О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
Гр. София, 31.10.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 25.09.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
Т. д. № 88/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОБЩИНА ПЕРНИК, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2309 от 25.09.2018 г., постановено по в.т.д.№ 1727/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 54/24.11.2017 г., постановено по т.д.№ 80/2016 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът на касатора да бъде признато за установено по отношение на ответника РИНОК ЕООД, че в качеството му на изпълнител по договор № 45/17.03.2015 г. не е изпълнил качествено задължението си по чл.1, т.2.2. от договора, поради което да бъде осъден да извърши доставка и монтаж на пелетен котел с параметри съгласно проведената обществена поръчка и сключения въз основа на нея договор № 45/17.03.2015 г., на стойност 74 230 лв., както и надстройка на котелното съоръжение, на стойност 1 230 лв. Със същото решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.1, т.2.2. от договора в срок, поради което той е осъден да заплати неустойка в размер на 20 % от неизвършените в срок ремонтни дейности, а именно 15 092 лв., като вместо това въззивният съд е отхвърлил иска на общината за заплащане на посочената неустойка.
В жалбата се съдържат подробно изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, въз основа на които се моли за неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковите претенции с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД да бъдат изцяло уважени.
Искането за достъп до касация се основава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решения по т.д.№ 333/2011 г. на II т.о. и по т.д.№ 2411/2014 г. на I т.о.
Ответникът по касационната жалба с писмен отговор, подаден чрез процесуален пълномощник, счита искането за допускане на касационно обжалване и самата жалба за неоснователни, по изложени в отговора съображения. Сочи практика на ВКС, на която въззивното решение напълно съответства – решения по т.д.№ 528/2009 г. на I т.о., по гр.д.№ 270/2012 г. на II г.о. и др.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да формира извод за неоснователност на исковете, съставът на въззивния съд по фактите е приел, че на 19.11.2015 г. е съставен приемо-предавателен протокол, с който комисия, назначена от кмета на общината, е констатирала доставен и монтиран котел съгласно договора, извършено е припалване на котела, а поради липса на експлоатационни условия /неработеща и амортизирана отоплителна инсталация, течащи радиатори/ е посочено, че 72-часовата проба на пълен капацитет ще се извърши след прилагане на всички мерки за енергийна ефективност на сградата, съгласно препоръките на енергийния одит и изготвения проект. Комисията е формирала заключение, с което е приела работата на изпълнителя РИНОК ЕООД по чл.1 на раздел I – Предмет на договора за обект – Инженеринг за обект “Реконструкция, обновяване и подмяна на горивната база в Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация ЕООД [населено място]”. Налице е и протокол от 25.08.2015 г. за установяване на извършването на натурални видове СМР, подлежащи на разплащане, съставен от възложителя, в който е отразено, че към тази дата са извършени и подлежат на заплащане следните СМР – изготвяне на проектна документация във връзка с предмета на договор № 45/17.03.2015 г., доставка и монтаж на пелетен котел, надстройка на котелно съоръжение, на обща стойност – 148 836 лв. с ДДС. Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на доказателствата е преценил, че посочените по-горе протоколи удостоверяват изпълнението и предаването на работата по договора. Същите представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи неизгодни за съставилата ги страна факти, поради което се ползват с материална доказателствена сила и обвързват съда да приеме, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди. Не е проведено производство по оспорване на документите по смисъла на чл.193 ГПК, не е осъществено и доказване, опровергаващо тяхната доказателствена сила, доколкото всички събрани доказателства, вкл. свидетелски показания и СТЕ са относно факти, настъпили половин година след приемането на работата от страна на възложителя, а не към 19.11.2015 г. Възражението за несъобразяване на съда с уговорените гаранционни срокове е счетено за преклудирано, т.к. е направено за първи път във въззивното производство. По втория иск съдът е посочил, че по делото не са ангажирани доказателства за некачествено извършени СМР извън определения от страните срок. Приемо-предавателният протокол от 19.11.2015 г. съдържа извънсъдебно признание от ищеца на факта, че работата по договора е изпълнена качествено и в срок. Съобразно уточняващите исковете молби, ищецът не претендира неустойка за забавено изпълнение, съгласно чл.20 от договора, а за некачествено изпълнение, съгласно чл.20.1 от договора, каквото не е било установено.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради следното:
Касаторът не е формулирал изрично материалноправни или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, поради което не е удовлетворен общият селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържат само оплаквания за неправилно приложение на закона и необоснованост на съдебния акт. Касационният съд няма правомощия да извежда и сам да формулира въпрос, по който да преценява основанията за допускане на исканото обжалване. В този смисъл са задължителните указания на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които липсата на надлежно формулиран правен въпрос е достатъчна, за да обуслови извод за неоснователност на искането за достъп до касация. Освен това не е налице и твърдяното противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора, доколкото въззивният съд в решението си не е отрекъл правото на страната, подписала двустранен протокол относно извършената работа, да опровергава с всички допустими доказателствени средства констатациите по него.
Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2309/25.09.2018 г. по в.т.д.№ 1727/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: