О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София 12.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 46 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 от ГПК и е образувано въз основа на подадените две частна жалба-първата от „К”ЕООД гр. С., представлявано от управителя Г. и втората- от С. Г. ,Анка И. , В. С. и Н. Н. от гр. С. против определение № 168 от 24.07.2008г.по ч.гр.д. № 526 по описа за 2008г. на Окръжен съд София ,с което е отменено определение от 17.04.2008г.,постановено по гр.д. № 107/2008г.на Районен съд Сливница и е допуснато обезпечение на предявените от„К”ЕООД гр. С. срещу С. Г. ,Анка И. ,Верка С. и Н. Н. искове за установяване недължимост на вземанията за сумата от 5 040лв.,представляваща законна лихва,върху главницата от 6 300лв.по изпълнителен лист от 23.07.2003г.,,по гр.д. № 227/2000г.на СлРС,за периода от 16.05.2000г.до 3.07.2003г.,както и за недължимост на таксата по ТТР на ЗЧСИ в размер на 1 36.15лв.,представляваща съответната стойност върху вземането на длъжника за посочените лихви по изп.д. № 200886400001/08г.на частен съдия изпълнител с рег. № 864 от Камарата на ЧСИ с район на действие СОС,както и за недължимост на вземанията за сумата от 4 250лв., представляваща законна лихва,върху главницата от 6 750лв.по изпълнителен лист от 07.04.2003г.,,по гр.д. № 331/2001г.на СлРС,за периода от 20.09.2001г.до 22.03.2006г., както и за надължимост на таксата по ТТР на ЗЧСИ в размер на 500лв., представляваща съответната стойност върху вземането на длъжника за посочените лихви по изпълнителното дело чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 200886400001/08г.на частен съдия изпълнител с рег. № 864 от Камарата на ЧСИ с район на действие СОС за сумите от 5 040лв,1 366.15лв.,4 250лв. и 500лв. и е върнал делото на районния съд за издаване на обезпечителна заповед.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба жалбоподателят „К”ЕООД гр. С. сочи,че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос /относно допустимостта на частично спиране на изпълнително дело като обезпечителна мярка /-в противоречие с практиката на ВКС. В този смисъл се позовава на две решения на ВКС- № 2* от 15.11.1966г.по гр.д. № 1273 /1966г. на І гр.отд. и № 2* от 25.10.1972г. по гр.д. № 1734 /72г.на І отд.на ВКС. Отделно счита и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл.280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба жалбоподателите С. Г. ,Анка И. , В. С. и Н. Н. сочат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос / относно предпоставките за основателност на направено искане за допускане на обезпечение /-който е решаван противоречиво от съдилищата. В този смисъл се позовава на три определения на Софийски апелативен съд-от 22.10.2001г.по ч.гр.д. № 2014 /2001г., от 04.03.2002г. по ч.гр.д. № 272 /02г.и от 25.03.2002г. по ч.гр.д. № 552/2002г.– основание по чл.280 ал.1 т 2 от ГПК.
Срещу така подадените частни жалби-всяка една е изпратила отговор,с който оспорва и допустимостта, и основателността на жалбата на противната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос. В случая повдигнатите с частните жалби въпроси са съществени,но не са налице твърдените основания за допустимост. Съображенията :
Относно частната жалба на „К”ЕООД гр. С.
В практиката на Върховния касационен съд не съществува противореиче относно положителния отговор на въпроса за допустимостта на частично спиране на изпълнително дело като обезпечителна мярка. Не съществува спор и относно принципния въпрос,че тъй като допуснатото обезпечение цели осигуряването на изпълнението по конкретен иск- то определената обезпечителна мярка следва да съответствува на конкретната обезпечителна нужда. Следователно- при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на лихви и такси- не може да се иска налагане на обезпечение-чрез спиране на изпълнението освен върху процесните лихви и такси,още и върху главницата,която не е предмет на иска. Цитираните в частната жалба решения на ВКС,не се обсъждат от настоящия съдебен състав, тъй като те разглеждат различен от формулирания от жалбоподателя съществен процесуален въпрос/същите касаят съществото на спора и са свързани с предмета на отрицателния установителен иск по чл.254 от ГПК/отм./.
Не е налице и соченото от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Относно частната жалба на С. Г. ,Анка И. , В. С. и Н. Н. :
Повдигнатият в нея съществен процесуално-правен въпрос относно предпоставките за основателност на направено искане за допускане на обезпечение -не е решаван противоречиво от съдилищата. Съдилищата-включително видно и от цитираните определения на Софийски апелативен съд приемат,че предпоставките за допускане на обезпечение са –допустимост на исковете,вероятна основателност и обезпечителна нужда. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК щеше да е налице, ако жалбоподателят беше представил доказателства за влезли в сила-постановени решения от различни инстанции на съдилищата,които по повдигнатия съществен процесуален въпрос са направили различно тълкуване и по различен начин са приложили нормата на чл.391 от ГПК,което да е довело до различно решаване на еднородни случаи. В случая – както това беше посочено по-горе –такива не се представят.
Гореизложеното мотивира съда да приеме подадените частни жалби за недопустими,поради което,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на двете частни жалби,подадени от К. ”ЕООД гр. С., представлявано от управителя Г. и от С. Г. , А. И. , В. С. и Н. Н. от гр. С. против определение № 168 от 24.07.2008г.по ч.гр.д. № 526 по описа за 2008г. на Окръжен съд София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.