О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 19.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1187 /2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма],чрез процесуален представител адв.Д. М. срещу решение № 528/14.12.2017 г. по гр.д. № 583/2017 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 369/16.05.2017 г. по гр.д. № 3723/2015 г. на Районен съд-Велико Търново. С него е отхвърлен изцяло предявеният от касатора срещу Л. Х. Г. , И. И. Ч., [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК вр. чл.21,23 и 26 ЗДФИ за признаване на установено в отношенията между страните ,че ответниците дължат солидарно на касатора сумата 40 699,82 лв.,представляваща причинена вреда при изпълнение на договор за обществена поръчка от 05.03.2013 г., установена с акт за начет № 11-04-3/12.03.2015 г. на АДФИ,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 13.03.2015 г. до окончателното плащане,както и сумата 7 732,69 лв. обезщетение за забава върху главницата в периода 29.04.2013 г.-12.03.2015 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 1463/13.10.2015 г. по ч.гр.д.№2780/2015 г. на Районен съд-Велико Търново и са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се ,че фактическите изводи на въззивния съд противоречат на събраните по делото доказателства и че само формално е изпълнено задължението да формира мотиви.Не била обсъдена заповед на изпълнителния директор, чието неизпълнение от страна на ответника И. Ч. ангажирало отговорността му. Липсвало обсъждане и по отношение на направените във възраженията на ответниците твърдения. Въззивният съд не формирал свои фактически и правни изводи в резултат на обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Неправилен бил изводът, че ответникът И. Ч. няма качеството на лице по чл.23 т.3 ЗДФИ, че лица в производството са само тези, чиито имена са посочени на стр.1 в съставения акт за начет, че извършеното упълномощаване с договора за гражданско дружество не е включва представителство на законните представители на ответника [фирма] в производството. Твърди се, че са неясни мотивите относно някои извода на съда, че е неправилно заключението, че физическите лица не са проявили умисъл, поради липса на квалификация. Поддържа се и довод за очевидна неправилност на решението.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поставят се въпросите:
-длъжен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато касаят обстоятелства, изключващи качеството на едно лице като субект на отговорност по чл.23 т.3 ЗДФИ и когато касаят формирането на извод за липса на умисъл по чл.21 т.1 ЗДФЛ.
Касаторът намира за необосновани изводите на въззивния съд ,че ответникът И. Ч. няма качеството на лице по чл.23 т.3 ЗДФИ и че приетата за установена вреда не е причинена умишлено от ответниците-физически лица. Посочва, че в нарушение на приетото в задължителна съдебна практика въззивния съд не е обсъдил в тяхната съвкупност всички доказателства, възражения и доводи на страните, не е направил анализ на доказателствата.Позовава се на решения по гр.д.№ 891/ 2010 г., І г.о., гр.д.№ 1163/ 2010 г., ІV г.о., гр.д. № 1609/ 2014 г., г.о., т.д.№ 2430/ 2015 г., І т.о.
Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поставя въпросите:
-представлява ли субект на отговорността по чл.23 т.3 ЗДФИ лице, работещо по трудово или служебно правоотношение в проверявана организация или лице, на което с нарочна заповед на работодателя е възложено да упражнява инвеститорски контрол във връзка с конкретен договор за изпълнение на строителни дейности, вкл. извършване на проверки за количество, качество, стадии на изпълнение, технически и други на извършваните строителни дейности, на което съобразно длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност не е възложено да упражнява контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на проверяваната организация или лице.
– учреденото упълномощаване в сключен договор за обединение/гражданско дружество/,включващо извършване на всички правни и фактически действия пред трети лица има ли действие в развило се по реда на ЗДФИ начетно производство във връзка с извършвана проверка за законосъобразност и документална обоснованост на извършените разходи по сключен договор, за изпълнението на който е сключен договорът за обединение.
Поддържа и основание по чл.280 ал.2 предл. последно ГПК за очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необоснованост, поради пълно игнориране на събрани по делото доказателства и позоваване на факт, за който няма доказателства, очевидно неправилно приложение на материалния закон при определяне кои лица могат да бъдат субект на отговорност по чл.23 т.3 ЗДФИ, по въпроса за умисъла по чл.21 ал.1 т.1 ЗДФИ и по въпроса за упълномощаването. Намира,че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №1/17.07.2001 г.- т.12 и ТР № 1/04.01.2001 г.-т.19, според които постановки е длъжен да обсъди всички доказателства и доводи, искания и възражения на страните.
