О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр. София, 26.01.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 20 януари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1059/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. С. срещу решение № 316/10.12.2014 г. на Великотърновски апелативен съд, по т.д. №229/2014 г., В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение № 28/04.06.2014 г. по т.д. № 52/2013 г. на ОС-Ловеч, постановено по гр.д. №7941/2013 на РС-Русе и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил частично иска на касатора с правно основание чл.266 ЗЗД против [фирма]-гр. Л. за сумата представляваща разликата между 8 667,68 лева и пълнопредявената сума от 38 252,48 – стойност на извършени, но незаплатени от страна на ответника като възложител по договор между страните, сключен на 10.05.2011г. строително-монтажни работи/СМР/.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се сочи основание по чл.280 ал.1т.т 1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за частично неоснователен описания по-горе по основание и размер иск на касатора като изпълнител по договор за строителство, решаващият въззивен състав е изложил следните съображения: С процесния договор страните в клаузата на т. ІІІ,1 изрично са уговорили обща цена за извършените от изпълнителя СМР –предмет на договора в размер на сумата от 181 366,48 лева без начислен ДДС. Същите са изразили воля, че тази цена включва всички разходи на изпълнителя, с изключение на тези за доставката на метали за метални конструкции, панели и армировка- т.2 на раздел ІІІ. От друга в количествената сметка част „Конструктивна” и „Метална конструкция” не са включени стойността на консумативи и използвана специализирана техника, предмет на част от исковата претенция. Липсват, каквито и да е доказателства, че тези разходи не представляват част от общо договореното възнаграждение, при положение, че необходимостта от направата им е била предварително известна на страните, в какъвто смисъл е заключението на СТЕ. За транспортни разходи по доставка на заготовки и материали за обекта в [населено място] е призната само сумата от 2 540 лева на база приетата фактура и свидетелски показания, а за остатъка претенцията е приета за недоказана. Останалите, претендирани за заплащане разходи на изпълнителя за: направа на изкоп и товарене на пръстта на товарен автомобил, извозване до сметище, превоз на пясък и баластра до обекта, монтаж на метални конструкции и превоз на консумативи, отразени единствено в едностранно подписан от страна само на изпълнителя протокол са счетени за неоснователни, доколкото същите са били отразени в количествено-стойностните сметки и са част от общо уговореното възнаграждение, заплатено изцяло, ведно с начислен ДДС от възложителя на изпълнителя. Фактът на плащането се доказва от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. С оглед изложеното въззивният съд е приел, че исковите претенции в отхвърлителната част са недоказани по основание, доколкото не се установяват съответните разходи за отделните СМР, които да не са част от предварително договореното възнаграждение- платено изцяло от страна на възложителя.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя се сочат като конкретни въпроси от значение за изхода на спора: следвало ли да има изрично одобрение на процесните разходи на изпълнителя във връзка с направените строително-монтажни работи при положение,че самите проекти за тях са приети от възложителя без възражения и дали спри липсата на възражения от възложителя за направата на съответните СМР следва отново да се събират доказателства за това .
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, отговорите на така формулираните два въпроса: ” Следвало ли да има изрично одобрение на процесните разходи на изпълнителя във връзка с направените строително-монтажни работи при положение,че самите проекти за тях са приети от възложителя без възражения и дали при липсата на възражения от възложителя за направата на съответните СМР следва отново да се събират доказателства за това” по никакъв начин не биха повлияли на крайния резултат по спора, доколкото искът е счетен за неоснователен и отхвърлен в обжалваната част, тъй като не се установява съответните разходи за отделните СМР, предмет на исковите претенции да не са част от предварително договореното възнаграждение, което е платено изцяло от страна на възложителя. Следователно не се оспорва направата на самите СМР, но се счита, че разходите за това са част от договореното и платено възнаграждение. С оглед изложеното и доколкото липсата на посочен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР касационно обжалване не следва да се допуска.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 316/10.12.2014 г. на Великотърновски апелативен съд, по т.д. №229/2014 г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.