О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
София, 24.06. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 426/2009 година.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на ответника по исковата молба В. И. Б. – адв. С, против въззивно решение №1811/03.12.2008 г. по гр.д. №2604/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети граждански състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения, че основанието на допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК.
Като съществен материалноправен въпрос се сочи, че присъдените обезщетения не са съобразени с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Касационният жалбоподател се позовава на ППВС №4/1961 г. и ППВС №4/1968 г. и се твърди, че въззивната инстанция не е съобразила с тази практика. Прилагат се и решения на съдилища от страната.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация Б. Г. П. и Л. Г. П., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите а към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
В конкретния случай обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и съдилищата, и законът е приложен точно.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1811/03.12.2008 г. по г.гр.д. №2604/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети граждански състав, по касационна жалба, вх. №1049/16.01.2009 г., подадена от В. И. Б. от град П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: