2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№60
Гр.София, 03.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 228 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 385/04.10.2010г., постановено по гр.д.№ 583/10г. от Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 550/01.04.2010г. по гр.д.№ 6514/09г. на Русенския районен съд и е отхвърлен искът на касатора против Г. К. Атанасова за признаване за установено, че последната дължи суми, представляващи цена на доставена топлинна енергия.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответницата оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответницата е абонат на търговското дружество и дължи заплащане на потребената топлинна енергия, но по делото не е доказан размерът на консумираната енергия и съответно – претендираните суми, представляващи цена на реално ползваната енергия.
Настоящият състав на ВКС, Тк, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът твърди, че е налице противоречива практика на съдилищата относно определянето на потребителите на топлинна енергия, като съгласно чл.153, ал.1 т.42 от § 1 на ДР на ЗЕ всеки собственик или титуляр на вещно право на ползване, който получава топлинна енергия, се явява потребител на такава енергия и дължи цената на доставената енергия.
По този въпрос въззвният съд се е произнесъл съобразно с твърдението на касатора и е приел, че ответницата има качеството на потребител. Следователно въведеният въпрос е решен в съответствие с поддържана в жалбата теза. Този въпрос не е обуславящ за отхвърлянето на иска, поради което не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Преценката на приетите за установени факти и обстоятелства по делото, в случая – размера на действително потребената топлинна енергия, не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 385/04.10.2010г., постановено по гр.д.№ 583/10г. от Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: