Определение по т.д. №992/19 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр. София, 06.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 29 януари , две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №992/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗК„Л. И.”АД[ЕИК] срещу решение № 2668 от 15.11.2018 г. по в.т.д. № 2449/2018 г. на САС, с което е потвърдено решение №1303 от 03.07.2017 г. по т.д. №5116/2013 г. по описа на СГС в обжалваната пред въззивния съд част, с която касаторът е осъден да заплати на „Б.”АД[ЕИК] сумата от 556 338,93 лева –застрахователно обезщетение за имуществени вреди от настъпил на 16.08.2013 г. пожар, ведно със законната лихва от 17.09.2013 г. до окончателното плащане и сумата от 20 293,05 лева –обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода до 17.09.2013.
Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.2, ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и че не са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.2, ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на САС, ТО е изложил следните съображения:
Не се спори по делото, че на 20.06.2012г. между „Б.“ АД- застрахован, и „ЗК „Л. Ине“ АД- застраховател, е сключен договор- застрахователна полица „Имущество на юридически лица“, за имуществено застраховане, по силата на който застрахователят е поел задължението да носи риска по конкретизираните в договора клаузи, между които и С1- пожар от злоумишлени действия на трети лица, от увреждане на имуществото на застрахования, находящо се в [населено място], [улица] – производствени сгради; машини, съоръжения и оборудване, стопански инвентар, разходи за придобиване на Д.. материали и суровини, продукция и транспортни средства, който договор, с оглед безспорния факт на заплатена застрахователна премия, на основание чл 187 КЗ /отм / е влязъл в сила
Не се спори между страните, а и от приложените по делото доказателства: служебна бележка per № ПН-1009/27.12.2012 г., издадена от МВР. констативен протокол от 17.08.2012 год., изготвен от застрахователя при извършен оглед на място, показанията на разпитаните по делото свидетели и изготвени фотоснимки, се установява, че по време на действието на застрахователното правоотношение- на 16.08 20112г. е възникнал пожар, в резултат на който е погинало имущество на застрахованото лице
Не се спори по делото, а и от приетото по делото заключение на съдебно- пожаротехническа експертиза се установява, че процесното събитие е настъпило в резултат на пожар от злоумишлени действия на трети лица, което води до извода, че увреждането на застрахованото имущество е в резултат на покрит от застрахователя застрахователен риск по смисъла на т.4.2.1 от Общите условия на застрахователния договор.
Съдебният състав е изложил съображения, защо не споделя доводите на жалбоподателя, че описаните като погинали в доп. искова молба сгради не са обект на застрахователно покритие, тъй като се касаело за сглобяеми стоманени конструкции с колони върху стоманобетонови сгради, а обект на застрахователна закрила били само масивни сгради. По аргумент на чл.9 ЗЗД на страните по договора за застраховка е предоставено правото да определят предмета на договора, доколкото той не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. Видно от приложената по делото застрахователна полица № 12029002/1/11- 04521/20.06.2012г., предмет на застраховане по сключената застраховка „Имущество на юридически лица“ са: Производствени сгради; машини, съоръжения и оборудване; стопански инвентар; разходи за придобиване на Д.; материали и суровини, продукция и транспортни средства /без МПС/, собственост на застрахования, находящи се на адрес: [населено място], [улица], което води до извода за постигнато между страните съгласие за застраховане на всички /при липсата на опис/ производствени сгради на адреса, независимо от тяхната категоризация на масивни, полумасивни и/или паянтови, щетите върху които производствени сгради се покриват до размера на договорената застрахователна сума, а именно- 590 000лв. В случая разграничението е в нивото на застрахователно обезщетение, а не в конкретното посочено имуществото, доколкото срещу групи имущества е посочен общия /максимален/ размер на застрахователното обезщетение Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че видно от приложените по делото Комбинирани общи условия за застраховки „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущества“ на юридически лица, самият застраховател не прави разграничение между отделните категории производствени сгради, изисквайки само-те да се намират на адреса, посочен в полицата. Ето защо е счетено, че погиналите при пожара: централен склад, цех №3 /склад/, склад за калъпи, навес към основен склад и навес вход, са обект на застрахователния договор от 20.06.2012г. и попадат в обхвата на застрахованите обекти.
За неоснователен е преценен доводът на жалбоподателят за недоказаност на размера на погиналите склад централен и цех № 3 /склад/: При настъпване на застрахователно събитие застрахователят по договор за имуществено застраховане дължи на застрахования собственик застрахователно обезщетение в размер на вредата към деня на настъпване на увреждането- чл.208. ал.3 от КЗ /отм./. Размерът на вредата може да бъде определен съобразно договореното от страните като действителна стойност или като възстановителна стойност, като в чл. 203, ал.2 и ал.3 от КЗ /отм./ са дадени легалните дефиниции на действителна стойност – стойност, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи /в случая изгради/ друго със същото качество и за възстановителна стойност – цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В случая в чл.10.2., раздел X от Комбинираните общи условия е прието, че размерът на обезщетението при пълна загуба на имущества е до действителния размер на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума, която именно действителна стойност, а не балансова стойност, се дължи. При пълното погиване на процесните сгради на застрахования се дължи стойността, на която те могат отново да бъдат изградени, при съобразяване с тяхното обезценяване от възраст, строителни недостатъци и повреди, функционално и икономическо обезценяване. Съгласно дадената с М. 16 легална дефиниция, балансовата стойност е сумата, с която един актив се признава в баланса, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации, както и натрупаните загуби от обезценка, които амортизации и обезценка са взети предвид и от вещото лице при определяне действителната стойност на погиналите при пожар сгради- предмет на спора.
Не е налице и хипотезата на чл.211 т.2 КЗ/отм./, тъй като застрахователното дружество не е било допуснато да извърши повторен оглед на увреденото имущество, с което допуснал неизпълнение на задълженията си. Това неизпълнение на задължение от страна на ищеца, според въззивника, е било значително с оглед интереса на застрахователя по аргумент на чл.211, т.2 във вр,- 207, ал.3 КЗ /отм./ : Трайно и безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че за да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл.208 КЗ /отм./ неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани, като в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ обема на вредите и/или възможността за доказването им. В настоящата хипотеза, с поведението си застрахованият по никакъв начин не е създал пречки за установяване на настъпилите от пожара вреди, напротив предприел е всички действия за установяване на застрахователното събитие и за доказване на настъпилите от него вреди. От съставения още на деня, следващ деня на възникналото застрахователно събитие, констативен протокол е видно, че конструкцията на сградата е напълно пропаднала и всичко в помещенията е напълно обгоряло. Този извод се потвърждава и от заключението на пожаротехническата експертиза, което води до извода, че още към датата на първия оглед застрахователят е имал възможност да установи фактите относно размера на вредите, поради което и констатираното при извършения на 29.08.12г. втори оглед разчистване и извозване на отпадъците от пожара по никакъв’начин не е възпрепятствало установяването обема на вредите и тяхното доказване.
Въззивният съд не е уважил и възраженията на жалбоподателя във връзка с наличието на съхранявана в унищожените сгради продукция нейното количество и стойност. За установяване наличието, количеството и стойността на готовата продукция в унищожените сгради към датата на събитието, пред първоинстанционният съд е прието заключение на комплексна експертиза, чиито констатации са направени въз основа на анализ на първични счетоводни, оперативни и статистически документи, взаимовръзките, движението и отразяването имт, а не само при използване на снимков материал, както твърди жалбоподателят Количеството унищожена в пожара готова продукция е установено на база представена информация от информационната система и счетоводните записвания на застрахованото дружество, които записвания покриват целия период от момента на постъпване на суровините, производството и продажбата на готовата продукция. Направеното едва с въззивната жалба от застрахователя възражение, че представените по делото инвентаризационни описи са създадени за нуждите на настоящия процес, освен, че е преклудирано е и обективно невярно/тъй като инвентаризационните описи са представени на застрахователя още в процеса на ликвидация на щетата и са били приети от него без възражения. Извършената инвентаризация обхваща цялата готова продукция, произведена на територията на предприятието към датата на събитието, а не само продукцията, съхранявана в изгорелите складове, което и обяснява твърдените от процесуалния представител на застрахователя „налични артикули“ в инвентаризационните описи.
Изложени са и съображения, че същността на експертизата и задачите й предполагат извършването на проверка именно на воденото от застрахования счетоводство, от което само може да се установи и движението на готовите продукти от цеха за изработка от момента на постъпването на готовата продукция в съответния склад до момента на получаването й от клиента. По делото липсва твърдение на застрахователя за наличие на документи, с които вещите лица да не са се съобразили, респ. за ненадлежно водено счетоводство, като заключението на комплексната експертиза е оспорено от застрахователя единствено с мотива, че изводите на експертите са основани само на документи предоставени от застрахования. Наличието на готова продукция в изгорелите складове както и че тези складове са били предназначение за съхранение на готова продукция, се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
С оглед така изложеното, съставът на въззивния съд е счел за доказан по основание и размер процесния главен иск, както и акцесорния по чл.86 ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна и на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а се навеждат наличие на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, изразяваща се в недоказаност на факта и необоснованост на изводите на съда, че представители на застрахователя са били допуснати в обекта на пожара за оглед на погиналото имущество, при положение , че при втория оглед теренът е бил вече изчистен, а остатъците извозени, което не е позволило да се определи материалът, от който са съставени. В тази насока се навеждат и оплаквания за начина, по който е съставено приетото по делото заключение на икономическата експертиза относно вида и стойността на изгорелите активи.
За да е налице обаче очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона. В случая наличието на такъв недостатък, нито се обосновава от цитираните по-горе оплаквания в КЖ, нито е налице. Напротив естеството на оплакванията предполага още веднъж преценка на събраните доказателства и повторна преценка на фактическите изводи на съда, което изключва „очевидността” на основателността на наведените оплаквания.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по КЖ следва да се заплати сумата от 22 500 лева-разноски за настоящото производство поз формата на договорено и платено адв.възнаграждение, съобразно приложените договор и извлечение от банково салдо в Банка „Д.” относно сметка на адвоката-пълномощник на страната.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2668 от 15.11.2018 г. по в.т.д. № 2449/2018 г. на САС.
ОСЪЖДА ЗК„Л. И.”АД[ЕИК] да заплати на „Б.”АД[ЕИК] сумата от 22 500 лева-разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.