О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
София, 26.10.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 459 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “Д” А. , гр. С. срещу въззивно решение № 226/15.01.2009 г. по в. гр. д. № 146/2008 г. на Софийски градски съд, с което жалбоподателят е бил осъден да заплати на Д. М. Б. от гр. Х. сумата 1 566,54 лв., ведно със законната лихва, както и сумата 200 лв. мораторна лихва върху главницата и разноските по делото.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле бланкетно, единствено с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Посочил, е, че е налице спор досежно приложението на разпоредбите на О. условия по застрахователния договор, които съставлявали типизирани клаузи, приложими към неограничен брой договори и потребители на застрахователни услуги. Изложени са съждения за “превенцията, като функция на правото, която била да приучва потребителите на застрахователни услуги към полагане на дължимата грижа по отношение на застрахованото имущество”.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, като е заплатена дължимата д. т.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно което с обжалваното решение въззивният съд следва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Предявеният иск е бил квалифициран правно от съдилищата по чл. 399 ТЗ /отм./ и е бил уважен от въззивната инстанция, като решаващите мотиви на съда са били свързани с извод за отсъствие на изключен риск по т. 11.10 от О. условия. Съдът е приел, че в конкретния случай не е било налице несъобразяване на водача на превозното средство, като е навлязъл с управляваното м. п. с. в участък от пътя, зает от видима локва. Според въззивната инстанция, уговорените неблагоприятни последици от несъобразяване с конкретната пътна обстановка следва на настъпят, само ако тези обстоятелства са предвидими, което в случая не е било налице предвид конкретните факти, установени по делото. Според съда, водачът се е съобразил с всички конкретни условия на пътя, които е могъл и е бил длъжен да възприеме, като водач на М. П. С., поради което направеното от застрахователното дружество възражение по т. 11.10 от О. условия не е било уважено.
Посоченият от касатора значим за спора въпрос – за определяне предпоставките за настъпване на изключен риск по текст от О. условия е свързан с преценка на определени, въдени и доказани от страните релевантни факти. За поддържаното основание обаче не е достатъчно въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен въпрос, а е нужно и правилното му разрешаване да е от значение за точното прилагане на закона. Такова би било значението, ако се налага чрез конкретно тълкуване отстраняване на непълноти или поправяне на неясноти в закона. Как се преценяват О. условия на едно застрахователно дружество и дали са настъпили определени обстоятелства, от значение за изключване на застрахователния риск, са все въпроси на конкретна преценка от съда по съществото на спора посредством анализ на разпоредбите, които са ги обвързвали. А дали страните са изпълнявали своите задължения и в какъв обем, е въпрос на доказване, и подобно основание за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК не представлява едновременно с това и основание за допускането му до касационно обжалване.
Отделно от това, по отношение на изложения по-горе материалноправен въпрос съществува трайна и непротиворечива съдебна практика, и не са налице основания за приемане хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №226/ 15.01.2009 г. по в. гр. д. № 146/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: