерил, че Пловдивският РС е местно-компетентният съд да разгледа трудовоправния спор между страните по делото, съобразно разпоредбата на чл. 114 от ГПК, съгласно която работникът/служителят може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. За да достигне до този извод, окръжният съд е приел за установено, че в представената по делото (в препис) трудова книжка на ищеца, като организационно звено, в което се престира работната му сила, е посочен офис П..
Видно от горното, съдържащата се в изведения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, хипотеза, когато работникът/служителят полага своя труд едновременно в няколко населени места, едното от които е и седалището на дружеството-работодател, няма никакво отношение към установеното по делото от въззивния съд място, в което ищецът обичайно полага своя труд – в [населено място], и обусловеният от това извод, че съгласно чл. 114 от ГПК, трудовоправният спор е местно-подсъден на Пловдивския РС. Досежно този решаващ извод на въззивния съд жалбоподателят не е извел правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
С оглед гореизложеното, тъй като в случая не е налице соченото от жалбоподателя общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, същото не следва да се допуска, без да е необходимо да се изследва наличието на наведените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1545/14.05.2012 г., постановено по частно въззивно гр. дело № 1241/2012 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.