2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр. София, 21.02. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 7081 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба на В. Н. В., З. И. Н. и С. Н. В. срещу решение № 5724/25.07.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 12994/2009 г. на Софийския градски съд. С него, като е оставено в сила решение от 21.04.2009 г. по гр. дело № 3876/2008 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателките по делото обективно съединени искове, както следва: срещу К. Ж. К., М. И. Ж. и Т. И. М.-И. – иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че договор, сключен с нотариален акт № 172/08.09.1992 г. за покупко-продажба на дворно място от 128 кв.м., намиращо се в [населено място], [улица], съставляващо имот пл. № 19 от кв. 219 в [населено място], местност „Центъра”, заедно с построената в него едноетажна паянтова къща на площ 25.18 кв.м., е нищожен поради невъзможен предмет; срещу К. Ж. К., М. И. Ж., З. И. М.-П., Т. И. М.-И., В. М. М. и Д. И. М. – иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за признаване за установено спрямо жалбоподателките-ищци, че ответниците по този иск не притежават право на собственост върху УПИ VІІ-19, кв. 219 по плана на [населено място], [улица], с площ 469 кв.м.; и срещу К. Ж. К., М. И. Ж., З. И. М.-П., Т. И. М.-И., В. М. М. и Д. И. М. – искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за признаване за установено спрямо ответниците по тези искове, че жалбоподателките-ищци притежават право на собственост, въз основа наследствено правоприемство и реституция, върху УПИ VІІ-19, кв. 219 по плана на [населено място], [улица], с площ 469 кв.м., при квоти по 1/3 идеална част от имота за всяка ищца, евентуално – общо върху 5/6 идеални части от имота, евентуално – върху 391/469 идеални части от имота, евентуално – върху 340/469 идеални части от имота, евентуално – върху реална част от 391 кв.м. от имота, евентуално – върху 340 кв.м. от имота; в тежест на жалбоподателките са възложени и разноските по делото.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Исковата молба на жалбоподателките по делото е подадена на 06.02.2008 г., поради което първоинстанционното и въззивното производства по делото са се развили по реда на отменения ГПК от 1952 г. – съгласно § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК от 2007 г. Видно от представеното от жалбоподателките-ищци, съгласно разпореждане от 24.03.2008 г. на първоинстанционния съд, удостоверение за данъчна оценка с изх. № 030019001025/24.03.2008 г. (лист 37 от първоинстанционното дело), данъчната оценка на процесния имот е 13 598.30 лв. С оглед на това, цената на предявените по делото, отрицателен установителен иск за собственост и първия положителен установителен иск за собственост, които имат за предмет правото на собственост върху целия процесен недвижим имот, определена съгласно чл. 55, ал. 1, буква „б”, предл. 1 от ГПК от 1952 г. (отм.), приложима също съгласно § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК от 2007 г., възлиза на 1/4 от 13 598.30 лв., т.е. – на 3 399.58 лв. Цената на останалите предявени по делото положителни установителни искове за собственост, които имат за предмет правото на собственост върху идеални и реални части от процесния недвижим имот, определена също съгласно чл. 55, ал. 1, буква „б”, предл. 1 от ГПК от 1952 г. (отм.), във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК от 2007 г., както и цената на предявения по делото установителен иск за нищожност на договора за продажба, който също има за предмет реална част от процесния имот, определена съгласно чл. 55, ал. 1, буква „г” – in fine, във вр. с буква „б”, предл. 1 от ГПК от 1952 г. (отм.) и във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК от 2007 г., очевидно е по-ниска от 3 399.58 лв. След изпълнението на указанията за представянето на удостоверението за данъчна оценка с изх. № 030019001025/24.03.2008 г., дадени с посоченото разпореждане от 24.03.2008 г. на първоинстанционния съд, въпросът за цената на предявените по делото искове повече не е бил повдиган по реда и в срока по чл. 56, ал. 1, изреч. 2 и 3 и ал. 2 от ГПК от 1952 г. (отм.), поради което тя остава същата до приключването на делото във всички съдебни инстанции (в този смисъл е и ТР № 8/31.10.2012 г. на ОСГК на ВКС).
От горното следва, че въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по въззивно дело, по което предмет на разглеждане са няколко обективно съединени иска, всеки един от които е с цена до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията след изменението, обн. в ДВ, бр. 100/2010 г., приложима с оглед датата на подаването на касационната жалба – 11.09.2013 г.), това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
При този изход на касационното производство, на основание чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателките-ищци дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата З. И. М.-П., претендираните и направени от последната разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в касационното производство по делото, а именно – сумата 800 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Веска Н. В., З. И. Н. и С. Н. В. срещу решение № 5724/25.07.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 12994/2009 г. на Софийския градски съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 7081/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение;
ОСЪЖДА В. Н. В., З. И. Н. и С. Н. В. да заплатят на З. И. М.-П. сумата 800 лв. (осемстотин лева) – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.