О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София, 24.01.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 7 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от П. В. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, постановено на 07.07.2011г. по гр.д.№377/2011г.,с което е потвърдено решение №64 от 02.12.2009г. на Костинбродския районен съд,с което между съделителите В. П. Н.,Н. В. Н., С. В. Г.,А. Н. Б.,П. В. К. и Г. П. Н. е допусната делба на нива с площ от 5.680 дка,находяща се в м.”П.”, представляваща имот №*по кад.карта на зелището на [населено място]; нива с площ от 19.080дка,находяща се в м.”Г.”, представляваща имот №* по картата на същото землище; нива с площ от 9.280 дка,находяща се в м.”Б.”,представляваща имот №* и нива с площ от 4.168дка,находяща се в м.”П. с.”, представляваща имот №* по кад.карта на землището на [населено място],при квоти по 2/18 ид.части за В. П. Н., Н. В. Н. и С. В. Г.,6/18 ид.части за А. Н. Б., 3/18 ид.части за П. В. К. и 3/18 ид.части за Г. П. Н..
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за задължението на съда да се произнесе по преюдициален спор,за който е предявен инцидентен установителен иск,по който въпрос се твърди,че е налице противоречие с разрешението,дадено в т.18 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и ТР №87/2.09.1954г. на ОСГК на ВС; по въпроса за правото на страната на участие в процеса и на защита,ако на ответника не е представен препис от приложенията към исковата молба и по които той не може да вземе становище и евентуално да ги оспори; за правото на защита в процеса,когато на вещото лице не са зададени въпроси,поставени от някоя от страните; по приложението на чл.341 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Г. П. Н. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по допускане.
За да достигне до извода,че са налице предпоставките за допускане до делба на процесните земеделски земи при посочените в решението квоти въззивният съд е приел,че съделителите,между които е допусната делбата, са наследници на Н. Д. Ц.,починал на 18.03.1983г.,като с решение на ПК-К. в тяхна полза по реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху 14 земеделски земи в землището на [населено място],между които и процесните ниви в местностите “П.”,”Г.”,”Б.” и “П. с.”,които следва да бъдат допуснати до делба при квоти,определени по правилата на чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 ЗН.
Прието е,че представеният по делото договор за продажба на наследство от 19.12.2007г.,с който П. К. продава на Е. А. полученото от баща й В. К. наследство не е подписан от П. К.,с оглед на което Е. А. и нейният съпруг Г. А. не са придобили права върху процесните имоти.
Представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС в т.18,на която касаторът се позовава, касае въпроса за силата на пресъдено нещо на диспозитива и мотивите на съдебното решение,но не и поставения въпрос за необходимостта съдът да се произнесе по преюдициален спор,за който е предявен инцидентен установителен иск.
В ТР №87/2.09.1954г. на ОСГК на ВС е прието,че съгласно чл.118 ГПК/отм./ съдът следва не само в мотивите,но и в диспозитивната част на решението да обяви дали преюдициалното правоотношение,от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото,съществува или не съществува. В настоящия случай обаче това разрешение не може да намери приложение и да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като в производството пред първоинстанционния съд инцидентен установителен иск за съществуването на правоотношение по продажба на наследство не е предявяван,а по направеното оспорване на автентичността на договора въззивният съд се е произнесъл като е приел,че договорът не е подписан от П. К.,а оттам и не поражда предвидените в чл.212 ЗЗД правни последици.
Поставеният от касатора въпрос за правото на страната за участие в процеса и на защита и по-специално за необходимостта на ответника да бъдат представени преписи от приложенията към исковата молба,по които той да може да вземе становище и евентуално да ги оспори не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като касае непредставянето като доказателства на договор за доброволна делба №*/19.12.2000г. и договор за доброволна делба №*/19.12.2000г.,които обаче не са били предмет на обсъждане в обжалваното решение. Договорите за доброволна делба са обусловили извода на първоинстанционния съд за неоснователност на искането на П. К. за допускане до делба на имотите,посочени в становище от 16.06.2008г.,изразено в решение №54/10.02.2011г. по гр.д.№199/2008г., което обаче не е било обжалвано пред въззивния съд. И тъй като само въпроси,произнасянето по които е обусловило изводите на въззивния съд в обжалваното решение могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване,по така поставения въпрос следва да се приеме,че предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК не са налице.
Не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване и въпросът за правото на защита в процеса когато на вещото лице не са зададени въпроси,поставени от някоя от страните. Както вече беше отбелязано,само материалноправни и процесуалноправни въпроси,произнасянето по които е обвързано с извода на въззивния съд за основателността на предявения иск /в случая за наличието на съсобственост,лицата,между които тя съществува и делбените им права/ могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Обстоятелството дали поставените от страната в писмено становище въпроси към вещото лице са били зададени от съда или не би могло да обуслови подобно основание само ако изводът на съда за значението на експертното заключение и констатациите в него рефлектират върху имуществените права на тази страна в делбеното производство,каквато хипотеза обаче в случая не е налице,тъй като съдът е приел въз основа на графологичната експретиза,че договорът за продажба на наследство от 19.12.2007г. е неавтентичен. Още повече,че поставените от П. К. в становище от 16.11.2009г. въпроси към вещото лице не биха довели до промяна на тази извод,както и на извода за наличие на съсобственост между съделителите,между които е допусната делбата и делбените им права.
Не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване и поставеният въпрос по приложението на чл.341 ГПК по причина,че приложното поле на тази разпоредба в случая не е обсъждано от въззивния съд в обжалваното решение. Както вече беше отбелязано,решение №54/10.02.2011г. на Костинбродския районен съд не е било своевременно обжалвано пред въззивния съд и въпросът за предпоставките за включването и на други имоти в делбената маса по искане на ответника е извън предмета на касационния контрол.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.07.2011г. по гр.д.№377/2011г. по описа на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: