Определение №600 от 18.10.2011 по ч.пр. дело №532/532 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
532_11_opr_chj_274(2)pr2.doc

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
С., 18.10. 2011 година

Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 532 /2011 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.2 вр. чл.286,ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Ц. Б. срещу определение № 163 от 20.06.2011 г. по гр.д. № 837 /2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение от 09.03.2011 г. по възз. гр.д. № 50 /2011 на Габровския окръжен съд и касационното производство е прекратено. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е необосновано и не почива на събраните по делото доказателства и на разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС и иска неговата отмяна.
Настоящият състав намира следното :
Обжалваното определение на ВКС е постановено в производство по чл.288 ГПК по подадена касационна жалба на Б. Ц. Б. срещу въззивно решение. Правното му основание е чл.286,ал.1,т.3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. е приел, че обжалваното решение на въззивния съд е постановено по два иска за парични вземания с цена съответно 1,432 лева и 194.16 лева, че съгласно чл.280,ал.2 ГПК то не подлежи на касационно обжалване, че в случая е неприложим пар.25 ПЗР на ЗИДГПК, обн. ДВ бр.100 /21.12.2010 г., в сила от същия ден, т.к. касационната жалба е подадена на 14.04.2011 г. и не е налице заварено висящо производство пред касационната инстанция към момента на влизане на този закон в сила.
Видно от обжалваното въззивно решение, предметът на спора по него се изчерпва с иск по чл.31,ал.2 ЗС с цена 1,432 лева и иск по чл.86 ЗЗД с цена 194.16 лева, т.е. двата иска са оценяеми и обжалваемия интерес на всеки един от тях е под 5,000 лева. Самото въззивно решение е постановено на 09.03.2011 г. – след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ бр.100 /21.12.2010 г., в сила от същия ден, а касационната жалба е с по-късна дата. Следователно изводите на състава на ВКС са обосновани и правилни и настоящият състав препраща към тях по реда на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК и намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Воден от изложеното настоящият състав

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 163 от 20.06.2011 г. по гр.д. № 837 /2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top