5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
София, 28.09.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 264/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. К. от гр. София – чрез процесуалния му представител адв. Р. Д., срещу решение от 05.11.2009 г. по гр. д. № 2174/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав. С обжалваното решение, след отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 47 състав, решение от 06.06.2008 г. по гр. д. № 26943/2006 г., е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. И. К. против „Т.” АД иск с правно основание чл.254 от ГПК /отм./ във вр. с чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 1 474 лв., представляваща част от изискуемите 3 146.99 лв. и 538.83 лв., принудително събирани като стойност на разходвана топлинна енергия за периода м. септември 2002 г. – м. февруари 2005 г., като са присъдени разноски на ответната страна в размер на 356 лв. Решението е постановено при участие на „Б. България” ООД в качеството на трето лице помагач на ответника „Т.” АД.
В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са за необсъждане на относими към спора доказателства, допуснати процесуални нарушения при преценката на доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, необоснованост на фактическите констатации по спорния предмет на делото и неправилно тълкуване и прилагане на закона. Предвид релевираните в жалбата пороци на обжалвания съдебен акт, касаторът прави искане за неговата отмяна и за уважаване на предявения отрицателен установителен иск с присъждане на разноските.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с визираните в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК основания. Поддържа се, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които няма утвърдена еднопосочна съдебна практика, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото : За основанието за възникване на спорното вземане, произтичащо от начислена на потребителя доставка на топлинна енергия, без измерване за минал период; Кои са приложимите общи условия за продажба на топлоенергия; Каква е доказателствената сила на неподписани от страните фактури и справки за отчитане на разходвана топлоенергия, изготвени от трето лице по решение на общото събрание на етажната собственост за избор на топлинен счетоводител, което не е подписано от потребителя, и необходимо ли е изричното им оспорване по реда на чл.154 от ГПК /отм./; Следва ли общият критерий на чл.302 от ТЗ относно грижата на добрия търговец да се тълкува разширително спрямо несобственика на средствата за техническо измерване; Как се разпределя доказателствената тежест при подобни отрицателни установителни искове. В подкрепа на твърдението за противоречива съдебна практика са представени решение по гр. д. № 1754/2006 г. на Софийски районен съд, 33 състав, и определение № 83 от 12.02.2009 г. по т. д. № 541/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът „Т.” АД – гр. София оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор от 22.01.2010 г. Изразява становище за отсъствие на релевираните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, а по същество поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на касационната жалба от третото лице – помагач „Б. България” ООД.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 от ГПК /отм./ във вр. с чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, Софийски градски съд е приел, че с ангажираните в хода на делото доказателства ответното дружество е доказало по несъмнен начин възникването и съществуването на отричаното с иска вземане и по-конкретно действителния обем на отоплявания имот, собственост на ищеца; реално доставеното за имота количество топлинна енергия и правилното отчитане на дяловото разпределение на енергията съобразно действащите през периода нормативни актове – ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ, обн. в ДВ бр.101/2003 г. Изводът за дължимост на посочената в исковата молба сума, начислена на ищеца като стойност на доставена и потребена топлоенергия за процесния период, е формиран след съвкупна преценка на представените по делото писмени доказателства – справки, изготвени от „Б. България” ООД в качеството на избран от общото събрание на етажните собственици топлинен счетоводител, подписани от ищеца формуляри за отчети на доставената и консумирана топлоенергия и данъчни фактури за нейната стойност. Съобразени са и неоспорените заключения на съдебно-техническата експертиза, на базата на които са счетени за доказани изправността на средствата за техническо измерване и верността на методиката, използвана от ответника за измерване, отчитане и разпределение на потребената енергия. Въз основа на приетите за установени правнорелевантни за спора факти, решаващата инстанция е обосновала правния извод, че в качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.106а, ал.4 от ЗЕЕЕ /отм./ във вр. с пар.1, т.42 от ЗЕ ищецът се намира в договорни правоотношения с ответното дружество, регулирани от общи условия, и дължи заплащане на реално потребената през исковия период топлинна енергия, отчетена правилно с изправни средства за техническо измерване и отразена в изготвените по установения за това ред, подписани и неоспорени формуляри за отчет.
Обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, тъй като не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Единствените формулирани в изложението въпроси, които отговарят на предвидения в чл.280, ал.1 от ГПК общ критерий за достъп до касационен контрол, са материалноправният такъв за основанието, от което произтича отричаното с иска по чл.254 от ГПК /отм./ парично задължение, и процесуалноправният за разпределението на доказателствената тежест. Произнасянето по посочените въпроси е обусловило отхвърлянето на предявения иск, което обяснява и значението им за изхода на конкретното дело.
Касационно обжалване по повод на така поставените въпроси обаче не би могло да се допусне, тъй като не е доказана твърдяната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. Представеното от касатора решение по гр. д. № 17547/06 г. на Софийски районен съд, 33 състав, не съдържа отбелязване да е влязло в сила, поради което и в съответствие с указанията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не може да бъде взето предвид при преценката за наличие на противоречива съдебна практика. Приложеното определение № 83/12.02.2009 г. по т. д. № 541/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., е постановено в производство по чл.288 от ГПК и доколкото не разрешава по същество материалноправен спор, не попада в обхвата на относимите към основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК съдебни актове.
Значимостта на обуславящите въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото като единно основание за достъп до касационно обжалване, регламентирано в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, не е обяснена от касатора. Според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. При липса на аргументация за причините, налагащи разглеждане на поставения материалноправен въпрос за целите на законовото тълкуване и съдебната практика, не би могло да се приеме за осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По процесуалноправния въпрос за разпределението на доказателствената тежест в производството по отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 от ГПК /отм./ съществува последователна и непротиворечива съдебна практика на ВС и ВКС, в която е застъпено становището, че ответникът в това производство е длъжен да докаже фактите, които пораждат отричаното с иска вземане, съществуването на вземането и неговия размер, а ищецът – правоизключващите и правопогасяващи факти, релевирани като основание на предявения иск. В аналогичен смисъл са и съжденията на въззивния съд относно разпределението на доказателствената тежест по конкретното дело, поради което произнасянето на касационната инстанция не би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото в смисъла, вложен от законодателя в нормата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Останалите въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не са обуславящи за изхода на делото, за да обосновават приложното поле на касационното обжалване. Въпреки принципното им значение за възникналия между страните правен спор, произнасянето по тях не е част от решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано отхвърлянето на предявения отрицателен установителен иск. Приложимостта на конкретни общи условия към възникналото по силата на закона договорно правоотношение между страните и тълкуването на нормата на чл.302 от ТЗ не са били предмет на обсъждане в решението. Доводите на касатора за нищожност на клаузи в обявените от топлофикационното дружество общи условия са въведени в процеса едва с представените след приключване на устните състезания във въззивното производство писмени бележки, поради което не са взети предвид при формиране на решаващите изводи на въззивната инстанция по предмета на делото. Не са обуславящи и въпросите за доказателствената сила на неподписаните фактури и на изготвените от трето лице /топлинен счетоводител/ справки за потребена топлинна енергия и за реда, по който те следва да бъдат оспорени в процеса. Изводът на въззивния съд за съществуване на отричаното с иска задължение е изграден на база неоспорените от ищеца – касатор и подписани от него формуляри за отчет, преценени във връзка с неоспорените заключения на съдебнотехническата експертиза, а не на неподписани фактури и справки. Несъгласието на касатора с фактическите констатации на съда и с преценката на доказателствата не съставлява процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а оплакване за неправилност /необоснованост/ на атакувания съдебен акт, което е извън обхвата на производството за селектиране на касационните жалби.
Релевираните в изложението процесуални нарушения при обсъждането и преценката на доказателствата съставляват основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК и в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС дори да са налице, не обуславят допускане на решението до касационно обжалване.
Предвид изложените съображения и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението от 05.11.2009 г., постановено по гр. д. № 2174/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :