О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
София, 30.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1200/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№12361/18.12.2013 г., подадена от ответника по исковата молба Г. Г. Х. от [населено място], област В. Т. против въззивно решение №499/13.11.2013 г. по гр.д.№862/2013 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №166/17.5.2013 г. по гр.д.№493/2009 г. по описа на Горнооряховския районен съд, шести състав, с което Г. Г. Х. от [населено място], област В. Т., е осъден да заплати на Д. Т. Т. от [населено място], област В. Т., действащ лично и като [фирма] сумата 297 лева – стойността на трайно подобрение, извършено в процесния имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2009 г. до окончателното й изплащане, сумата 180900 лева – представляваща суми, получени без основание, в размер на 1200 лева месечно, през периода от м.09.2007 г. до м.12.2008 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2009 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 1400 лева.
Въззивната инстанция е приела, че правните изводи на първоинстанционния съд са правилни и се основават на установената по делото фактическа обстановка, като съдът е отделил спорното от безспорното, дал е указания във връзка с разпределяне на доказателствената тежест между страните, обсъдил е всички събраните по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е изградил правните си изводи, като е мотивирал правно обосновано съдебния си акт. Поради това окръжният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. За неоснователни са приети оплакванията във въззивната жалба.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че процесният имот е собственост на [община], съгласно АЧОС №2077/28.10.2010 г., а от касатора се търсят суми за авансови наеми, за подобрения и т.н. Счита, че това е нелогично и незаконосъобразно.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Д. Т. Т., действащ лично и като [фирма], посредством процесуалния си представител – адв. Н. Б., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за касационното производство в размер на 600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №499/13.11.2013 г. по гр.д.№862/2013 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, по касационна жалба, вх.№12361/18.12.2013 г., подадена от ответника по исковата молба Г. Г. Х. от [населено място], област В. Т..
ОСЪЖДА Г. Г. Х., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област В. Т., [улица], да заплати на Д. Т. Т., ЕГН – [ЕГН], действащ лично и като [фирма], със седалище и адрес на управление – [населено място], област В. Т., [улица], сумата 600/шестстотин/ лева – деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: