4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№602
София, 29.10.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 6067 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1,т.2 ГПК вр. чл.248,ал.3 ГПК.
С определение №1466, постановено на 20.05.2014г. от Варненски окръжен съд, ГО, пети състав по в.гр.д.№365/2014г. е оставено без уважение искането на И. Ц. К. с правно основание чл.248 ГПК за изменение на протоколно определение от 18.03.2014г. по същото дело в частта за разноските, с което е осъден по реда на чл.78, ал.4 ГПК да заплати на Математическа гимназия “Д-р П. Б.”-В. сумата от 400лв., представляваща сторените такива пред първата инстанция.
Определението е обжалвано И. Ц. К. с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че в определението липсва място на постановяването му, същото съдържа абсурдното твърдение, че производството пред В. се развива при действието на ГПК от 2007г., неправилно е прието, че подадената от него частна жалба не подлежи на разглеждане по реда на чл.274 ГПК. Излага съображения, че частната му жалба от 08.04.2014г. е подадена срещу цялото определение №861/18.03.2014г. по в.гр.д.№365/2014г., макар да можело да бъде подадена и само в частта за разноските. Поддържа също така, че неправилно съдът е оставил подаденото от него искане без уважение. Излага съображения, че правно основание по чл.78, ал.4 ГПК не е налице, тъй като няма прекратяване на делото пред първата инстанция, а отказ от иска пред окръжен съд, в който случай първоинстанционното решение се обезсилва. Поддържа, че неправилно е осъден да заплати на ответника сумата от 400лв., представляваща направените по делото разноски пред първата инстанция като съдът е пренебрегнал изнесените от него факти, доказващи неоснователността на искането по чл.78, ал.4 ГПК по причина, че липсват доказателства за направените разноски-липсва информация за начина на плащане, подписът за клиент не е на директора на гимназията, погрешно в диспозитива е посочен номерът на делото на първоинстанционния съд.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая производството по в.гр.д.№365/2014г. по описа на Варненския окръжен съд е приключило с постановения на 18.03.2014г. съдебен акт /протоколно определение, с което след обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение производството по делото е прекратено/, поправен с определение №1107/16.04.2014г. В съответствие с изискването на процесуалния закон с този акт съдът се е произнесъл и по направеното от М. “Д-р П. Б.”-гр.В. искане за присъждане на направените разноски.
Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи, че в подобна хипотеза разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като чл.233 ГПК предвижда при направен отказ от иска пред въззивния съд само възможност за обезсилване на първоинстанционното решение, но не и за прекратяване на производството, а оттам и че не е налице предвидено в чл.78 ГПК основание за присъждане на разноски.
Във всеки случай на десезиране на съда производството по делото следва да бъде прекратено. Ако волеизявлението за отказ от иска, е отправено до въззивния съд, съгласно чл.233 ГПК обжалваното решение се обезсилва, но доколкото предявилото иска лице е изразило воля за десезиране на съда от произнасянето по предявения иск, въззивният съд не разполага с правомощие да се произнесе по подадената жалба срещу решението на първоинстанционния съд, и следва да прекрати висящността на въззивното производство. И след като въззивното производство се прекратява, по отношение на искането за присъждане на разноски приложение следва да намери разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, даваща възможност на ответника по предявения иск да претендира присъждане на направените разноски и в случаите, при които производството бива прекратено по волята на предявилото иска лице, а именно при оттегляне или отказ от иска.
В случая е налице именно такава хипотеза-предявилото иска лице е заявило отказ от иска в производството пред въззивния съд, поради което правилно съдът е приел, че разноските в производството следва да бъдат присъдени с оглед установеното в чл.78, ал.4 ГПК правило.
Правилен е и изводът на въззивния съд, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.248 ГПК, доколкото въпросът с обжалваемостта на определението от 18.03.2014г. вече е разрешен-с определение №464/19.06.2014г., постановено от тричленен състав на ВКС, ІV ГО по ч.гр.д.№3223/2014г. е оставена без разглеждане частната жалба с вх.№10522/08.04.2014г., подадена от И. Ц. К. срещу това определение, като е прието, че същото не подлежи на самостоятелно обжалване. Поради това и в настоящето производство повторно наведените от жалбоподателя доводи, че е поискал отмяна на определението от 18.03.2014г. в неговата цялост не следва да бъдат обсъждани-същите са били предмет на разглеждане в производството по ч.гр.д.№ 3223/2014г. по описа на ВКС, ІV ГО, както и в производството по ч.гр.д.№5038/2014г. по описа на ВКС, І ГО.
Правилен е и изводът на въззивния съд, че предпоставки за изменение на определението от 18.03.2014г. в частта му за разноските не са налице. В производството пред първоинстанционния съд са представени два договора за правна защита и съдействие /лист 49 и лист 83 от гр.д.№7613/20112г. по описа на Варненски районен съд/, удостоверяващи договаряне на адвокатско възнаграждение за един и същи адвокат, както и факта на заплащане на договореното възнаграждение. В договорите изрично е посочено, че договореното възнаграждение е платено, поради което правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждането му. Доводите на жалбоподателя, че липсва отбелязване за начина на изплащане на възнаграждението правилно са приети за неоснователни от въззивния съд. Начинът на изплащане на договореното възнаграждение е ирелевантен по отношение на дължимостта на сторените разноски доколкото процесуалният закон не съдържа изискване за посочването му.
Правилно за неоснователни са приети и доводите, основани на твърдението, че представеният по делото договор за правна защита и съдействие не е подписан от директора на Математическа гимназия “Д-р П. Б.” – представените доказателства не са годни да обосноват извод за липса на изявление за сключване на договора от представляващото гимназията лице.
Неоснователно е оплакването, свързано с непосочване на мястото на постановяване на съдебния акт, доколкото в определението изрично е посочено, че същият е постановен от Варненския окръжен съд, по седалището на който е постановено същото.
Правилно въззивният съд е посочил, че приложение в случая следва да намерят разпоредбите на сега действащия ГПК, обн.ДВ.бр.59 от 2007г., тъй като исковата молба е постъпила в регистратурата на първоинстанционния съд на 01.06.2012г. С оглед на това наведените от жалбоподателя оплаквания за неправилност на обжалваното определение, основани на обстоятелството, че в същото е посочено, че производството по делото пред В. се развива при действието на ГПК от 2007г. следва да се приемат за неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията, свързани с погрешно посочен номер на дело на първоинстанционен съд в протоколното определение от 18.03.2014г., тъй като допуснатата от съда очевидна фактическа грешка е поправена по предвидения в чл.247 ГПК ред с определение №1107 от 16.04.2014г.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №1466 на Варненския окръжен съд, постановено на 20.05.2014г. по в.гр.д.№365/2014г., с което е оставено без уважение искането на И. Ц. К. за изменение на протоколно определение от 18.03.2014г. по същото дело в частта за разноските.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: