О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
гр.София, 10.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия 2 – ро отделение в закрито заседание на девети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 315/2009 година
Производството е по чл.288 във вр.с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А” О. гр. В. подадена чрез процесуалния му представител адвокат Л. Б. от АК-Варна срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІV-А състав постановено на 30.07.2008 год. по гр.д. № 4186/2007 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Софийски районен съд, 77 състав от 16.10.2007 год. по гр.д. № 3483/2007 год. въззивният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу ЗПАД „А” гр. С. иск по чл.399 ал.1 /отм./ ТЗ за сумата 5760 лева представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „пълно каско” по сключен между страните договор – застрахователна полица № 04-033/030/5000542 от 12.07.2004 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, игнорирал е някои безспорни факти по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че при настъпила щета на застрахования автомобил при действието на сключения договор, застрахователят е длъжен да заплати следващото се обезщетение до размера на доказаните вреди.
В допълнително изложение към касационната жалба подадено на 11.12.2008 год. отново се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, като се поддържа че спорният въпрос фактически се свежда до това дали допълнително монтираната на автомобила система против боксуване, от която са повредените части, се обхваща от застраховката след като не е изрично посочена в застрахователната полица, въпреки че е определена застрахователна стойност надхвърляща стойността на базовия модел. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК поддържайки, че е налице противоречиво произнасяне по спора между първоинстанционния и второинстанционния съд. Позовава се и на противоречие с практиката на ВКС и съдилищата по приложените р. № 645/09.10.2008 г. по т.д. № 281/2008 год. на ВКС-ТК, р. от 03.06.2003 г. по гр.д. № 2452/2002 год. на Софийски апелативен съд и решение от 11.10.1999 г. по в.арбитражно дело № 24/1999 год.
Ответникът по касационната жалба ЗПАД „А” гр. С. не ангажира становище по наведените основания за допускане на касационно обжалване и оплакванията на касатора.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение въззивният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу застрахователя иск по чл.399 ал.1 /отм./ ТЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка пълно автокаско за вреди на застрахования товарен автомобил. Претендираните вреди се изразяват в повреда на двата цилиндъра за автоматични вериги на допълнително монтираната на автомобила система против боксуване и възлизат на сумата 5 760 лева съгласно представената от ищеца фактура № 5788/24.11.2005 год. за закупен един комплект вериги ONS POT на стойност 4800 лева и 960 лева – ДДС. Според твърдението на ищеца щетите са настъпили при преминаване на прохода „А” на 27.05.2005 год. в дъждовно време, когато автомобилът попада в яма намираща се на платното за движение. Липсва протокол за произшествието, представено е единствено уведомление до застрахователя, представляващо едностранно съставен частен документ изходящ от ищеца. Други доказателства за настъпилото застрахователно събитие ищецът не е ангажирал. От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява, че заявените като увредени части и детайли не са част от стандартното окомплектоване на автомобила /същите са монтирани допълнително/, тъй като при производството му няма монтирано оборудване за автоматично поставяне на веригите на задния мост, което се потвърждава и от приложената справка от „М”. По делото не е представено предложението за застраховка, нито е посочен начина на определяне на общата застрахователна сума и включва ли се в нея посоченото допълнително оборудване, което не фигурира отделно в застрахователната полица. В специалните условия съдържащи се на гърба на застрахователната полица, под които стои подписът на застрахования, е записано обаче, че при ПТП, в т.ч. и в случаите на щети причинени от дупки или неравности в пътната настилка застрахованият е длъжен да представи на застрахователя протокол от органите на КАТ или следствието удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие. Такъв документ по делото няма представен. При тези данни, анализирайки целия доказателствен материал по делото, съдът е направил извода, че липсва правно основание за ангажиране отговорността на застрахователя, тъй като не е доказана причинно-следствената връзка между твърдяното събитие и настъпилите вреди. Този извод е направен въз основа на конкретните факти по делото. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след цялостно обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства при съобразяване с разпоредбите на чл.188 ал.1, чл.127, ал.1 и чл.157 ал.3 от действуващия към момента на гледане на делото ГПК /отм./ и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния закон.
При тези фактически данни, макар да не е формулиран изрично от касатора, в случая същественият с оглед изхода на спора материално правен въпрос е свързан с приложението на чл.399 /отм./ ТЗ и наличието на предпоставките за възникване на отговорност на застрахователя по сключения застрахователен договор, а именно: претендираните вреди да са причинени от застрахователно събитие представляващо покрит риск по сключения застрахователен договор. По отношение на този въпрос, обаче, не е изпълнено нито едно от визираните в чл.280, ал.1 ГПК изисквания. Постановявайки своя съдебен акт, въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на закона. Различното разрешаване на този въпрос от съдилищата по представените към касационната жалба решения произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата, а не от неточното прилагане на закона. По настоящото дело въззивният съд е извършил преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил извода, че не е доказана връзката между твърдяното събитие и настъпилите вреди. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал извършена от съда е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на решението са основания за касиране по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл. 280, ал.1 ГПК.
Що се касае до поставения от жалбоподателя въпрос дали допълнително монтираното оборудване за автоматично поставяне на веригите е предмет на застрахователния договор и дали стойността му е съобразена при определяне на общата застрахователна сума, този въпрос не е съществен, тъй като не е от решаващо значение с оглед крайния изход на делото.
Неправилно е позоваването на чл.280, ал.1 т.2 ГПК. Цитираната разпоредба има предвид противоречие в практиката на съдилищата произнесли се с влезли в сила съдебни решения по граждански или търговски дела по съществения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело, а не за противоречие между първоинстанционното и въззивно решение по едно и също дело или за решения по арбитражни, административни или др.дела. Ето защо, цитираното решение по в.арб.д. № 24/99 год. в случая е неотносимо. Що се отнася до останалите две решения: № 645/09.10.2008 год. по т.д. № 281/2008 г. на ВКС – ТК и решение на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2452/2002 год./, в тях липсва противоречиво разрешаване на поставения материалноправен въпрос. И в двете решения съдилищата са приели, че за да е основателен иска за заплащане на застрахователно обезщетение, застрахованият следва да докаже сключването на застрахователен договор и настъпването на застрахователно събитие.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормата на чл.399 /отм./ ТЗ е пределно ясна.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІV-А състав постановено на 30.07.2008 год. по гр.д. № 4186/2007 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: