О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
София, 23.10.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 462 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационна жалба от В. Ж. Т., срещу Решение № 14 от 10.02.2009 год. по т.д. № 252/2008 год. на Великотърновския апелативен съд. С него е отменено решението от 30.03.2007 год. по гр.д. № 123/2006 год. на Л. районен съд и е отхвърлен предявеният от Т. срещу И. М. М. отрицателен установителен иск. Като е счел иска за основателен, въззивният съд е приел за установена недължимостта от страна на М. на суми по сключен на 16.07.1999 год. договор с В. Т. за периодични доставки на стоки на обща стойност 50000 лв.
Искът е обусловен от тезата на И. М. , че е заплатил за всички доставени му в изпълнение на договора стоки, което е довело и до прекратяване действието на договора, поради изчерпания му предмет. Съгласието за прекратяването е материализирано в протокол от 06.04.2000 год.
Правният интерес на И. М. от провеждането на отрицателния установителен иск произтича от обстоятелството, че изпълнението на договора от негова страна е обезпечено, чрез учредяването от него и брат му на договорна ипотека върху съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр. Л., ул.“Христо Б. ; № 1.
П. подържаната теза на В. Т. е, че има неразплатен остатък от стойността на доставени стоки. Спорът пред инстанциите по същество се е развил на плоскостта – какви стоки са били доставени, каква е стойността им и покрита ли е тази стойност от извършените от И. М. плащания.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал по несъмнен начин, че извършените три плащания по банков път покриват задълженията по издадените 2 бр. фактури за две извършени доставки. До противоположен извод, след преценка и обстойно обсъждане на доказателствата е стигнал Великотърновския апелативен съд, поради което е отменил първоинстанционното решение и е уважил отрицателния установителен иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване, В. Т. , чрез пълномощника си в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочил всички, предвидени в чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Липсва конкретно формулиран обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК правен въпрос, като се съдържа общото твърдение за неправилна преценка на доказателствената тежест при отрицателния установителен иск.
Основанието по т.1, касаторът свързва с конкретно посочена и представена по делото практика на ВКС и ВАС. Практиката по административноправни спорове е ирелевантна за основанието по т.1 на чл.280 ГПК т.е. представените решения на ВАС са без значение. Не е налице и релевантна практика (задължителна или константна) на ВКС, доколкото позоваването на касатора е на 4 бр. определения по чл.288 ГПК за допускане/недопускане на касационен контрол. Определенията по чл.288 ГПК са извън приложното поле на т.1 на чл.288 ГПК.
Основанието по т.2 също не е налице. Представени са 5 бр. решения на ГК на ВКС, които не материализират противоречива практика по въпроса за доказателствената тежест при отрицателния установителен иск (ако се приеме, че такъв е въпросът по чл.280 ал.1 ГПК). Различният изход по отделните спорове се дължи на отделните факти и обстоятелства и доказателствата относно тях при всеки конкретен спор.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Него касаторът свързва с това, че произнасянето на ВКС с решение по жалбата му „ще е от значение и ще допринесе за точното прилагане на Закона, както и за развитието на правото, предвид сложната хипотеза на правен спор при който ищецът е предявил отрицателен установителен иск за недължимо плащане“. Преди всичко, следва да се отбележи, че предмет на спора не е установяване недължимост на плащан и на второ място – касае се за конкретни факти и доказателства относно тях, преценката на които не би допринесла за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 14 от 10.02.2009 год. по т.д. № 252/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.