Р Е Ш Е Н И Е
№ 603
София, 02.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 289 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Б. с. тотализатор“ДП срещу Решение № 22 от 22.02.2008 год. по гр.д. № 4217/2006 год. на Софийски градски съд с което е оставено в сила решението от 11.03.2004 год. по гр.д. № 14030/2002 год. на Софийски районен съд. С това решение първоинстанционният съд, произнасяйки се по иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК предявен от Д. Й. М. срещу „Б. с. тотализатор“ДП (БСТ) е приел за установено, че М. в качеството и на участник в играта „Тото-2 – 6 от 49“ на тотализатора е попълнила единствения печеливш фиш от печалбите от първа група (шест познати числа) от ІІ теглене на 42-я тираж на играта „Тото-2 – 6 от 49“, проведен на 26.05.2002 год. и е единственият участник спечелил печалбата от първа група, поради което тази печалба следва да и бъде изплатена в пълен размер.
ВКС е допуснал касационно обжалване на решението, поради наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – спор относно съществен процесуалноправен въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона – допустимостта на установителен иск за защита правото за получаване на плащане по изгубена ценна книга, както и за развитие на правото – съотношение на обща и специална норма, регламентиращи правото на иск и неговата квалификация.
„БСТ“ДП се позовава на основанията по чл.281 т.2 и т.3 ГПК за касиране на въззивния акт. Основните му доводи са свързани с допустимостта на въззивния акт и по-конкретно – липсата на правен интерес за ищцата от избрания способ на защита, тъй като правата и би следвало да бъдат реализирани чрез осъдителен иск. Позовава се на наличието на договорно правоотношение, възникващо с подаването на фиш за играта, организирана от тотализатора, като изплащането/дължимостта на печалбата би съставлявало искане за реално изпълнение на договора от страна на БСТ. Т.е. позоваването на СГС на чл.38 от Правилника на спортния тотализатор е в нарушение на Закона за нормативните актове. Конкретните доводи за неправилност на въззивния акт са свързани с неправилна преценка и тълкуване на събраните доказателства и установените факти по спора.
Ответницата по касация Д. М. , чрез процесуалния си представител и представено по делото писмено възражение, изразява становище, че въззивното решение е допустимо и законосъобразно и следва да остане в сила.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл.290 ал.2 на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК.
Твърдението по исковата молба на Д. М. от гр. С. е, че в качеството си на редовен участник в играта „Тото-2 – 6 от 49″ периодично е попълвала по 2 тройни фиша с едни и същи числа, които предавала в един и същ тото-пункт. Това е сторила и за 41-я тираж на играта, като фишовете и при проверката на 24.05.2002 год. в тото-пункта се оказали не печеливши. Със същите числа попълнила веднага два тройни фиша за 42-я тираж, които предала в същия пункт, намиращ се на бул.“Цар С. Велики“ в гр. С. бившия магазин на „Мототехника“). На излизане, поради грешка и разсеяност, вместо да скъса отрязъците „А“ от 41-я тираж, скъсала и изхвърлила в кашона за отпадъци на тото-пункта, двата отрязъка „А“ на току-що подадените фишове за 42-я тираж. Констатирала грешката си на 26.05.2002 год. вечерта, след като обявили печелившите числа от второто теглене на тиража на „6 от 49“ и установила, че са същите, които е посочила в колона І-ва на единия от двата фиша. Още на другия ден – 27.05.2002 год. (понеделник), който е бил почивен за тото-пункта, М. уведомила служителите му, че е загубила фиша и как е станало това На същата дата писмено уведомила и Директора на БСТ за случая, като предявила правата си за получаването на печалбата.
Тотализаторът уведомил с М. с писмо от 12.06.2002 год., че не може да и изплати печалбата, тъй като тя се изплаща само след представяне на отрязък „А“ на печелившия фиш. Поради това, на 09.07.2002 год. тя е предявила на основание чл.97 ал.1 ГПК иск за установяване правата си върху отрязък „А“. Това е и процесуалният ред към който препраща чл.38 ал.1 т.2 предл.1 от „Правила за организиране и провеждане на игра „Тото-2 6 от 49“ (Правилата..) прието от Българския с. тотализатор.
Последователно поддържаната пред всички инстанции теза на БСТ е, че предявеният иск е недопустим и неоснователен, като печалбата по този фиш е вече изплатена на трето лице след представянето на оригиналния отрязък „А“.становено е в хода на процеса, че на 28.05.2002 год. печалбата е била изплатена на Ж. К. , срещу представянето на отрязък „А“, който е бил скъсан на 4 части и подлепен с тиксо. Куцаров е съпруг на сестра на служителката от същия тото-пункт при която М. е закупила фишовете.
Първоинстанционният Софийски районен съд е приел, че предявеният иск е допустим и основателен и е постановил решение, съобразно посоченото по-горе. Въззивен състав на СГС е счел, че районният съд се е произнесъл извън родовата си компетентност – иск с цена над 10000 лв., поради което е обезсилил решението му. Състав на ВКС-ТК, ІІ т.о. е приел, че е предявен неоценяем иск, поради което е отменил въззивния акт и е върнал делото на СГС за произнасяне по същество. При второто разглеждане, произнасяйки се по основателността на въззивната жалба на Тотализатора, състав на Софийски градски съд е стигнал до извода, че искът е допустим и основателен, поради което е оставил решението на СРС в сила.
Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното:
Въззивното решение не е постановено по недопустим иск. Правноорганизационната форма на „Б. с. тотализатор“ като държавно предприятие по смисъла на чл.62 ал.3 ТЗ е изрично въведена с § 11 от ПЗР на Закона за хазарта (1999 год.), като с ал.2 на § 11 е въведена и регламентация на дейността му, чрез устройствен правилник.стройственият правилник (УП) на БСТ е приет с ПМС № 163/2000 год. (ДВ бр.65/2000 год.) и с него се урежда организацията на отделните игри на БСТ, като е предвидено създаването и утвърждаването на отделни правила за организацията и провеждането на всяка една от тях – чл.24 УП, подлежащи на утвърждаване от Държавната комисия по хазарта. Игралните условия и правилата за отделните игри са задължителни, съгласно изричното посочване. В конкретния случай играта е Тото 2 „6 от 49“ и в чл.38 от Правилата за организирането и провеждането и са уредени действията, правата и задълженията на участника и БСТ при хипотезите на изгубен, унищожен или неправомерно отнет отрязък „А“ от тото-фиш за тази игра. Разграниченията досежно реда (съдебен или извънсъдебен) за установяване правата върху изгубения, унищожен или неправомерно отнет отрязък са в зависимост от размера на печалбата. При печалба над 5 минимални работни заплати (както е в случая), Т. изрично препраща към реда да по чл.97 ал.1 ГПК, релевантните доказателства и тежестта за разноски. Именно на изпълнението от страна на М. на това въведено от него правило се основава и тезата му за недопустимост на установителния иск.
Преди всичко, няма нарушение на чл.15 ал.2 ЗНА, изразяваща се в прилагане на правило, въведено с ненормативен акт и/или чрез подзаконов нормативен акт, противоречащ на по-висшите по степен Закон за хазарта и Гражданско процесуален кодекс. Както бе посочено, тезата се основава на квалификация на нормата на чл.38 ал.2 от Правилата…. като „специална“ по отношение на общия закон, водеща до недопустимост на иска и постановените по съществото на спора съдебни решения.
Законът за нормативните актове (ЗНА) няма отношение към разглеждания случай и прилагането на чл.38 ал.2 от съдилищата не се основава на разбирането, че Правилата за организиране и провеждане…..съставляват подзаконов нормативен акт. Те са приети от Управителния съвет на БСТ и съставляват типизирани клаузи, приложими към неограничен брой правоотношения между Б участниците в играта „Тото2 – 6 от 49“. Те имат характер на „Общи условия“, съгласно изричния текст на чл.5 ал.1 предл.1 от тях и спазването им е задължително и за двете страни по правоотношението – БСТ и участника в играта. Т.е. придобиването на фиша и участието в играта би следвало да има характеристиката на адхезионна сделка. От това следва, че позоваването на БСТ на друга процедура (при сбъдването на условието по чл.38 ал.1), различна от предвидената от самия него в Общите условия е несъстоятелно.
Несъстоятелна е и тезата за приложимия процесуален ред по който би следвало да бъде проведено съдебното производство, като твърдението, че правата на участника при изгубване, унищожаване или неправомерно отнемане на отрязък „А“ следва да бъдат реализирани чрез осъдителен иск е несъвместимо с правната характеристика на тото-фиша като ценна книга. Касае се за особен вид ценна книга (състояща се от две части „А и „Б“ – чл.9), плащането по която БСТ дължи при предявяване на част „А“ в случай на сбъдване на условията на играта. Т.е. самата ценна книга съставлява изпълнителен титул и в случай, че тя е редовна, по нея се дължи плащане. Предмет на спора при изгубването, унищожаването или неправомерното и отнемане не е дължи ли издателят (БСТ) или не изпълнение по, а дали твърдяният собственик на част „А“ е действителният участник, комуто се дължи това плащане. Т.е. предмет на установяване в това производство е кому принадлежат правата по ценната книга. Този иск е установителен, дори това да не би било посочено в чл.38 ал.2 от Правилата на БСТ, тъй като при положително установяване, плащане се дължи по самата ценна книга, а не на основание на каузална сделка, правата по която се реализират чрез осъдителен иск. Ч. установителен иск се реализират правата и при изгубване или унищожаване на други видове ценни книги – чл.460 ГПК (отм.), като предхождащата установителния иск процедура е различна с оглед спецификите на различните ценни книги според българското право. Че частта „А“ от процесния тото-фиш като ценна книга е действителен е приел и Тотализатора, плащайки при предявяването му, макар и не на лицето, притежаващо действителни права върху него. Плащането, извършено от БСТ на лице, което не е носител на правата върху фиша и след като е бил уведомен от претендиращия участник за изгубването/унищожаването му, не променя правата на последния.
Ще следва да се отбележи, че в предходното производство пред ВКС, съставът на ІІ т.о. е бил сезиран единствено с процесуалния въпрос дали СРС се е произнесъл в рамките на родовата си компетентност или не. Обсегът на преценката му е била дали искът, така, както е предявен от М. е оценяем или не и оттук, кой по степен съд е компетентен да го разгледа като І инстанция.
Въззивното решение не е неправилно. Съдът правилно е приложил материалния закон, като не е допуснал нарушения на процесуалния закон при разглеждането на спора и постановяването на обжалвания акт. Становището му, че искът на М. е доказан се основава на всички събрани по делото доказателства – графически експертизи, свидетелски показания. Съдът е допуснал и събрал не само доказателствата, които БСТ е предвидил в чл.38 от Правилата.., а и всички относими такива, ангажирани от страните и въз основа на тях е постановил законосъобразно и обосновано решение. Що се касае до доводите по жалбата, че с решението си Софийски градски съд всъщност е променил Правилата за организиране на играта, въвеждайки изискване за установяване на авторство за попълване на фиша, то те се основават на израз от мотивите на решението, разгледани извън контекста. Както вече бе посочено, предмет на установяване в това производство е дали правата върху част „А“ от тото-фиша принадлежат на участника в играта – ищец по делото. Дали той собственоръчно е попълнил този фиш или го е придобил възмездно или безвъзмездно вече попълнен не е от съществено значение. Доказателства относно тези обстоятелства са събирани, но значението им е за доказване на правнорелевантните факти – кой е участникът в играта, комуто принадлежат правата върху част „А“ от тото-фиша, ако той е бил изгубен, унищожен или неправомерно отнет. Показанията на К. по какъв начин е попълнил фиша, защо го е депозирал в този тото-пункт, по кое време и пр. са свързани не с авторството, а с оспорване от ищцовата страна на легитимацията му като участник в играта. Вярно е, че формулировките в диспозитива на решението на СРС са по обстоятелствени, отколкото това е необходимо, но това е без значение, доколкото съдът изрично е признал за установено, че именно Д. М. има качеството на участник в 42-я тираж на играта „Тото-2 „6 от 49“ и носител на правата върху единствения печеливш фиш от печалбите от І група – шест познати числа от второто теглене.
Поради изложените съображения, съдът счита, че не са налице предвидените в закона основания за касиране на решението и то ще следва да остане в сила.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 22 от 22.02.2008 год. по гр.д. № 4217/2006 год. на Софийски градски съд, ІV-А отд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.