О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
София, 24.06. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 456/2009 година.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от третото лице – помагач – “О. застрахователна компания” АД – град С., против въззивно решение №128/29.10.2008 г. по гр.д. №204/2008 г. по описа на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като е нарушен материалния закон и съществени процесуални правила. Сочи се, че обжалваното решение е издадено в противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, не е доказано по безспорен начин, че между “ОЗК” АД и виновния водач е съществувало застрахователно правоотношение по риска “Гражданска отговорност”. Твърди се, че липсват каквито и да е доказателства, указващи наличието на емоционален стрес и психическа травма, както и че не е обсъдено направеното възражение за съпричиняване
Моли се за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и уважаване на касационната жалба.
Ответницата по касация – П. М. С., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Ответникът по касация – И. Н. Й., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговорът на ответницата по касация П. С. , намира следното:
Съгласно правната норма на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата, и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Поставеният в изложението въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД е съществен, но не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Въздигнатият в посочената разпоредба принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че размерът на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
В конкретния случай обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това с въззивното решение законът е приложен точно.
В останалата част изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разрешение в обжалваното решение да налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
От изложението, макар и подробно, е видно, че са налице оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани със събирането на доказателства относно фактите и обстоятелствата по спора. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №128/29.10.2008 г. по гр.д. №204/2008 г. по описа на Силистренския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх. №1098/12.12.2008 г., подадена от “О. застрахователна компания” АД – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: