4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
С., 24,07, 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 896 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Г. Х. С. и от [фирма] срещу Решение № 98 от 09.05.2011 год. по т.д.№ 123/2010 год. на Варненския апелативен съд.
С това решение, въззивният съд е потвърдил Решение № 174 от 09.12.2010 год. на Добричкия окръжен съд в частта с която предявеният по реда и на основание чл.254 ГПК (отм.) от „Е. Б.”Е. срещу Г. С. отрицателен установителен иск е бил отхвърлен за сумата 23837 евро.
Отменил е решението в частта с която Д. е отхвърлил иска за сумата 23069 евро и е приел за установено, че сумата 23069 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.07.2007 год. не се дължи от [фирма] на С.. Позовал се е на това, че за сумата 14439 евро е налице влязло в сила осъдително решение между същите страните за същото вземане, поради което дължимостта и на друго основание обуславя произнасянето по основателността на отрицателния установителен иск за нея. За сумата 8720 евро е приел, че не се дължи поради плащането и като част от третата вноска по договора за строителство.
Всяка една от страните обжалва решението на ВнАС в частта с която искът съответно е приет за основателен/неоснователен.
Безспорно е, че записът на заповед за сумата 46906 евро е издаден за обезпечаване на изпълнението на каузално правоотношение по договор за изработка, подвид строителство. Договорът е сключен на 27.04.2006 год. и едноличното дружество има качеството на възложител, а С. – качеството на изпълнител. На 08.10.2006 год. е сключено допълнително споразумение по повод изпълнението на конкретно определени видове СМР и записът на заповед е издаден за обезпечаването на изпълнението по споразумението. Тъй като записът на заповед е с посочен падеж „на предявяване”, спорът в настоящето производство се е развил, както на плоскостта – настъпил ли е падежът на задължението, поради спор относно връчването на ефекта, така и относно дължимостта на възнаграждението с оглед извършването на СМР, качеството на работата и пр.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК Г. Х. С. е, че са налице всички предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол в обжалваната част с която искът на [фирма] е уважен. Формулирани три обуславящи въпроса: 1./ Следва ли записванията в счетоводните книги на търговеца да се ценят като доказателство, ако те не са водени редовно и каква е тяхната доказателствена стойност?; 2./ Ако по повод на договорни отношения между едни и същи страни за плащане на част от задължението има издаден менителничен ефект и ако кредиторът е предявил иск за разликата, допустимо ли е в производството по оспорване на вземането за менителничния ефект да се противопоставят същите възражения, като тези по повод на иска за реално изпълнение, съответно – има ли преклудиращ ефект силата на присъдено нещо на съдебния акт по отношение на заявените срещу иска възражения, които са отхвърлени с окончателния съдебен акт?; 3./ Допустимо ли е убеждението на съда за иска да се формира само на базата на заключението на вещото лице, без да се обсъдят другите доказателства по делото; 4./ На какви факти трябва да са основани тези възражения за да има праворазрушаващ ефект по отношение на менителничното задължение.
Становището на настоящия съдебен състав е, че първият и третият въпроси са по-скоро реторични и по естеството си съставляват твърдение за допуснати от въззивния съд нарушения при преценката дали счетоводните книги са водени редовно, като и на преценката на доказателствата по делото при даване на превес на доказателствената стойност на експертизата. Дори това да е така – това би съставлявало нарушение по чл.281 т.3 ГПК. Вторият и четвъртият от въпросите са формулирани неясно, но следва да се отбележи, че по отношение релевантните за производството по чл.254 ГПК (отм.) обстоятелства и способите за доказването им е налице обилна и непротиворечива съдебна практика.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на [фирма] е, че следва да бъде допуснат касационен контрол при наличието на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Формулираните в изложението въпроси са следните: 1./ Как става предявяването на запис на предявяване; 2./ Кой носи доказателствената тежест в процеса по чл.254 ГПК (отм.); 3./ Липсата на реквизит по запис на заповед водили до недействителност/нищожност на ценната книга; 4./ Сумата 5651 евро, съдебно компенсирана по друго дело между страните, следва ли да се приеме за платена; настъпило ли е разваляне, евентуално прекратяване на договора по взаимно съгласие, евентуално чрез конклудентни действия – преустановяване на СМР и смяна на строителя по договора от 27.04.2006 год. Надлежно ли е упражнено правото на задържане; Хипотезата на чл.265 ал.2 ЗЗД единствената хипотеза на разваляне на договор за строителство ли е.
Първият от поставените въпроси, касаторът свързва едновременно с основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК; Вторият – с основанията по т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 ГПК; Третият – с т.2 на чл.280 ал.1 ГПК, а четвъртият въпрос, състоящ се от 3 подвъпроса – с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По формулирания по п.1 въпрос е налице задължителна практика – цитираното от касатора Определение № 861/2010 год. по ч.т.д.№ 899/2010 год. на ІІ т.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК в рамките на заповедно производство. В случая, обаче, този въпрос не е обуславящ, доколкото производството е по реда на чл.254 ГПК (отм.) относно съществуването или несъществуването на вземането с оглед наличието и на каузално правоотношение (което е безспорно). Поставеният от касатора въпроси би имал обуславящо значение в производство по чл.244 ал.1 вр.чл.237 ГПК (отм.) и евентуално – в такова по чл.418 вр.чл.417 т.9 ГПК.
По отношение на втория от посочените въпроси, ще следва да се отбележи, че основанията по т.1 и по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК са до голяма степен взаимноизключващи се. Становището на ВнАС по този правен въпрос не е в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на ВКС, материализирана с посоченото от касатора Решение № 103/2009 год. по т.д.№ 717/2008 год. на ІІ т.о., а разликата в крайните изводи се състои в това, кои факти са преценени като доказани в конкретния спор и кои не. Третият от поставените въпроси е реторичен и не поражда противоречива практика. Дали има липсващ реквизит е въпрос по същество. По съществото на конкретния спор са и всички посочени по-горе подвъпроси на четвъртия поставен от касатора въпрос. Те нямат характеристиката на значими правни въпроси по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, а са свързани с правилността на решението на ВнАС. ,
С оглед изхода на спора, разноски по делото не се дължат и не се присъждат.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 98 от 09.05.2011 год. по т.д.№ 123/2010 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.