Р Е Ш Е Н И Е
№ 600
С. 03.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3316 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби против въззивно решение № 1 от 6.02.2008г. по в.гр.д.№ 938 по описа за 2007г.на С. апелативен съд, с което е частично отменено решение от 28.02.2007г.по гр.д.№ 3041/2005г. на С. градски съд и вместо това е постановено друго,с което са развалени на основание чл.87 ал. 3 от ЗЗД по иска на Д. И. Б. против М. Д. М. и С. И. М. договорите,сключени на 19.04.1982г. с н.а.№ 90 т.VІІІ по н.д.№1404/1982г.и на 18.03.1992г. с н.а.№ 160 т.ХVІІ н.д.3583/92г.,с които Д. И. Б. е прехвърлил на М. Д. М. срещу задължението за издръжка и гледане собствеността върху следните недвижими имоти: 1/2ид.ч.от дворно място,находящо се в[населено място] кв.Д. м. ”Мостето”, с пространство от 700кв.м., съставляващо им.с пл.№ 220 в кв.6 стар 186 по плана на[населено място] м.”Д. спирка и 1/4ид.ч. от масивна жилищна сграда,със застроена площ от 61.20кв.м. , състояща се от две стаи,кухня,баня,антре и тераса и избено помещение от около 25 кв.м., построена в същото дворно място и е оставено в сила решение от 28.02.2007г.по гр.д.№ 3041/2005г. на С. градски съд в останалата част досежно отхвърлянето на предявения иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за останалата ид.ч. от процесните имоти и в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.88 ал.1 от ЗЗД за присъждане на паричната равностойност на придобитите и отчуждени имоти от ответниците след построяване на четириетажната жилищна сграда в имота.
Първата касационна жалба е подадена от Д. И. Б. от[населено място].Същият е починал в хода на касационно производство,заличен е като страна и на негово място е конституиран неучастващия в производството до този момент наследник – М. Д. Б./другият наследник е ответницата М./. Искането е за отмяна на въззивния акт в частта, в която е отхвърлен иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД досежно 1/4ид.ч.от жилищната сграда,собственост на съпругата на първоначалния касатор поради липса на предявен от нея иск и досежно отхвърлянето на иска с правно основание чл.88 ал.1 от ЗЗД и вместо това-да бъде постановено друго,с което да бъдат развалени сключените договори и за още 1/4ид.ч. от жилищната сграда и да се присъди паричната равностойност на новопридобитите недвижими имоти,описани в обстоятелствената част на исковата молба.
Втората касационна жалба е подадена от М. Д. М. и С. И. М. Касаторите считат така постановения съдебен акт за неправилен и необоснован в частта,в която исковете са уважени. Искането е за отмяна в тази част,като алтернативно-по преценка на съда- или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав или въпроса да бъде решен по същество с цялостно отхвърляне на предявените искове.
Срещу така подадените касационни жалби не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./
В съдебно заседание ответниците се явяват лично,като и двете страни се представляват.Всеки от процесуалните представители изразява своето становище съобразно заеманата от него позиция- съответно за уважаване на подадената от него жалба и за отхвърляне на тази на противната страна.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
За да прецени предявения иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за основателен- въззивният съд е счел,че длъжникът по сключените два алеаторни договора не е изпълнил поетото задължение за полагане на грижи за кредитора. Приел е,че сключеното през1997г.споразумение не доказва наличие на пълна трансформация на задължението за гледане и издръжка в парично, поради липса на изрично изразено съгласие от страна на кредитора за това. Мотивирал е извода си за неизпълнение от страна на длъжника на задължението му-да следи за нуждите на кредитора и да заплаща техния паричен еквивалент-с липсата на престиране на адекватна грижа съобразно настъпилата драстична промяна в здравословното състояние на кредитора след претърпяния от него пътен инцидент през 2005г. Според съда е налице частично неизпълнение от страна на длъжника /поради непредлагане на равностоен еквивалент/, което с оглед естеството на договора се равнява на пълно неизпълнение. Развалил е договора до ? ид.ч.за дворното място и ? ид.ч.за сградата.Въззивният съд е отхвърлил иска за присъждане на паричната равностойност на придобитите и отчуждени имоти на ответниците с мотива,че доколкото ответниците са отчуждили трансформираните имоти безвъзмездно/не са се обогатили/- не е налице състав на неоснователно обогатяване и няма как да се върне придобитото,съобразно нормата на чл.88 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбите основания,които в случая са за неправилност на постановения съдебен акт,поради допуснати нарушения на закона и необоснованост.
Настоящият съдебен състав частично споделя изложените доводи.
По силата на сключени два договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка- съответно с н.а.№ 90 т.VІІІ д.1404/82г.и н.а.№ 160 т.ХVІІІ д.№3583/92г. ответницата по делото –М. Д. М./по време на брака си с втория ответник –С. И. М./ е придобила заедно с него собствеността върху общо ?ид.ч. /1/3ид.ч. +1/3ид.ч./ от дворно място с площ от 700кв.м., находящо се в[населено място] кв.Д. м.”Мостето”,съставляващо им.с пл.№ 220 в кв.6 стар 186 по плана на[населено място] м.”Д. спирка” и ?ид.ч. /1/3ид.ч. +1/3ид.ч./ от построената в него къща,находяща се в[населено място] [улица],на един етаж,състояща се от две стаи, кухня, баня, антре и тераса,със застроена площ от 61.20кв.м.,ведно с избено помещение от около 25кв.м.срещу задължението”да поеме гледането и издръжката на Д. И. Б. и Л. В. Б.”/нейни родители/,”като им осигури спокоен и нормален живот,какъвто са водили досега”.Не се спори,че описаното дворно място е било лична собственост на Д. Б.,а изградената в него едноетажна сграда- семейна имуществена общност на двамата прехвърлители.
Прехвърлителката Л. Б. е починала през 1998г./преди предявяване на настоящия иск/,а Д. Б. е починал на 13.11.2009г./след подаване на касационната си жалба-на 28.02.08г./
Безспорно е установено,че през 1994г.жилищната сграда-предмет на сделките е била разрушена и на нейно място е построена четириетажна жилищна сграда с подземни гаражи и магазини,от които ответната по делото страна са придобили – два апартамента,два гаража и един магазин. Последните са били прехвърлени от тях на децата им- през 1997г.
По повод на предявен иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, през 1997г.между страните по описаните по-горе два алеаторни договори – е постигнато споразумение от 5.12.1997г.,по силата на което длъжниците следва да заплащат на кредиторите по 70лв.-или в брой,или с пощенски запис, считано от 1.11.1997г.Поето е и задължение –двамата ответници и М. Б./на когото със същите договори е била прехвърлена другата ? ид.ч.от процесните дворно място и сграда/-да наемат и да плащат на трето лице,което да осъществява фактическите действия по гледането на кредиторите по договорите.
С определение,на основание чл.109 ал.4 от ГПК-съдът е приел за безспорно и неподлежащо на доказване обстоятелството,че след 1998г. ответниците не са полагали преки грижи за първоначалния ищец,извън поетото задължение за заплащане на суми по горецитираното споразумение. Установено по делото е,че ежемесечно те са му изпращали /със запис/сумата от по 90лв.като издръжка.
При тези факти-настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на въззивния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД. Като насрещна престация по сключените два договора/с н.а.№ 90 т.VІІІ д.1404/82г.и н.а.№ 160 т.ХVІІІ д.№3583/92г./ ответниците по делото са поели спрямо Д. И. Б. и Л. В. Б. две задължения- и за гледане, и за издръжка, като по този начин да ”им осигурят спокоен и нормален живот”,какъвто са водили до сключването им.Безспорно е изпълнението на едното от така поетите задължения- за издръжка и е прието за неподлежащо на доказване,че второто-за гледане- въобще не е изпълнявано.Задължението за грижи /когато изрично е поето такова/се дължи в натура.Безспорно е установено по делото, че първоначалният ищец –се е нуждаел от непрекъснати и ежедневни грижи.Касае се за човек на 97 години/към момента на предявяване на иска/,боледуващ от захарен диабет,сърдечна недостатъчност ІІст., исхемична болест на сърцето,хроничен обструктивен бронхит,аденом на простата жлеза,генерализирана остеопороза и остеоартроза,претърпял на 6.05.2005г./след като е влачен от трамвай/ травматична фрактура на шийката на лявата бедрена кост,която не е могла оперативно да бъде лекувана поради гореизброените общи заболявания. Същият след 05.2005г.не е бил способен да се движи. При обслужването си – непрекъснато е бил подпомаган от трето лице /санитар/,като е бил или на легло или в инвалиден стол.Пред вид така описаното здравословно състояние на ищеца и с оглед поетото от ответната страна задължение за грижи, за което е съдът е приел за безспорно по делото,че не е изпълнявано – следва извода ,че ответниците не са положили следващата се грижа и не са направили необходимото,за да осигурят спокоен и нормален живот на ищеца.Последният –в качеството си на кредитор по сключените два алеаторни договора-не е бил длъжен да иска изменение на поетите задължения и евентуално-да бъде увеличена изплащаната сума като еквивалент. Н. е било правото да избере-между това и предявяване на иск за разваляне на договорите.От изпратената покана,се установява,че той е положил усилия за намиране на адекватно разрешение,които не са намери съответен отговор,след което е предпочел развалянето на договорите.При положение,че със заключение на приета по делото експертиза е установено,че размерът на издръжката,необходима за живот и лечение на Д. Б., средномечено възлиза на 607.50лв. /включваща храна,медикаменти,чистач,санитар,рехабилитатор, консума-тиви/,а реално са били изплащани едва 90лв.-частичното неизпълнение на поетите задължения/от двете –не е изпълнявано едното- за лична грижа/ се равнява на пълно неизпълнение и е достатъчно основание за разваляне на сключените договори.
Неоснователен е касационния довод,че постигнатото през 1997г. между страните споразумение е такова за пълна трансформация, включително и на натуралното задължение- в парично.Това е така –първо, защото няма изрично изразено такова съгласие от страна на кредитора и второ, защото както беше посочено вече- предложеното парично изпълнение от 90лв./плюс заплащания наем от 100лв./е недостатъчно,за да изпълни поетия ангажимент за осигуряване на „спокоен и нормален живот”/за което -съгласно експертизата-е било необходимо изплащане на сума от около 300лв./.
Недоказан е довода за неоснователност на иска поради липса на съдействие от страна на кредитора,който касаторите се опитват да обосноват с показанията на свидетеля В.. Последният свидетелства за три свои посещения в новоизградената кооперация/на мястото на старата къща/,които са били непосредствено след изграждането й/т.е. около 1995г./ и една година преди завеждане на иска/т.е.2004г./,съвместно с ответника, по време на които –двамата са почукали на вратата на ищеца,като в два от случаите- никой не е отворил,а при третия -младежки глас им е отговорил: ”чичо М. е казал да не влизате тук”. От така дадените показания – не следва извод нито за влошаване на отношенията между страните,нито че е налице отказ от страна на кредитора да приема реално изпълнение на задължението за полагане на грижи.Напротив- той е поискал изпълнение и уреждане на отношенията, след влошаване на здравословното му състояние по повод на претърпения инцидент през май 2005г.-видно от изпратената нотариална покана,връчена на ответниците на 8.07.2005г. Кредиторът се е нуждаел от ежедневни, непосредствени и непрекъснати грижи,които не е получил от ответниците.
С оглед настъпилата смърт на един от прехвърлителите/на Л. В. Б. през 1998г./ преди предявяването на настоящия иск, факта,че процесното дворно място е било лична собственост на Д. Б.,а изградената в него едноетажна сграда- семейна имуществена общност на прехвърлителите и съобразно приетото в ТР №30/81г.на ОСГК на ВС,че имущественото право да се иска разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение е наследимо и всеки от наследниците може да упражни това право в обема на наследствената си част – въззивният съд правилно е определил идеалните части в рамките на които следва да се развали договора/ до ? ид.ч.за дворното място и ? ид.ч.за сградата/.
Към настоящия момент-обаче следва да се съобрази и новонастъпилото обстоятелство,свързано с последвалата смърт и на втория прехвърлител Д. Б., както и факта,че на негово място е конституиран единия от двамата му наследници- М. Б.. Другия наследник е ответницата-като двамата наследяват при равни идеални части по ?.ид.ч.Пред вид тези факти и приетото в горепосоченото ТР №30/81г.на ОСГК на ВС – следва постановения съдебен акта да бъде отменен и вместо това постановен друг,по силата на който- договорите да се развалят до размера на притежаваната от конституирания като касатор наследник М. Б., която е ? ид.ч.от ? ид.ч.за дворното място и ? ид.ч.за сградата- или за 1/4 ид.ч.за дворното място и 1/8 ид.ч.за сградата.
Неправилен е извода на въззивния съд за неоснователност на иска за присъждане на паричната равностойност на придобитите и отчуждени имоти на ответниците.Развалянето на договора има обратно действие. Съгласно приетото в ТР № 122 от 1.12.1986г.на ОСГК на ВС и съобразно нормата на чл.88 ал.1 от ЗЗД- при развалянето на договора страните са длъжни да възстановят положението отпреди сключването му,което в случая е неизпълнимо,тъй като върху дворното място е реализирано ново строителство и съществуващата сграда е разрушена.Невъзможността да бъдат върнати разменените престации –налага присъждане на паричната им равностойност,като е ирелевантно обстоятелството дали към настоящия момент ответниците реално ползват и владеят получените от тях имоти, дали са ги отчуждили и ако са ги отчуждили -дали по възмезден или по безвъзмезден начин.В случая съобразно приетото заключение на техническата експертиза- стойността на получените- на базата на дяловете,съобразно процесните два договора- от ответната страна два апартамента,два гаража и един магазин- възлиза на 518 262лв./199 095+199 095+11 755+11 237+ 97 080лв./Имайки пред вид дела на касатора –дължимата му парична равностойност възлиза на 64 782лв./1/8 от 518 262лв./
Няма направено искане от касатора за разноски,поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран от изложеното ,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1 от 6.02.2008г. по в.гр.д.№ 938 по описа за 2007г.на С. апелативен съд В ЧАСТТА,в която са развалени на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД по иск на Д. И. Б. против М. Д. М. и С. И. М. договорите,сключени на 19.04.1982г. с н.а.№ 90 т.VІІІ д.1404/82г. и на 18.03.1992г. с н.а.№ 160 т.ХVІІІ д.№3583/92г.,с които Д. И. Б. е прехвърлил на М. Д. М. срещу задължението за издръжка и гледане следните недвижими имоти: 1/2ид.ч.от дворно място,находящо се в[населено място] кв.Д. м.”Мостето”,с пространство от 700кв.м., съставляващо им.с пл.№ 220 в кв.6 стар 186 по плана на[населено място] м.”Д. спирка и 1/4ид.ч. от масивна жилищна сграда,със застроена площ от 61.20кв.м. , състояща се от две стаи,кухня,баня,антре и тераса и избено помещение от около 25 кв.м.,построена в същото дворно място и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
РАЗВАЛЯ на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД по иск на Д. И. Б.,починал на 13.11.2009г., в хода на производството и на негово място конституиран наследника му – М. Д. Б. ЕГН [ЕГН] от[населено място] [улица] ет.2 ап.4 против М. Д. М. ЕГН [ЕГН] от и С. И. М. ЕГН [ЕГН] –двамата с адрес:[населено място] ж.к.”Л.-ІІ”бл.208 вх.”Д”ет.2 ап.88 ДОГОВОРИТЕ,сключени на 19.04.1982г. с н.а.№ 90 т.VІІІ д.1404/82г. и на 18.03.1992г. с н.а.№ 160 т.ХVІІІ д.№3583/92г.,с които Д. И. Б. е прехвърлил на М. Д. М. срещу задължението за издръжка и гледане следните недвижими имоти: 1/4ид.ч.от дворно място,находящо се в[населено място] кв.Д. м.”Мостето”,с пространство от 700кв.м., съставляващо им.с пл.№ 220 в кв.6 стар 186 по плана на[населено място] м. ”Д. спирка и 1/8ид.ч. от масивна жилищна сграда,със застроена площ от 61.20кв.м. , състояща се от две стаи,кухня,баня,антре и тераса и избено помещение от около 25 кв.м.,построена в същото дворно място.
ОСЪЖДА М. Д. М. ЕГН [ЕГН] от и С. И. М. ЕГН [ЕГН] –двамата с адрес:[населено място] ж.к.”Л.-ІІ”бл.208 вх.”Д”ет.2 ап.88 да заплатят на М. Д. Б. ЕГН [ЕГН] от[населено място] [улица] ет.2 ап.4 сумата от 64 782лв./шейсет и четири хиляди седемстотин осемдесет и два лева/,представляваща паричната равностойност на придобитите,вследствие на развалените сделки имоти от ответниците.
ОСТАВЯ В СИЛА в останалата отхвърлителна част въззивно решение № 1 от 6.02.2008г. по в.гр.д.№ 938 по описа за 2007г.на С. апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.