Ответниците по касационната жалба Л. Х. Г., И. И. Ч., [фирма] и [фирма] в писмен отговор,подаден чрез процесуален представител адв.Руска М. я оспорва.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответниците-търговски дружества не са участвали в начетното производство. Изтъкнал е, че с договора за гражданско дружество по чл.257 ЗЗД те не могат да правят изменения в своята структура, ръководните си органи и техните функции. Съдържащото се в договора за дружество упълномощаване на В. Т.-представляващ [фирма] да представлява гражданското дружество в отношенията в изпълнение на възложената обществена поръчка не могат да се пренесат на плоскостта на изискванията на ЗДФИ за представителство и участие на юридическите лица в начетното производство. Упълномощаването е давало представителна власт на пълномощника за сключване и изпълнение на договора за обществена поръчка, но не и за представителство в начетното производство.Възражението по акта за начет от името на гражданското дружество е без правно значение, тъй като същото не е създадено с цел да участва в това производството. Счел е за неоснователен довода, че ответникът И. Ч. има качеството на косвен отчетник по чл.23 т.3 ЗДФИ. Обосновал е този извод с функциите, които изпълнява по трудовия си договор като като инженер медицинска техника, отразени в длъжностната му характеристика и които не са отчетнически и реализиране на финансова отговорност. Посочил е, че в начетното производство е била установена необходимост да се изпълнят непредвидени в обществената поръчка строителни работи, замени на едни елементи с други. Изготвяни са таблици за тези замени и е било много трудно за този ответник, при квалификацията ,която има, да прави изводи дали е налице компенсиране на неизвършените работи с непредвидените осъществени ремонти , както и дали с това се цели или се допуска причиняване на щети на касатора. Намерил е също така, че в резултат на действията на ответниците-физически лица, на касатора са били причинени щети в размер на 22 248,09 лв., а не както е прието в акта за начет –за 40 669,82 лв. Въззивният съд е основал този свой извод на назначената тройна съдебно-техническа експертиза. Приел е, че за да носят отговорност за вреда в размер на 22 248,09 лв. по правилото на чл.21 ал.1 ЗДФИ физическите лица трябва да са действали умишлено. Не е възприел извода, съдържащ се в акта за начет, че това е сторено умишлено, при подписването на актове обр.19 за приемане на извършени работи и на таблиците за извършени непредвидени работи извън поръчката и за замяната на едни материали и елементи с други, без да са извършени някои СМР . Позовал се е на тройната експертиза, според която има извършени работи, които не са включени в актовете обр.19. Посочил е, че замяната на едни СМР, елементи и вещи с други и извършването на ремонти, непредвидени в количествената и стойностна сметка на поръчката, големият им брой, липсата на квалификация в областта на строителството, не позволяват отграничаване на проявена евентуална небрежност от наличие на умисъл. Изтъкнал е, че липсва конкретна външна фактическа изява на умисъл. Намерил е за правилно първоинстанционното решение и е препратил на основание чл.272 ГПК към неговите мотиви. Според тях ответникът И. Ч. не разполага с ръководни функции. Вменените му със заповед № 49/06.03.2013 г. задължения да извършва проверки относно качеството, количеството, стадии на изпълнение, технически параметри и др. на извършваните СМР на обекта, да спира строителните работи при констатиране некачественото им извършване, влагане на некачествени материали или отклонения от техническите изисквания, нямат отношение към бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на ищцовото дружество и неизпълнението им не е израз на непроведен контрол. От трудовия му договор и длъжностната характеристика не следва ,че трудовите му функции са свързани с отчетничество. Възложените му задължения не представляват дейност по чл.23 ЗДФИ.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Според разясненията, дадени с ТР №1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/ 2009 г. ОСГТК, предпоставки за допустимост са обосноваването от страна на касатора на общо и допълнително основание. Общо основание представлява извеждането на правен въпрос, включен в предмета на спора ,обуславящ правните изводи на въззивния съд и намерил израз в неговите решаващи мотиви, а допълнително е развитието на този въпрос във връзка с някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК. В случая някои от поставените от касатора въпроси са правно релевантни, но не е налице отклонение от задължителната съдебна практика при тяхното разрешаване, а основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК изобщо не е обосновано.
Несъмнено въззивният съд има задължението да направи свои фактически и правни изводи и да обсъди всички доказателства и доводи на страните. Това е сторено , а по отношение на някои от тях е налице препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Потвърждаването на първоинстанционното решение произтича от съгласието на въззивната инстанция с правните разрешения на районния съд. В този случай препращането е допустимо и не е необходимо преповтаряне на мотивите. Касаторът твърди нарушение на процесуалните правила във връзка с извода на въззивния съд, че ответникът И. Ч. няма качеството на лице по чл.23 т.3 ЗДФИ. Този извод обаче не е решаващ, главните, основни мотиви на въззивния съд са, че за да носят отговорност по ЗДФИ , лицата посочени в чл.23 от него, трябва да са причинили вредата умишлено, т.е. да са целели възникването й или да са го допускали. В акта за начет наличието на умисъл е аргументирано с подписване от лицата на актове обр.19 за неизвършени СМР. Въззивният съд подробно е обосновал защо не възприема този извод- извършените ремонти , които не са включени в тези актове, замените, изключително големия брой дейности,липсата на квалификация на лицата, доколко не им позволява да обхванат и преценят всичко, липсата на факти , които да водят до извод за наличие на умисъл. Д. на касатора,че и двамата ответници са правили възражения ,че работите са извършени, също е отнасен към техните възможности да направят компетентна преценка. Други доводи касаторът не е изложил , а на цитираните е даден отговор.
Вторият въпрос не е релевантен, тъй като както вече беше казано изводът за липса на правосубектност на ответника И. Ч. не е решаващ.
Последният въпрос произтича от становище на касастора за неправилност на извода на въззивния съд, че упълномощаването, извършено с договора за дружество обхваща отношенията по сключване и изпълнение на обществената поръчка,но не и участие в производство по акт за начет и че В. Т. е подал възражение по акта без да има представителна власт да го стори. Въпросът не е правен, а фактически.Той не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване,съгласно разясненията дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК. Становището не може да бъде споделено и от фактическа страна с оглед изброените дейности на упълномощения като „лидер“ в чл.8 от договора, тъй като по-общата формулировка за правни и фактически действия касае изпълнението на проекта, а не последващия финансов контрол. Не е обосновано допълнително основание, това не може да стане само с цитиране на законовия текст на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Очевидната неправилност е отнесена към същите въпроси и няма допълнителна аргументация за обосноваването й.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 528/14.12.2017 г. по гр.д. № 583/2017 г. на Окръжен съд-Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: